Реформаторският блок е цял и има поне 5 формации, които искат да се присъединят, а ние искаме консолидация на дясното. Това обяви Найден Зеленогорски от ДБГ на брифинг в централата на СДС, където заседават реформаторите. Зеленогорски обаче отказа да назове кои са желаещите. 

От думите на лидера на СДС Божидар Лукарски пък се разбра, че ДСБ не са отговорили на поканата на сините за разговори за обединение на "партиите от консервативно-патриотичното пространство", както самият Лукарски нарече инициативата си. "Коментарът е ясен", заключи той, а Зеленогорски допълни как РБ бил за "отворени врати" за широко обединение на дясното. И даде за пример "успешните модели по места", защото реформаторите имат 30 общински кметове, в това число и на областни градове (Плевен, Добрич, Монтана - б.р.) Незнайно защо към примерите бе причислен и кметът на Кюстендил Петър Паунов (който е от СДС - б.р.), когото ГЕРБ на изборите преди 2 години припознаха, а и той се появява на партийните сбирки на управляващите.

От "Глас народен", които не са част от РБ, но бяха партньори на парламентарните избори обявиха, че ще продължат да работят заедно и смятат, че сътрудничеството вдясно трябва да поставя участващите партии на равни начала. Лидерът на формацията Светльо Витков даде пример как "Да, България" са оставили ДЕОС и "Зелените", които гарантираха участието им в изборите. Поводът - заявката за опозиционен съюз между ДСБ и партията на Христо Иванов. За разлика от ситуацията там, "Глас народен" щели да работят с РБ и без да са в него. 

Сбирката на Реформаторския блок иначе днес беше посветена на Бюджет 2018. От обединението припомниха, че са опозиция на кабинета на ГЕРБ и "Обединените патриоти" и заявиха, че не приемат проектобюджета. Причината - той съдържа отказ от реформи, а в разходната му част се вижда наливане на пари в нереформирани сектори, което може да значи само "чиста загуба".

"Даване на едни пари ей така, без реформи, не води до нищо", обобщи ситуацията Венци Мицов от "Глас народен", който говори за дефицитите на предложенията в сектора "култура".

Найден Зеленогорски разкритикува бюджета заради недостатъчните пари за общините. И припомни, че републиканската и общинската инфраструктура в страната е по равно -по около 20 000 км., но за пътищата от първата категория са отделени 700 млн. лв., а за тези от втората - едва 164 млн. лв. По думите му за големите инфраструктурни проекти като магистрала "Хемус", тунела под Шипка, пътищата София-Видин и Велико Търново – Русе, които не вървят и са недофинансирани, са нужни общо около 5 милиарда лева.

Затова от РБ предлагат промяна в законодателството - например 20-30% от нужните пари да се осигурят чрез парите, натрупани в пенсионните фондове. Такава практика имало по света в страни като Канада и Австралия да осигурят тези средства. Това можело да стане и със закон за статута за инфраструктурните облигации, гарантирани от държавата. Идеята у нас се дискутирала преди 15 години, но нищо не било направено. Зленогорски заяви, че липсва и механизъм за проекто финансиране на общини от бюджетни излишъци, а вместо това тези излишъци се харчат без парламентарен контрол и само с постановления на Министерския съвет. 

Зеленогорски обяви, че РБ ще прави законодателни предложения. На въпрос "как" - той уточни, че щели да се изплащат предложенията им до всички парламентарни групи и до ресорните министерства. 

Лукарски, който е и бивш министър на икономиката, заяви, че в този ресор с новия бюджет ще се наливат пари в държавни предприятия. Ръстът на харчовете по това перо бил с 10% спрямо миналата година.

"Това е социалистически подход", заяви Лукарски и припомни, че преди подходът е бил друг - оставяне на държавните дружества, които работят и да се самоиздържат, а тези, които не могат - или биват приватизирани, или ликвидирани. Сега обаче думата "приватизация" станала мръсна.

Борислав Великов от БНД пък призова "да разширим ЕС към Северозападна България, преди да говорим за Западните Балкани" - заради липсата на инвестиции и идеи за такива в най-бедния регон на Европа.