Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Ще донесе ли стабилност сключената на 27 юли търговска сделка между ЕС и САЩ, с която Европа прие 15% базови мита върху вноса ѝ в Америка? Според критиците ѝ, тя е временно примирие, което само отлага търговската война при унизителни за европейците условия.

Малко след като тя бе финализирана в подробности на 21 август, Доналд Тръмп отново заплаши ЕС с наказателни мита, ако той не изключи от обсега на законодателството си в дигиталната област американските цифрови гиганти.

И така, напрежението между двата бряга на Атлантика ескалира отново, само месец, след като Тръмп и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обявиха митническото споразумение в Търнбъри, шотландското голф имение на американския президент.

В публикация в социалната си мрежа Truth Social, Тръмп обвини ЕС, че дискриминира американските технологични компании чрез нормативни актове като Закона за цифровите пазари (Digital Markets Act- DMA) и Закона за цифровите услуги (Digital Services Act - DSA).

Според господаря на Белия дом тези регулации вредят на американските интереси и дават предимство на китайските гиганти. Той заплаши с допълнителни мита и ограничения върху износа на американски технологии, ако тези „дискриминационни действия“ не бъдат премахнати.

Какво са Законът за цифровите услуги и Законът за цифровите пазари?

Законът за цифровите услуги и Законът за цифровия пазар, влезли в сила през 2022 г. са два ключови регламента на Европейския съюз, приети, за да създадат по-сигурна, прозрачна и справедлива онлайн среда за потребителите и бизнеса в ЕС.

Законът за цифровите услуги регулира онлайн платформите, като им налага задължения за борба с незаконно съдържание, дезинформация, реч на омразата и опасни продукти. Под незаконно съдържание се разбира инкриминираното в европейските законодателства, като например проповядването на война, на тоталитарни идеологии и на расизъм, възхвалата на тероризма, обиди и клевети. Цитираният закон въвежда механизми за прозрачност на алгоритмите, задължения за модериране на съдържание, защита на потребителите и отчетност пред регулаторите. Особено внимание се обръща на т.нар. „много големи онлайн платформи“ (Very Large Online Platforms - VLOP) и на "много големите търсачки" (Very Large Online Search Engines - VLOSE), използвани от по над 45 милиона потребители в ЕС.

Законът за цифровия пазар е насочен към предотвратяване на злоупотреби с пазарна мощ от страна на големи технологични компании, наречени „пазачи н входа“ (gatekeepers). Те са задължени да осигуряват равен достъп до своите платформи, да не фаворизират собствени услуги и да не ограничават конкуренцията. Целта е да се гарантира отворен и конкурентен цифров пазар.

"Пазач на входа" в медийния свят е термин от 50-те години на миналия век, обозначаващ лицето (напр. редактор) или институцията (издател), които решават какво съдържание да достига до публиката, по какъв начин и ред. В ерата на интернет, социалните медии и изкуствения интелект алгоритъмът на съответната дигитална платформа прави това вместо физическо лице.

Кой го болѝ от тях?

Посочените регулации засягат пряко интересите на американските технологични гиганти, тъй като много от тях попадат в обхвата на новите правила. Сред тях са: Meta (Facebook, Instagram), Alphabet (Google, YouTube), Amazon, Apple, Microsoft.

Европейската комисия предприе конкретни действия срещу някои от тях, мотивирайки се, че така защитава основните права на гражданите в ЕС, предотвратява онлайн злоупотреби и осигурява прозрачност и отчетност на платформите. Комисията нееднократно подчертава, че регламентите се прилагат независимо от юрисдикцията на компанията – важно е дали тя оперира на територията на ЕС.

ЕС е въвел механизми за бързо премахване на терористично съдържание, реч на омразата и подвеждаща информация, като платформите са задължени да реагират в рамките на часове или дни, в зависимост от случая.

Съгласно двата закона Европейският съюз разполага с широк набор от санкции, които може да наложи на цифрови платформи, ако нарушават правилата, установени в тях. Законът за цифровите услуги позволява налагането на глоби до 6% от глобалния годишен оборот на компанията, както и периодични санкции, включително дневни глоби при неизпълнение на коригиращи мерки.

През финансовата 2024 година глобалният годишен оборот на Meta Platforms, компанията майка на Facebook, Instagram и WhatsApp, възлиза на 164,5 милиарда щатски долара. Ако Европейската комисия наложи санкция по Закона за цифровите услуги, максималната глоба може да достигне 6% от този оборот, което се равнява на 9,87 милиарда долара.

