ПЕТЪР ДИМИТРОВ

Е, накрая получихме това, за което сядахме пред телевизорите с очакване на следващия мач от световното. Накрая, в 64-ия последен сблъсък от мондиала, се насладихме на магията, наречена футбол. А магьосниците бяха в бяло и синьо...  Двадесетото световно първенство в Бразилия започна обещаващо, с много голове, с интересна развръзка в групите, със сълзи за някои големи и радост за някои малки. Но във фазата на елиминациите прагматичността надделя, треньорите изведнъж станаха предпазливи, а играчите страхливи. И футболът се скри, головете изчезнаха, както и радостта в сърцата на привържениците. До финала.

Всъщност и в неговото навечерие очакванията бяха за надлъгване, за тактическа битка и скучен футбол, за 0:0, продължения и дузпи. Първото се получи, във второто стадионът и милиардите през телевизорите избухнаха в див възторг, а третото - слава Богу - така и не се състоя. Просто нямаше да бъде честно нито за отборите, нито за феновете.

Във финала между Германия и Аржентина видяхме всичко. От постепенни атаки през центъра, до мълниеносни контри с три подавания, до множество голови положения - пропуски, греди, невероятни вратарски спасявания! Станахме свидетели на цялата гама футболни (и не толкова) цветове, феерията бе пълна, завършена. Двата отбора се захапаха от началото до края, а продълженията означаваха само едно - още половин час великопелен футбол! И както казва Гари Линекер, накрая немците побеждават...

Но този път по "ненемски" начин. Отборът на Йоахим Льов е първият германски световен шампион "без ботуши", първият тим, който първо играе футбол и чак след това мисли как ще спечели мача. За пръв път в историята на немския футбол красотата, насладата от играта е на преден план. А не неистовата амбиция да се победи противника, независимо как - с половин гол, с литри кръв, проляти по тревата, с надхитряне, надлъгване...

Не! Този бундестим играе страхотно и нито за миг не бе надигран в седемте си мача на мондиала. Да, имаше колебания, но нито за момент не изглеждаше уплашен, безидеен или пък отчаян. "Маншафта" с най-голямо основание от всичките 32 участника на световното може да се нарече Отбор. Голямата заслуга за това е на треньора Льов, който вече десет години гради тази Германия. И влезе в историята като първият треньор на европейски отбор, който ликува със световната титла в Южна Америка, при това на митичния „Маракана” в Рио де Жанейро!

Поздравления и за Аржентина, която бе достоен съперник на финала. Алехандро Сабея е изградил един великопелен колектив с (почти) непробиваема защита и боен дух. А напред "гаучосите" разполагат с атомно нападение, което блесна в няколко мача досега, но като цяло не това беше ударението върху този аржентиснки тим. И питанката вечно ще виси във въздуха - какво щеше да стане, ако Сабея бе предпочел по-офанзивна тактика?

Все пак двукратните световни шампиони разполагат и с най-добрия играч - Лионел Меси. Който обаче засега не успява да стигне до висините на своя предшественик Диего Марадона. Небето понякога е твърде високо за земните човеци...

И за финал, световното ни предложи като цяло дефанзивен футбол, тактическо надлъгване и някои гениални хрумвания на треньорите, но финалът ще се помни дълго. От много, много години не бяхме ставали свидетели на решителен мач за световната титла, след който впечатленията да са чисто футболни!