"През тези години съм чул толкова невероятни неща за себе си, че не изключвам вече нищо." (Смее се).

Цитатът е от интервю на издателя, магистрата, бизнесмена и депутата Делян Пеевски в един от неговите вестници. Загадка е защо е държал този смях специално да бъде отбелязан в скоби в едно внимателно писано и редактирано интервю, в което той сам си задава въпросите и си отговаря. В последните дни българите бяха зарадвани три пъти от Пеевски, който предпочита да не се появява пред публика, да не ходи на работа в Народното събрание и да не контактува с медиите. Внесе законопроект, изпрати открито писмо, публикува и интервю със себе си. А думите от скобите са подходящото заглавие на цялата тази активност: Смее се.

Делян Пеевски се обяви за борец срещу „вторичното разграбване на КТБ“. Твърди, че е борец срещу задкулисието, „което приватизира икономиката на България буквално за жълти стотинки". Предупреждава, че същото това задкулисие „се опитва да приватизира и общественото мнение, и мисленето ни". Посочва някакви свои врагове, които му отмъщавали, „дори с цената на омаскаряването ни в навечерието на предстоящото председателство на Европейския съюз". Всъщност Пеевски обвинява други хора във всичко това, в което е обвиняван той – концентриране на икономическа, политическа, съдебна и медийна власт и използването на тази сглобка за частен интерес. Нищо чудно скоро да си спомни, че лично е провел протестите срещу мафията от лятото на 2013 г., провокирани от избирането му за шеф на ДАНС.

Закон за един завод

Делян Пеевски внесе заедно с още двама депутати от ДПС проект за промени в Закона за банковата несъстоятелност. Той предвижда обявяването за недействителни (със задна дата) на определени заличавания на обезщетения и прехвърляния на акции и дялове. Мотивите на Пеевски, Цонев и Хамид: методите за вторичния грабеж на активите, закупени с пари на КТБ, представляват фактически и правен прецедент. След което тримата описват конкретна ситуация: „чрез фиктивни и многократни цесии, позволяващи формиране на „вземане“ в полза на новорегистрирани дружества с минимален капитал, които на свой ред предявяват това вземане към дружество с активи с произход от КТБ".

Разбира се, в мотивите към законопроекта никъде не е споменато името на дружеството, но всички се сетиха за оръжейния завод „Дунарит“, който се превърна в поредното бойно поле между Цветан Василев и Делян Пеевски. Когато се появи подобна претенция от фирми, приемани за близки до банкера, цялата държавна машина се стовари върху тези фирми, за да предотврати сделката. Предположенията, че Пеевски пише специален закон за „Дунарит“, бяха потвърдени само няколко часа по-късно от самия него в цитираното вече интервю: „...кой реално открадна „Петрол“, в чии ръце са хотелите, купени с десетки милиони от КТБ, и кой иска да вземе „Дунарит“?

Паралелната реалност

"Това са хора, които в 21-ви век прилагат Гьобелсовата пропаганда и са изградили цяла машина за масова дезинформация и фалшиви новини". Изречението е добро описание на империята от медийни бухалки, които Делян Пеевски притежава и управлява. В случая обаче изречението си е негово – така той описва малкото медии, които продължават да задават въпроси за КТБ, за неговата роля в процеса на надуването и спукването на балона, както и за необяснимото му забогатяване. Причините за видимата изнервеност на Пеевски са две – публикуваната наскоро книга-разследване „Държавата КТБ“ и задвижената срещу него процедура в САЩ по Глобалния закон „Магнитски“. И тук няма нужда да правим предположения – той сам ги споменава в интервюто.

Докато прокуратурата предреши, че виновен е само Цветан Василев и написа няколко десетки хиляди страници обвинителен акт, в който името на Делян Пеевски не присъства нито веднъж, то група разследващи журналисти издадоха книга с много повече разкрития. В нея пише как медийната империя на Пеевски е придобита с пари от КТБ, как пари от банката са отивали директно за партийни разходи – включително и на ДПС, как Пеевски и Василев са си разпределяли „на салфетка“ имуществото на групировката. В това време медиите-бухалки на Пеевски бълват брошура след брошура с конспиративни фантасмагории и уличен език.

Вече наистина е абсурдно. Пеевски се обяви за борец срещу модела „Пеевски“. По-малкият проблем е, че това е обидно. А по-големият - че номерът минава. Медийните бухалки заливат публиката с лъжи, имитира се законотворчество, а в Народното събрание няма нито един депутат, който да посочи проблема и да покаже, че не е част от хватката на октопода. А на екрана мълчат и празните, и пълните столчета.

Коментарът е публикуван в "Дойче веле".