Случайно или не, новият български филм „Възвишение“ тръгва по екраните на 10 ноември. Случайно, защото филмът бе завършен в близост до тази дата, случайно и защото датата се пада в петък, когато излизат премиерите по кината. Дали обаче е случайно, че авторите на този филм не избраха да пуснат филма миналия петък, 3 ноември, или следващия – 17 ноември; защо не го пуснаха през октомври, „Възвишение“ е напълно готов поне от месец?

Създателите на „Възвишение“ твърдят, че съвпадението е случайно. А случайността винаги нарежда нещата в перфектен порядък. И така, на Десети ноември – една от светлите дати в историята ни – е денят за триумф на родното кино. То може би най-сетне ще стигне до своето освобождение – с един много хубав български филм. Български филм, който има всички изгледи да вкара хиляди зрители в кината. Филм, който счупи клишето за българското кино.

А голямата идея на „Възвишение“ е свободата. Свобода не само от османско владичество, а от невежеството, което и днес сладко ни изкушава да му се отдадем. И ние му се отдаваме, разбира се, защото най обичаме да сме под игото, роби на насладата да бъдем жертви.

Филмът поставя пред нас въпроса на какво сме готови за свободата. Каква свобода искаме. Защо се отказваме от нея и предпочитаме да се залостим в крепостта на безотговорността, безгрижието, охолството на тялото и леността на ума. Защо се примиряваме пред агресивното невежество, защо приемаме да ни управлява. Защо бягаме, защо не търсим смисъла…

„Наша свобода от нас зависва“, осъзнава Гичо, героят, в чиято глава ние, зрителите, изживяваме одисеята към неговото възвишение – негова Голгота. И възвишението на българското кино „от нас зависва“. Стига с този вой на кинаджиите „кой ще ни даде париии“. Те сами трябва да си извоюват тези „париии“. С добро кино. Като „Възвишение“.

Но не само парите липсват на българското кино, а и добрите истории, а още повече идеите. Колко хубаво би било „Възвишение“ да постигне още една свобода – да сбъдне мечтата на Гичо българинът да се осъзнае като „словесна твар и человек“. Но едва ли, скептични сме и ние като Виктор Божинов – процесите на осъзнаване са бавни, както знаем от българската история. Те минават през много четене – на книги като тази, по която е създаден филмът „Възвишение“.

И ако сме описали пиянството на един народ в „Под игото“, оставили сме зад нас политическата поръчка „Време разделно“, сега дойде време да се освободим с „Възвишение“. Възвисете се, днес отидете на кино!

"Площад Славейков"