Половината от пълнолетните българи (50%) подкрепят вот на недоверие към управляващите за корупция, шуробаджанащина и т. н. 42% са на обратната позиция. Тук освен привържениците на опозицията по традиция положително отговарят и негласуващите. Резултатът е стандартен и показва недоверие към целия политически елит, което се фокусира по правило в управляващата сила.

Това са някои от изводите от новия сондаж на „Галъп интернешънъл“ – част от независимата изследователска програма на агенцията.

Данните са от поредния експресен телефонен сондаж от редовната изследователска програма на „Галъп интернешънъл“ по актуалните и важни теми на обществото. Проведен е на 7 и 8 ноември по панелна методика сред 801 души, която осигурява представителност на данните за пълнолетното население на страната. Абсолютна максимална грешка е ± 3.5 при 50% дялове.

Искането на ДПС "Обединените патриоти" да напуснат управлението се отхвърля от мнозинство от 58%. 29% го подкрепят.

Явно Движението продължава да извиква негативни мнения сред мнозинството от българските граждани, а участието на "патриотите" във властта се възприема сравнително безконфликтно и няма обществено очакване за съществени промени във властовата конфигурация. Критиката към управляващите явно е повече по отношение на съмнения в корупция, отколкото за участието на националисти в управлението, е коментарът на "Галъп интърнешънъл".

Промените и оставките станаха основна част от политическия разговор. Напоследък доби актуалност въпросът кое да е първо: „разследването или оставката“. 48% са съгласни, че когато се появят съмнения в корупция, е добре един управленец да подаде оставка, без да се чака разследване, доказателства и т.н.

Други 48% обаче смятат, че когато се появят съмнения в корупция, е добре първо да се изчака разследване, доказателства и т. н.

Данните ясно свидетелстват, че поне сред половината българи действа своеобразна „презумпция за виновност“ на политиците – в обществените очи те са виновни и без следствие, съд и пр. Затова и „бързите“ оставки съответстват на обществените очаквания. Работата на новия министър на здравеопазването ще е очаквано тежка, ако се съди по данните от сондажа.

Мнозинство от 79% намира, че здравеопазването у нас се движи към по-лошо в последните няколко години, въпреки влагането на нови средства в системата. Дори привържениците на управляващата партия споделят това мнение преимуществено. 

52% приемат мнението, че протестите в последните седмици не са обичайни и свидетелстват за тежка ситуация. 42% пък са по-близо до мнението, че такива протести са нещо обичайно, когато се обсъжда бюджет – вероятно защото различните обществени групи ползват момента, за да постигнат по-добро финансиране в следващата бюджетна рамка.  

Обсъжданията около бюджета закономерно извеждат на преден план темата за степента на държавна грижа и намесата на държавата в пазарните и икономически процеси като цяло. Това личи и в почти автоматичното одобрение за всякакви мерки на държавна намеса. Например, мнозинство от 55% наскоро подкрепиха намесата на Борисов в спора между икономическото министерство и ЕМКО. Също 55% одобриха действията на Борисов за „Дунарит“ и т. н., а само около една четвърт бяха против.