В особено тежки случаи може да бъде наложена забрана за опериране на територията на ЕС. Освен финансови санкции, платформите могат да бъдат задължени да предприемат коригиращи действия – например промяна на алгоритми, подобряване на модерирането на съдържание или ограничаване на достъпа до определени функции. Европейската комисия има право да извършва разследвания и одити, като изисква достъп до вътрешни документи и данни.

Няколко международни платформи вече са били обект на действия от страна на Европейската комисия. Китайските TikTok, AliExpress и Temu са подложени на засилено наблюдение заради рискове от разпространение на дезинформация, продажба на опасни продукти и липса на прозрачност. Платформата X (бивш Twitter) и Meta също са обект на разследвания за неспазване на задълженията по Закона за цифровите услуги, особено по отношение на модерирането на съдържание и защитата на потребителите.

Към момента няма публично обявени глоби, но Комисията неколкократно съобщава, че е в процес на оценка на съответствието на тези платформи с новите правила. Ако се установят сериозни нарушения, санкции могат да бъдат наложени в близко бъдеще, казват нейните говорители. 

Комисията не побърза със санкции срещу Х и Meta, докато течаха търговските преговори с администрацията на Тръмп. Така Брюксел показа, че не използва европейското право като политическо оръжие и че има воля за избягване на търговска война и за постигане на взаимноизгоден компромис. 

Брюксел прояви сдържаност главно под натиска на столици като Берлин и Рим, които настояваха за бърза сделка с Вашингтон вместо продължителна и скъпа търговска конфронтация с непредвидим край. Париж обаче настояваше за  битка, в която ЕС да използва най-силните си оръжия за търговска защита.

"Базуката"

Освен двата закона в дигиталната област тези оръжия включват и т.нар. Инструмент за защита от търговска принуда, приет през октомври 2023 г., който позволява на ЕС да реагира, когато чужда държава се опитва да наложи промяна в европейска политика чрез мерки като повишени мита, ограничения върху износа или блокиране на инвестиции. Основната му цел е възпиране чрез диалог, но ако това не даде резултат, ЕС може да предприеме ответни действия – например въвеждане на собствени търговски ограничения, ограничения върху достъпа до обществени поръчки или инвестиции.

Ако САЩ наложат едностранни мита, ограничат достъпа на европейски компании до американския пазар или се опитат да въздействат върху европейски политики чрез икономически натиск, ЕС би могъл да отвърне с допълнителни данъци върху американски технологични гиганти, ограничаване на американски инвестиции в Европа, особено в стратегически сектори като енергетика, цифрови технологии и инфраструктура, забрана за участие на американски компании в обществени поръчки в ЕС, което би ограничило достъпа им до един от най-големите пазари на услуги в света. Такива мерки биха могли да засегнат болезнено важни за Америка сектори като финансовия и цифровия.

Стига толкова!

Неотдавнашната закана на Тръмп налива вода в мелницата на критиците на митническото споразумение от 27 юли и им дава аргументи отново да настояват ЕС да покаже на САЩ мускули. Един от гласовитите сред тях, бившият френски комисар Тиери Бретон, който напусна Комисията миналия септември след конфликт с Фон дер Лайен, публикува миналата седмица в пет големи европейски вестника ("Фигаро", "Ханделсблат", "Гардиън", "Стампа" и "Паис") гневна статия озаглавна "Стига толкова!" срещу търговската сделка със САЩ, порицаваща мекушавато според него поведение на Комисията спрямо американския натиск. 

Бретон остро критикува американските заплахи за санкции срещу прилагането на Закона за цифровите услуги. Според него тези заплахи са придружени от „нови бариери и технологични ограничения“, насочени към всяка европейска институция, която защитава демократично приетите регулации.

„До каква степен ще приемем, ние – гражданите на ЕС, подчинението?“, попита Бретон, подчертавайки, че DSA и DMA са приети „със смелост и решителност от огромното мнозинство“ в Европейския парламент. 

"През вековете човечеството е успявало да регулира и организира сухопътното, морското и въздушното пространство. Това е привилегия на държавите. Става въпрос за суверенитета на нациите. Да се ​​откажем днес от задачата да организираме четвъртото пространство – информационното пространство – като го оставим на няколко частни участници да го направят вместо нас, би било исторически отказ от обществените дела, политическите амбиции и обещанието за демокрация. DMA и DSA всъщност са просто транспониране от физическо към дигитално пространство на нашите правила за съвместен живот и нашите демократични закони. С една дума, на нашето право. Европа е първият и единствен континент, който е предприел тази стъпка. Тя може да се гордее с това", написа още Бретон. Той изтъкна, че "може да се избере и друг метод, различен от капитулацията ...: този на предполагаемия баланс на силите между партньори със сравнима тежест".

