Испания е изправена пред най-тежката политическа криза след завръщането на демокрацията преди 40 години заради непреклонността на двама ключови лидери. Карлес Пучдемон - премиерът на региона Каталуня, настоя за референдум за независимост срещу постановлението на испанския Конституционен съд и мнението на повечето от членовете му. Сега той не иска да се откаже от обявяване на независимост. В отговор Мариано Рахой - консервативният министър-председател на Испания, прибягна до драстична мярка - поемането на властта в областта от федералните власти, което може да предизвика масово гражданско неподчинение и дори насилие.

Испанският Сенат трябва да гласува в петък за задействането от страна на Рахой на неизползвания никога досега член, който разрешава "всички необходими мерки", които да принудят региона да се подчини на закона. Няма съмнение, че правителството на Пучдемон - коалиция от националисти и крайна левица, избрано с гласовете на по-малко от половината от народа, наруши конституцията, като организира референдума на 1 октомври. Но мерките, с които федералното правителство заплашва, включително отстраняването на каталунското правителство и подчиняването на местната полиция, изглежда, ще предизвика реакцията на мнозинството на 7,5-те милиона граждани на региона, което се противопостави на независимостта. Федералните власти вече хвърлиха в затвора двама популярни лидери на движението за независимост без гаранция по обвинения в антидържавна дейност.

Пучдемон и последователите му силно надцениха възможността си да съберат подкрепа за своята сепаратистка кауза. Само около 40 на сто от имащите право на глас участваха в референдума. Твърдението на Пучдемон, че мандат му дават 90 на сто от гласове за независимост, дрънчат на кухо. Лидерите на ЕС твърдо отхвърлиха призивите му за посредничество и застанаха на страната на правителството в Мадрид, както направи и администрацията на Тръмп. След гласуването стотици компании преместиха централите си от Барселона - знак, че икономическата цена на лидерската глупост ще бъде твърде висока.

Пучдемон обаче не се предава, като заплашва с гласуване в каталунския парламент с формална декларация за независимост. Това ще се хареса на коалиционните партньори - радикалната лява Кандидатура на народното единство (КНЕ), чиято антикапиталистическа и насочена срещу ЕС платформа може донякъде да обясни защо руският държавен пропаганден апарат, включително рупорът му Джулиан Асанж, твърдо подкрепиха сепаратистите.

Москва ще бъде доволна, ако противостоенето между Рахой и Пучдемон дестабилизира испанската демокрация. Западните правителства, сред които администрацията на Тръмп, трябва да оказват по-силен натиск за компромис. Има два обещаващи изхода.

Първият е конституционна реформа, която ще даде на региони като Каталуня повече автономия. Рахой се съгласи с предложението на Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) за проучване на комисия в Конгреса.

Другият вариант са предсрочни регионални избори в Каталуня, които са начинът за оспорване на лидерството на Пучдемон.

Каталунската опозиция иска избори, както и Мадрид. Но изборите не трябва да изключват подкрепящите независимостта партии, независимо от предизвикателствата им срещу законите. Твърдолинейните действия на Рахой рискуват да пратят повече гласоподаватели в лагера на сепаратистите. Той трябва да се въздържи от по-големи репресии и да настоява за политическо решение.

-------

* Коментарът е редакционен.