АЛДИ – магазините, от които по-евтини няма

Тази история е следващата от поредицата ни за големите германски семейни фирми.

Двамата „императори“ - братята Тео и Карл Албрехт, в продължение на години оглавяват списъка на най-богатите германци благодарение не на друго, а на феноменално ниските цени, които поддържат в своите магазини. Така е от самото начало, така е и до днес под девиза „По-малкото е повече“ - броят на стоките по рафтовете е ограничен, но за сметка на това те струват неустоимо евтино.

„При АЛДИ получавам повече за парите си и мога и да си позволя повече“, казва един пенсионер в реклама за концерна от 1967 г., като обстоятелствата са без промяна оттогава и досега.

АЛДИ със своите над 4 200 филиала се определя като най-мощната търговска верига в Германия. И разполага с възможости да диктува цените на основните хранителни продукти, но над стратегията и тактиката е спусната плътна информационна завеса – както за фирмените дела, така и за житието и битието на собствениците официално не се казва абсолютно нищо.

За основите се знае – положени са през 20-те години на миналия век от бащата на двамата братя: Карл Албрехт старши, който въртял бакалия в Есен заедно със съпругата си. И приучавал отрано синовете си и на работа, и на спестовност.  Това един ден довежда до експанзия в цяла Германия и по света, след като стигат до решението да предлагат по-малко на брой продукти, но на максимално ниски цени. В следвоенните времена този подход определено се осмисля и филиалите на фирмата стават все повече, името Албрехт се превръща в марка.

Оттам нататък до появата на АЛДИ не минава много време – с все по-широкото разпространение на магазините на самообслужване, достигнали и Европа след появата си в Америка, двамата братя подушват перспективността на идеята и не се поколебават да действат. Те съкращават рязко персонала и разполагат стоките за продан по най-спартански начин, за да снижат цените още повече. И през 1962 Албрехт се трансформира в Албрехт Дискаунт, т.е. АЛДИ.

Основателят на “Алди” си отиде без 18 милиарда евро

Това е магазин за бедни и уважаващите себе си германци не го посещават -  това казват някои в онези времена, когато никак не се смята за престижно да обикаляш по улиците с фирмените торбички на магазина в ръка. Факт е, че в този вид магазини пазаруват действително по-малко заможните хора, но именно техният стремеж към икономии превръща собствениците в милиардери. Тео и Карл не парадират с това – оставят легендите за състоянието им да се носят, докато самите предпочитат затворения живот и максималната дистанция от публични изяви. През 1971 година обаче похищението на по-малкия брат рязко повишава интереса на медиите и обществото към семейството.

На 29 ноември 1971 Тео Албрехт, както обичайно, последен напуска фирмената централа край Есен, когато е нападнат и отвлечен от двама гангстери. Поисканият откуп е 7 милиона марки, които семейството не се поколебава да плати и заложникът е освободен. Тогава Тео дава и единственото си телевизионно интервю, а малко по-късно похитителите са заловени и осъдени. Половината от парите обаче са изчезнали и така и не се намират. На Тео му е трудно да преживее загубата и прави опит поне да свали сумата от данъците си, но съдът е против.

След инцидента двамата братя се изолират още повече, за дейността на концерна (вече от десетина години разделен на две половини – северна и южна) се говори още по-малко, а марката става все по-популярна и вече привлича съвсем не само бедните купувачи. Палитрата на магазините се разширява и с по-луксозни стоки, и с нехранителни продукти, за които в деня на пускането им се извиват гигантски опашки. И как да е друго, когато цените са без конкуренция, макар да е ясно, че обяснението за евтиното месо неизбежно е във варварския начин на производството му, а зад привлекателните за широката публика нехранителни продукти стои положен в Бангладеш или Камбоджа робски труд. „Интересното в успеха на АЛДИ е , че всички ние на практика поддържаме тази система, респективно нямаме правото да отправяме морални упреци“, казва много точно по този повод журналистката от сп. Шпигел Сузане Аман.

Тотален контрол, почти нечовешки – разказват на свой ред бивши служители на фирмата с непосредствени впечатления от начина, под който двамата братя строго държат нещата под око. Разходите се следят ежедневно, настоява се за пестенето от всяко възможно перо, дадени са дори указания как да са подредени бюрата на служителите – какво да има вътре и какво отгоре.

Тео си позволява един единствен лукс – брониран мерцедес за 1,5 милиона марки, за да предотврати повторение на събитията от 1971. Оттам нататък спестовността му е едва ли не култова, както се потвърждава от случката с приятел-бизнесмен. Тео му разказвал за новопоявилия се в магазините чай Дарджилинг и му изпратил една проба да го опита – но точно една проба, т.е. едно пакетче.

И двамата братя доживяват преклонна възраст – Тео умира през 2010 на 88, а Карл четири години по-късно на 94. На наследниците е оставена изрядно функционираща империя, но някои от тях съвсем не се оказват толкова отдадени на бизнеса – синът на Тео Бертолд Албрехт и съпругата му Бабет предпочитат хубавия живот и демонстрират повече от широки пръсти: само за 3 години 120 милиона евро са пръснати за произведения на изкуството и ретро-автомобили по съвет на приближен експерт в тази сфера. Както обаче се оказва – той от самото начало ги мамел и прибрал поне 20 милиона в собствения си джоб. След смъртта на Бертолд през 2012 вдовицата открива измамата и се стига до процес, в резултат на който скандалът става публичен.

Но имиджът на АЛДИ не е увреден – нещата се поемат от внука Тео, който е по-скоро от сорта на дядовците си. И продължава по проправения път с леки вариации на заложената концепция: тъй като клиентелата вече не държи непременно на най-евтиното, по стелажите на АЛДИ могат да се намерят и по-скъпи деликатеси, а на посетителите „щедро“ започват да се предлагат и малки подаръчета. По официални данни през 2017 АЛДИ (със своята северна и южна половина) е най-успешният концерн в сферата на дискаунтърите в света. А само за модернизирането на филиалите от АЛДИ Юг в Германия до 2019 предстои да бъдат инвестирани 3,5 милиарда евро, съгласно изявленията на говорител на фирмата.