Той настоя, че „регулацията не е атака срещу свободата на изразяване“, а необходима защита на обществения интерес.

В икономически план, Бретон критикува договореностите между ЕС и САЩ, които според него поставят Европа в неравностойно положение. Докато Мексико и Канада са постигнали пълна митническа отстъпка за над 90% от износа си, Европа е приела 15% тарифа за своите продукти и нулеви мита за американските, включително земеделски, пише бившият комисар. Освен това ЕС се е ангажирал да купи американски енергийни ресурси за $750 млрд. и да инвестира още $200 млрд. годишно в американската икономика.

„Ако не се съвземем, ще получим и унижението, и нестабилността“, заключава Бретон, призовавайки за твърда позиция и защита на европейската цифрова и икономическа суверенност.

Кой е Бретон?

Бретон (70 г.) е френски бизнесмен, инженер и политик, роден в Париж. Завършва електроинженерство и компютърни науки в престижното висше училище „Сюпелек“, а по-късно преподава в Харвардския университет. През кариерата си оглавява редица водещи компании, сред които „Томсон“, „Франс Телеком“ и „Атос“. В периода 2005–2007 г. е министър на икономиката, финансите и промишлеността на Франция.

През 2019 г. Бретон стана еврокомисар по вътрешния пазар в първата комисия на Фон дер Лайен. В този ресор той отговаряше за функционирането на единния пазар, индустриалната политика, цифровата трансформация и отбранителната индустрия. Най-значимият му принос беше въвеждането и прилагането на Закона за цифровите услуги и Закона за цифровия пазар. 

Бретон често влизаше в конфликт с американски технологични гиганти, особено по въпросите за модериране на съдържание и защита на личните данни. Той защитаваше твърдо европейската цифрова суверенност и настояваше, че платформите трябва да се съобразяват с европейските закони, ако искат да оперират на територията на ЕС.

На 16 септември 2024 г. Бретон, френски либерал, подаде оставка от Европейската комисия след редица политически сблъсъци с германската християндемократка Фон дер Лайен, които не останаха скрити за медиите. В писмо, публикувано в социалната мрежа X, той мотивира напускането си с това, че Фон дер Лайен е поискала от Франция да оттегли кандидатурата му за втори мандат и в замяна е обещала на френския президент Еманюел Макрон страната му да получи друг, по-влиятелен ресор. Бретон определи това като „свидетелство за съмнително управление“ и заяви, че не може повече да изпълнява задълженията си в Комисията.

Но преди окончателни разрив той се беше сблъскал с Фон дер Лайен заради назначението на германския ѝ съпартиец Маркус Пипер за преставител на Комисията за малките и средните предприятия. На миналия 27 март Бретон и още трима членове на комисията от левия спектър - испанецът Жозеп Борел, италианецът Паоло Джентилони и люксембуржоата Никола Шмид - подписаха протестно писмо до Фон дер Лайен, настоявайки да преразгледа назначението на Пипер, решено по думите им непрозрачно и зад гърба им. По-рано Бретон се беше подиграл в социалните мрежи с незначителното според него мнозинство, с което Фон дер Лайен бе номинирана от нейната Европейска народна партия за кандидат за председател на Европейската комисия след евроизборите през 2024 г. Това, изглежда, беше капката, която преля чашата на търпението на германката и я накара да се обърне към Макрон с искане за друг френски комисар. 

Съотношение на силите

До момента Фон дер Лайен не дава признаци, че чува критиките. Защитавайки търговската сделка със САЩ, Комисията изтъкна, че търговска война би била по-голямото зло и пак би довела до преговори, но при много по-неизгодна за ЕС изходна позиция и след загуба на милиони работни места.

По всичко изглежда, че Брюксел иска Европа на всяка цена да избегне обвиненията, че тя е започнала търговска война и да остави това на американската администрация.

Изглежда също, че Брюксел не бърза да  изстреля всичките си "патрони", особено най-поразяващите, пръв, а предпочита да поддържа стратегическо двусмислие, т.е. да кара Вашингтон да гадае кога и дали ЕС би използвал "базуката".

