В най-големия музей на Ленин в света  - в Уляновск, няма кой знае каква навалица. Посетителите не са чести, но край сградата има ограда, която трябва да предпази дошлите след като няколко масивни панели се откъснали от фасадата.

Огромен знак, на който пише „Ленин“ все още насочва към бялата каменна кутия на Мемориалния музей на Улянов на брега на Волга, но родният град на бившия съветски вожд е в търсене на нова идентичност 100 години след Октомврийската революция, пише Ана Малпас в репортаж за АФП.

Симбирск, на 700 км югоизточно от Москва, е мястото, където Ленин е роден и живее до 17-годишната си възраст. Градът става Уляновскк след смъртта му през 1924 г.

И се превръща в Мека за туристическите групи от соцстраните..

За комунистите Ленин все още е най-доброто, което се е случило на Уляновск и местният комунистически активист Евгений Литяков казва, че градът дължи своето положение на факта, че в него е роден Ленин.

Но нещата се променят и сега в музея отиват само шепа посетители.

„Наричаме Уляновск майчината земя на Ленин, но какво от това – младите поколения го напускат“, признава Елена Беспалова, шеф на изследователския отдел във втория по големина музей в града, резервата "Родина на Ленин".

В покритите с червен килим зали на Мемориалния музей на Ленин, който се простира на 4000 кв. м, експонатите са разнообразни- от смъртната маска на Улянов до гигантска карта на Съветския съюз, която свети в червено. Съвременните елементи включват огромно избражение на руския президент Владимир Путин, който е посетил музей през 2002 г.

Още един Владимир в музея. 

„Днес на практика най-големият останал музей на Ленин е нашият, в неговия роден град“, казва бившият директор Валери Перфилов, който на 70 г. още работи тук.

Някога музеят изобилно е бил финансиран от Комунистическата партия и е имал около 5000 посетители на ден, но след разпадането на СССР „всичко внезапно се срина“, спомня си бившият директор.

Днес музеят е финансиран от регионалното културно министерство и сегашният директор Лидия Ларина твърди, че комплексът, в който има и музикална зала, има по половин милион посетители годишно.

Ремонт е предвиден за 2020 г. за 150-годишнината от рождението на Ленин според Ларина, която ще въвежда интерактивни елементи, както и по-добро кафене и магазин.

Освен това фокусът се измества от Ленин като политическа фигура към неговото детство в Уляновск.

На бившето училище на Ленин има плоча, която гласи: „Владимир Улянов, оглавявал правитлеството на Съветска Русия и СССР от 1917 до 1923 г.“

„Има определен брой хора на власт, който според техните възгледи с радост ще изтрия цялата памет за Октомврийската революция и Ленин“, оплаква се комунистът Литяков. И добавя: „Обществото няма да го допусне“.

Музеят-резерват „Родина на Ленин“, вторият по големина в Уляновск, има федерално финансиране, и различна цел – да потопи посетителите в атмосферата на Симбирск във времената, в които е живял Ленин. В музея на открито има боядисани дървени къщи в близост до района, в който Ленин е живял в различни къщи, тъй като семейството му често се местило, има и пожарна, и квартален магазин.

Комплексът има около 200 хил. посетители на година, основно местни хора, казва зам.-директорката Оксана Соловей. „За съжаление нямаме толкова много чуждестранни туристи, колкото по времето на Съветския съюз“, добавя тя.

Музеят представя и по-тъмна страна с експозиция на 1917 г., която показва убийства и кражби от освободените престъпници и бивши войници.

„Било е изключително опасно дори да вървиш по улиците. През 1917 г. полицейският час започвал в 6 вечерта“, казва Беспалова.

Градът рекламира връзките си с Ленин, като част от „Червената обиколка“ за китайски туристи, които посещават съветски забележителности в Русия.

Според персонала на музея китайски групи идват често, но през двата дни, които екипът на АФП прекарва в града не вижда нито един китайски турист.

Градът се оглежда и за други свои имените съграждани, като романиста от 19 век Иван Гончаров, и за да сложи край вероятно на доминацията на Ленин над неговия имидж.

Две 26-годишни дизайнери от Уляновск са създали поредица от разчупени картички, магнити и чаши и това представлява „алтернативната гледна точка“ към града.

Една от картичките е с надпис „Уляновск – родина на таланти“ с рисувани портрети на 20 фигури в това число и Гончаров, но Ленин подозрително отсъства, и жените обясняват, че това не е случайно.

„Нямаме нищо против него, но е добре да кажем на хората, че Уляновск не е само Ленин и СССР“, казва художничката Наталия Чебаркова.

Новият момент е и големият брой църкви. До 1917 г. в района има около 700 църкви, но след революцията остават едва 18. След това остават и по-малко. В самия Уляновск оцеляват едва четири. Комунистическият режим използва града като символ на своята антирелигиозна политика - на победилия атеизъм. По ирония на съдбата днес в Уляновск е не само най-големият в света музей на Ленин, но и има повече църкви, отколкото преди 1917 г.