Как гледат българите на отминалите периоди в близката история на страната от ХХ век? Някои отговори на този въпрос се опитва да даде изследване на агенция "Тренд"* по поръчка на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев под заглавие "Нагласи на българите за исторически периоди и личности". 

За 44 на сто от анкетираните е трудно да дадат отговор на въпроса с какво точно свързват периода от Освобождението на България до 1944 г. От тези, които имат някакъв отговор, най-много - 15 на сто, смятат, че тогава е имало икономически подем и развитие. 8 на сто се сещат за войните и националните катастрофи. Преобладаващото мнозинство обаче е без мнение и очевидно няма ясна представа по какъв начин точно може да дефинира този период.

Годините преди 9 септември 1944 г. се оценяват все пак като добри за страната от 39 на сто от хората. 31% са на обратното мнение. Внушителен процент отново не могат да преценят или нямат менние - 30 на сто. 

Тази липса на категорична оценка за периода до 9 септември 1944 г. може да се проследи и при въпроса дали България е вървяла във вярна посока. 41 на сто от анкетираните отговарят утвърдително. Едва 16 на сто категорично отричат, че българската държава се е развивала добре. Най-големият процент от хората обаче отново нямат еднозначно мнение какво точно се е случвало през този период. 

Соцносталгията обаче прозира при оценките на следващия период в развитието на страната - след 9 септември 1944 г. Хората без мнение са значително по-малко - около една четвърт. На първо място - без особени изненади - е отговорът работа за всеки, липса на безработица. Това е изборът на 16 на сто от анкетираните. Следват спокоен живот, безплатно здравеопазване и безплатно образование. Доста по-надолу в асоциациите (възможни са до три спонтанни отговора) за режима след 9 септември са "страх от лично мнение, цензура, ограничаване на лични свободи" - 5%, и "репресии, издевателства, лагери, унищожаване на интелигенцията" - 4%.

Все пак мнозинството от българите - 52 на сто - отговарят, че комунистическият режим е извършвал престъпления спрямо хората. Доста голям процент обаче от анкетираните - почти всеки трети - отговаря, че не знае. 

Разделението може да се проследи и при отговора на въпроса: "Ако имахте избор, вие лично в кой от двата периода бихте предпочели да живеете?"

Анкетираните са разделени на две - 41 на сто избират да живеят днес и още толкова предпочитат времето преди 10 ноември 1989 г. Близо една пета не могат да преценят.

*Изследването на агенция "Тренд" е проведено в периода между 18-26 октомври 2017 г. сред 1005 пълнолетни българи по метода на прякото полустандартизирано интервю "лице в лице". Проучването е по поръчка на члена на Европейския парламент  Андрей Ковачев (ГЕРБ).