Коментатори, социолози и политолози са единодушни – с известно възмущение диагностицират “завой надясно” в Австрия, където победителят на общите избори Себастиан Курц от Народната партия най-вероятно ще е канцлер. Е, какво точно би следвало да означава “завой надясно”?

“Ляво”, “дясно” – това са категории, които в миналото бяха ежедневие на политическия разговор, но в един комплексен и глобализиран свят вече нямат място. Те водят единствено до заблуда. Откритост, способност за иновации, степен на освободеност – това има значение.

“Дясно” ли е, когато един политик като Курц иска така да подсигури външните граници, че нуждаещите се от закрила бежанци да пристигат само по контролиран път до Европа, а да се връщат онези, чиито шанс да получат убежище в Европа е нулев?

“Дясно” ли е, когато някой настоява за по-сурови наказания за криминални престъпници, както и за повече възможности за следене на терористична дейност с цел предотвратяване на атентати?

“Дясно” ли е, когато партии подкрепят европейската идея, но искат да премахнат ненужното от регулиращия механизъм на ЕС?

“Завой надясно”- това е абсурдна категоризация. Политиката е правилна или погрешна. А Курц?

По същество миграционната политика е правилна, тъй като залага на контролирана миграция и развенчава като химера действащата защита на външните граници на ЕС.

Феноменът Курц, който се възвиси като комета и олицетворява копнежа на австирйците за едно ново начало в политиката, окрили дебата за мястото на гражданско-консервативните партии в Европа.

Не бива да се забравя и фактът, че всяка страна има своите специфични структури относно география, население, политическа организация и култура. Не може и да се обобщава. При благоденстващи общества, като Германия, Финландия или Австрия, необходимостта от социална справедливост и равни шансове за всички понастоящем е по-малка, отколкото необходимостта от сигурност и ред. Това не прозряха своевременно нито кандидатът за канцлер на германските социалдемократи Мартин Шулц, нито все още канцлерът от австрийската Социалдемокатическа партия Кристиан Керн.

С един замах Курц реформира своята партия (консервативната Народна партия – б. р.), сега би могъл из основи да модернизира и страната си. Курц може да стане по-добрата Меркел.

И Кристиан Керн иска да сложи край на старата система. Но ако запази канцлерския си пост и се коалира с крайната десница, първо трябва да спечели развихрилите си битки за власт в дълбоко разединената Социалдемократическа партия.

Въпреки вътрешните си противоречия, Австрия има потенциала да се превърне в модел за реформи в Европа, в пример за успешна трансформация на едно свръхрегулирано народно стопанство с клиентелистки структури към една динамична и иновативна страна. При това Австрия има предимството, че е по-малка и по-гъвкава в сравнение с тромавите икономики, като Италия и Франция.

А какво би означавала за Европа смяната на властта във Виена?

Едно ново правителство, оглавявяно от Курц или Керн и с участието на Партията на свободата, значително ще затрудни Меркел и френския президент Макрон. Виена ще настоява за по-твърд курс в миграционната политика от страна на Меркел и Брюксел и ще торпилира мечтите на Макрон за еврозоната, на които и Меркел гледа критично.

Всъщност и Партията на свободата би подкрепила идеята за повече интеграция по въпросите на отбраната и защитата на границите. Вече е немислимо да се случи това, което настъпи преди 17 години – заради участие в австрийското правителство на Партията на свободата бяха ограничени дипломатическите контакти с Виена. И двете страни понаучиха нещо. ЕС възмъжа, а Партята на свободата стана по-гъвкава.

Едно ново правителство в Австрия предлага и шансове за ЕС. В бъдеще Австрия чрез съчетание на модерна икономическа и по-строга миграционна политика би могла да се превърне в посредник между Брюксел и онези държави от съюза, като Вишегадската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия – б. р.), които все повече се отдалечават от ЕС.

Така пропастта между Централна и Източна Европа и останалите държави членки на съюза би се свила. Ако се удаде да бъде спрян пълзящият процес на ерозия между Изтока и Запада, то Австрия ще се превърне в котва на стабилността в Европа.

...

Кристоф Шилц е редактор в германския в. “Ди Велт”, откъдето препечатваме публикацията му с малки съкращения. Преводът е на Клуб Z.