През зимата на 1935 г. едно луксозно пътуване с влак на запад през Балканите се превръща в криминална мистерия. Филмът „Убийство в Ориент експрес“ разказва за 13 изолирани от лавина в планината пътници и борбата на един мъж да открие убиеца, преди той да е ударил отново.

Кенет Брана е един по-красив Еркюл Поаро, с по-дебели и направо хайдушки мустаци.

Самото престъпление се случва на втората нощ, когато влакът вече е напуснал българските земи и е някъде в бивша Югославия, така че, за щастие, този път ние не сме замесени по никакъв начин. За съжаление единственото, което ще видите от България, са едни високи сиви планини, които приличат повече Еребор (в Средната земя), отколкото на Тракийската низина или Софийското равно поле, но това не е достатъчно интересно за киното.

Джуди Денч е в ролята на руска принцеса.

Традицията повелява отзивите за криминални филми да не издават убиеца и ще трябва да се съобразим с нея. Въпреки че надали има останали читатели-любители на жанра, които да не знаят кой е виновен за убийствата в най-известните книги на Агата Кристи като „Десет малки негърчета“ (ако все още се казва така), „Азбучни убийства“, „Алиби“, както и  „Убийство в Ориент експрес“ – признат за един от най-известните криминални романи на света, филмиран не един и два пъти.

Екранизацията по романа на крими-кралицата е обявена за най-успешния британски филм на всички времена. За съжаление, не тази екранизация, а онази от 1974 г., режисирана от Сидни Лъмет – с Албърт Фини, Лорин Бакол, Ингрид Бергман, Шон Конъри, Джон Гилгуд, Ванеса Редгрейв…  екип, спечелил общо над 20 оскара и номинации.

В новия филм участват Джони Деп, Мишел Пфайфър, Дейзи Ридли, Джуди Денч, Пенелопе Круз… и също Уилем Дефо, Дерек Джейкъби, а Кенет Брана, освен режисьор, е и в ролята на Еркюл Поаро. Тоест, пак имаме куп звезди (някои от тях номинирани и/или печелили златната статуетка), но едва ли някой би го определил като най-добрата екранизация по Агата Кристи. В най-добрия случай можем да го наречем един от най-зрелищните.

Началото е доста забавно и в комедиен стил ни запознава с любопитните слабости и граничещите с чудо способности на Еркюл Поаро (когото някои англоговорящи упорито наричат Херкулес и се налага той да им обяснява: „Не убивам лъвове, а само решавам криминални загадки“). Нататък вече срещаме един по един и пътниците, които скоро ще се превърнат в заподозрени.

В поредицата от диалози между Кенет Брана (като един по-красив Поаро, с по-дебели и направо хайдушки мустаци) и останалите звезди най-забавна е срещата със съмнителния и нечистоплътен американски бизнесмен в изпълнение на Джони Деп. Не сме сигурни дали той така си избира ролите, или предимно това му предлагат, но вече свикнахме да го гледаме като злодей – отива му.

Както обикновено напоследък, Джони Деп отново играе отрицателен персонаж.

Проблемът във филм с толкова много звезди е, че за никоя от тях не остава време да изглади истински образ, камо ли пък да го покаже в развитие. Това превръща „Убийство в Ориент експрес“ във филм големи актьори с неизползван докрай потенциал, защото всички те имат малки, почти епизодични роли. А най-важната част във филм по Агата Кристи – загадката и особено нейното разрешаване – остава неубедително обяснена, със скъсани логически връзки и недостатъчно доказателства.

Въпреки нарастващия в заключителната част патос в играта и режисурата на Кенет Брана, тази екранизация стои по-скоро като лека и приятна костюмна драма (макар и с убийство), която много иска да се превърне в напрегнатото и драматично разследване, но не успява докрай. „Убийство в Ориент експрес“ предлага най-вече чисто естетическа наслада, хубава атмосфера и доста за окото, но значително по-малко за любимите на Поаро, Агата Кристи и техните фенове „малки сиви клетки“ и почти никак за сърцето.

"Площад Славейков"