Оттеглянето на германския финансов министър Волфганг Шойбле от министерския пост беше посрещнато с облекчение в Южна Европа. Това е най-очевидно в Атина, където Шойбле е лицето на ограниченията, с които се сблъскват гърците през последните години.

Инвеститорите също приветстват преместването на Шойбле, който ще стане председател на Бундестага. Те се надяват наследникът му да бъде по-склонен да харчи огромния излишък на Германия за благото на всички членки на еврозоната. Оттеглянето му от минитерския пост обаче крие рискове.

Въпреки репутацията си Шойбле е проевропейски настроен. Либералните свободни демократи (FDP), които вероятно ще поискат финансовото министерство в новия коалиционен кабинет, подкрепят сътрудничеството между европейските страни в областта на сигурността и отбраната. Под ръководството на Кристиан Линднер обаче партията се мести рязко надясно по свързаните с еврозоната въпроси, което й осигурява по-висок резултат на изборите през миналия месец.

Позицията на FDP на е само предизборна тактика – всяка по-малка партия, участваща в управляващата коалиция, трябва да покаже ясно на избирателите си, че спазва обещанията си. Това ще бъде важно за лидерите на либералите.

Шойбле е вече на 75 години. Следващ мандат във финансовото министерство вероятно би бил последен за него в управлението. Затова той вероятно би бил по-малко посветен на интересите на страната си и съсредоточен върху наследството, което иска да остави след себе си. Това би го направило по-склонен заедно с канцлера Ангела Меркел да покрепи предложенията за реформи на френския президент Еманюел Макрон. Така общ бюджет на еврозоната би бил възможен с Меркел и Шойбле начело на Германия. Сега подобно предложение е неосъществимо.

Шойбле знае как да ръководи екипа си. По време на управлението му финансовото министерство подкрепи три “спасителни операции“ за Гърция и по една за Испания, Ирландия и Кипър. Шойбле успя да запази равновесие, когато  президентът на Европейската централна банка Марио Драги превърна институцията в стабилизиращ механизъм с обещанието да направи “каквото е необходимо“, за да запази еврозоната цяла през 2012 г. Правомощия, които са доста отвъд тези, които повечето германци смятат, че ЕЦБ трябва да има.

Всички кандидати да заместят Шойбле са по-малко разпознаваеми и с по-слаби позиции. Затова ще бъдат по-отдадени на възгледите на германската бюрокрация като всички нови министри, което значи, че ще са по-консервативни хардлайнъри от самия Шойбле. След изборите през миналия месец в Бундестага са представени повече политически партии, включително популистката “Алтернатива за Германия“. Фрагментираният парламент също ще ограничава новия и неопитен финансов министър.

Новият финансов министър вероятно ще бъде от партия, различна от тази на Меркел. Следователно координацията и екипната работа, които бяха емблематични за ерата на Меркел и Шойбле и позволиха на Германия да ръководи много политики на европейско ниво, сега ще бъдат по-трудно постижими.

Според мнозина новото германско правителство и ръководителите му няма да се променят много, ако се променят изобщо. Дълбоко вкоренената опозиция срещу помощта на северноевропейските за южноевропейските страни е много по-важна. Това е вярно само отчасти. Личностите начело имат значение. А в момент, когато еврозоната се насочва към сериозна реформа, по-консервативен, по-ограничен и по-неопитен германски финансов министър е последното, от което Европа има нужда.

*Коментарът на Муджтаба Рахман е публикуван в “Политико“. Той е експерт по еврозоната, Великобритания, Гърция, Турция и Кипър в анализатоската фирма Eurasia Group.