Нейсе, запуши я, дума скромно Бай Ганьо. Нали ги знаеш какви са българите

Какви всъщност са днес българите? Ето как изглежда картината, поне според изследване в две части, поставило си амбициозната задача да изследва „ценностните нагласи“ на българите, по поръчка на „Института за дясна политика“. И което натрапчиво ни връща над 100 години назад.

Остави питомното, та гони дивото. Ахмак!

Българинът обича семейството, сигурността и мира (между народите, по света, най-вече собственото спокойствие). По-малко се интересува от подробности като свобода, човешки права или нещото, наречено „върховенство на закона“.  Частната собственост е важна само за 15%, за още по-малко свободата на изразяване. Морално-политическа категория като справедливостта въобще отсъства . Пазарната икономика е избрана като ценност от 6%.

Въжделенията му са огромни – безплатно (напълно) образование и здравеопазване. Като това е интересно комбинирано с крайно нежелание за плащане на по-високи данъци. Така е ясно, че: а. държавата ми е длъжна и б. солидарността ми е чужда. Те са интересно комбинирани в обществените възприятия. Можеш само да вземаш и очакваш, но колкото е възможно по-малко ти да се напрягаш, да полагаш лично усилие и инициативност, и да даваш.

Любовта към собствения рахат води и до враждебност към останалите - най-недолюбвани са бежанци/икономически мигранти (между които не се прави разлика), роми и гейове. Те не са добри нито за близко общуване, нито за съжителство в един вход. По-компромисно е положението с историческия враг – турците, дългото съжителство е посмекчило усещанията за неприязън.

И едните, и другите са маскари

Най-вече богатите. Те са подозрителни и нехаресвани почти колкото бежанците.  А в страната,  в която всички иначе са убедени, че демокрацията е хубаво нещо (по принцип и донякъде), масово е убеждението, че успехът е резултат на сложни приятелско-роднински-шуробаджанашки отношения, рефренът "нищо не става без връзки" е неизтребим.  Т. е. образът на самоизграждащия се, успял благодарение на собствените си усилия човек остава чужда в масовото съзнание.

Демокрацията е хубаво нещо, но най-хубавото е собственото спокойствие. Държавата да се грижи за нас и някой да ни направлява. Така една трета от българите искат в страната всичко да се управлява от един човек – бащица на нацията.  

Аз съм врял и кипял в тия работи

Българинът вярва в Бог, ама без много да се напряга, за всеки случай. Религията е важна, но не чак толкова, а вярата най-често се свежда до посещение от празник на празник в храма(а в другото време цитиране на "пророчества" на Ванга, но това в скоби) , едва 4% ходят в религиозен храм редовно.

Семейството е висша ценност, която успешно се комбинира със сериозно одобрение на съжителството без брак и невъзразяване срещу абортите (единственото по-либерална реакция на българите). Бракове между гейове обаче са изключени, а жените трябва да раждат в ранните си 20 години (данните на НСИ опровергават, че на практика това се случва).

Дарява, ама не често и без много усилия – щедро сърце, което намира израз в по някой есемес (но голяма част казват, че през последната година не са дарявали). Дарение на място или благотворителен труд и ангажираност не са така харесвани.

И иска – като в Китай, Русия или Турция – държавата да следи потребителите в интернет.

Трябва да има здрава ръка, нали? (Макар че признанието е с половин уста.)

Как звучи това описание?

  1. Познато и неизненадващо (и малко претоплено) – като че голяма част от нещата сме ги чували под една или друга форма
  2. Тежък полъх на неизтребима нафталинова любов към зрелия социализъм – всичко е безплатно, държавата е над всички,бди и следи, въжделението за сигурност, неинициативността, образът на вожда-ръководител+ етатизъм+ксенофобия.
  3. Картината много повече напомня Русия или бивши съветски републики, отколкото партньорски държави от Европейски съюз от Централна Европа като Полша или Унгария (всъщност единствената допирна точка е „топлото“ отношение към бежанците). Орбановата комбинация от десен етатизъм, патернализъм и популизъм е доста далече.
  4. Големи народопсихологически изводи за българина, неговите ценности или идеологически пристрастия въз основа на това изследване всъщност едва ли могат да се направят. Най-малкото, защото и с невъоръжено око се вижда нуждата от повече прецизиране на въпросите, липсата например на скала при оценяването на отделните понятия, разбиване на картината по пол, образование, възраст, етнос и т. н.

Леберал ли си, консерватор ли. Не мога да ги разбера нито едните, нито другите, но хайде, да не им остане хатъра", казва легендарният Бай Ганьо, докато гостува на Иречек.(По-късно, когато вече пави избори, става ясно, че идейно е съзрял до консерватор.)

Леберали, че българите не са, не са. Но и консерватизмът им е някак по-специфичен, самобитен и тодорживковски.