Отишлият си днес от този свят Наим Сюлейманоглу е считан за един от най-великите щангисти в историята на този спорт. И той е такъв със своите 3 олимпийски титли, 7 световни (две за България) и две европейски.

Наричаха го Джобния Херкулес. Винаги ще го наричат така.

 

Българските спортни фенове на средна и по-голяма възраст може и да си спомнят как изгря звездата на таланта, появил се на бял свят на 23 януари 1967 г. в момчилградското село Птичар. Роден като Наим Сюлейманов, прекръстен на Наум Шаламанов, прославил се като Наим Сюлейманоглу...

Наим на световното в София през 1986 г.

Той спечели златен медал на турнир във Варна, който трябваше да замести неучастието на повечето социалистически страни на олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г. Едва на 17.

Звездата му истински грейна на световното в Сьодертале (Швеция) на следващата година. А на шампионата на планетата в София през ноември 1986 г. вече имахме мегашампион. Наим (тогава Наум) вдигаше чутовни тежести в категория до 60 г., световните рекорди за нищо ги нямаше. Всички му се радвахме страшно много, а в онези години България беше сила не само в щангите.

Още един кадър от последното световно на Наим като български щангист.

В края на годината България го загуби - Джобния Херкулес избяга по време Световната купа в Мелбърн. Излишно е да се споменава пропагандата за какъв го обяви. Беше страшно, а тогава само подочувахме, че бягството на Наим е световна новина. 

Говори се, че българското правителство получило от Турция космическите за онова време 1 250 000 долара, за да даде разрешение на Сюлейманоглу да вдига за Турция, за която спечели на практика всичко в спорта на железните мъже. Малкият голям шампион се отказа за първи път едва на 22 г. след олимпийските игри през 1988 г. в Сеул.

Завърна се през 1991 г. и стана още два пъти №1 на летни игри, а прибави още световни титли, рекорди...

Какво бе той за Турция показа реакцията на Реджеп Ердоган преди чернодробната трансплантация наскоро. Президентът на югоизточната ни съседка разпореди да бъде сформиран екип с най-добрите лекари в Турция, които да се грижат за величието.

Посещаваще го в болничната стая.

Ердоган при Наим след чернодробната трансплантация.

Сюлейманоглу още веднъж приключи със спорта след "Атланта '96". И пак се качи на подиума за "Сидни 2000" в опит за четвърта олимпийска титла. Там се провали и това бе окончателен сигнал, че този път няма как да повдигне и времето. През 2001 г. получи специалния олимпийски орден, а три години по-късно бе приет в Залата на славата по вдигане на тежести.

Бившият щангист на учредителното събрание на партия ДОСТ през миналата година.

Опита политическа кариера във втората си родина - безуспешно.

След промените Наим често си идваше в България. Негови колеги от националния ни отбор по вдигане на тежести казваха, че не е забравил корените си. Винаги с радост се е прибирал тук, не помнел с обида Възродителния процес и първоначалното нежелание на България да му разреши да се състезава за Турция.

Последно сбогом (на този свят) на Джобния Херкулес с Иван Абаджиев по-рано тази година. 

Едно от последните завръщания на Сюлейманоглу бе в късната пролет на 2017 г. - за да се прости с човека, който го направи голям, Иван Абаджиев. Сега двамата се събраха отново.