Критиците на Фон дер Лайен имат основание, че дори истината да е на страната на ЕС, тя няма значение в спор със субекти като Тръмп, които разбират само от сила и следователно ЕС трябва да отговори със сила. Но има ли я той? Реалистична оценка на съотношението на силите може да не се окаже в полза на ЕС.

От всички 21 платформи, които ЕС регулира съгласно DSA и DMA само две са с европейски произход: германската Zalando (за търговия с модни артикули) и нидерландската Booking.com (за туристически резервации). Останалите са предимно американски или китайски, което подчертава господството на неевропейски технологични гиганти в цифровото пространство на ЕС и света. 

В областта на изкуствения интелект Европа се стреми към по-голяма автономност, но изостава от САЩ. Докато американски компании като Nvidia, AMD и Intel доминират в разработката и производството на най-модерните чипове за изкуствен интелект, ЕС тепърва инвестира стратегически в изграждането на капацитет за тях. През 2024 г. Европейската комисия предвиди 20 милиарда евро за създаване на т.нар. „гигафабрики“ за изкуствен интелект в 16 държави членки. 

Европейски компании като Infineon (Германия), NXP (Нидерландия) и нови играчи като Axelera AI и Black Semiconductor разработват специализирани чипове за изкуствен интелект, макар и в по-ограничен мащаб. TSMC – най-големият производител на чипове в света – строи завод в Дрезден на стойност 10 милиарда евро, който ще обслужва и сектора на изкуствения интелект.

САЩ обаче остават водещи в комерсиализацията на чипове за изкуствен интелект, подкрепени от над 50 милиарда долара инвестиции по т.нар. Закон за чиповете (CHIPS Act). Европа залага на научния си потенциал, публичните инвестиции и регулаторната си рамка, но тепърва предстои да се види дали ще успее да навакса технологичното изоставане.

В по-широк план, европейските иновативни предприятия в повечето сектори продължават да страдат от недостатъчен достъп до финансиране. Инвестициите в изследователско-развойна дейност в ЕС са около 2,2% от БВП, далече от тези на конкуренти като САЩ (3,5%), Южна Корея (4,8%), Япония (3,3%). При това в ЕС участието на частния сектор в тези инвестиции е 60%, сравнено с 68% в САЩ, 77% в Китай, 76% в Южна Корея, 78% в Япония. Тези инвестиции са неравномерни. Те са съсредоточени в Северна и Западна Европа, докато в Южна и Източна Европа те са значително по-малки.

Пазарът на рискови капитали в САЩ е шест пъти по-голям отколкото в Европа – 443 млрд. долара срещу 75 млрд. долара по данни от 2021 г. САЩ изпреварват ЕС над пет пъти по рисково финансиране във фазата на разрастване на проектите - 103,3 млрд. долара срещу 18,2 млрд. долара по данни от 2023 г.

Освен това Eвропа отстъпва на САЩ и Китай по стратегически технологии за увеличаване на производителността, особено в цифровата сфера – изкуствен интелект, интернет на нещата, блокчейн.

Истинският проблем на Европа не е Тръмп и протекционизмът му, а технологичното ѝ изоставане от САЩ, особено в цифровия сектор. Докато Америка (не MAGA) главно създава, Европа продължава главно да регулира. И тази диспропорция не я защитава от, а я подчинява на чужди интереси.

Да, Европа може да глоби Google, Amazon, Apple, Microsoft, Meta, X и пр. с милиарди евро. Но не може без техния продукт. Тя няма свои аналози, които да я направят автономна. Тя все още не може без американските чипове, спътници, оръжия. Затова краят на евентуална нова търговска конфронтация е непредвидим и Европа е обективно уязвима за рекета на Тръмп. Войнствени пози не биха я направили по-силна или по-сигурна.

"Години наред Европейският съюз вярваше, че икономическият му размер, с 450 милиона потребители, му дава геополитическа сила и влияние в международните търговски отношения. Тази година ще бъде запомнена като годината, в която тази илюзия се разсея", каза в неотдавнашна реч Марио Драги, бившият италиански премиер и председател на Европейската централна банка, известен като спасителя на еврото през дълговата криза 2010- 2012 г.

"Не е изненадващо, че скептицизмът към Европа достигна нови висоти", продължи той.  "Но е важно да се запитаме какво всъщност представлява този скептицизъм. Според мене не става въпрос за скептицизъм относно ценностите, върху които е основан Европейският съюз: демокрация, мир, свобода, независимост, суверенитет, просперитет и справедливост...По-скоро смятам, че скептицизмът е относно способността на Европейския съюз да отстоява тези ценности".