Тримата издигнати от властта кандидати за новото тричленно ръководство на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) получиха и най-много точки при предварителното си оценяване. То бе извършено от Номинационната комисия (НК), която приключи работа и публикува заключителен доклад.

Така без изненада първенци са Стоян Петков и Петър Коев - първият шеф на най-важното звено в Комисията - това, което осъществява полицейските функции - дирекция "Противодействие на корупцията", а вторият - негов заместник, следвани от адвокатката и бивш прокурор Мария Даскалова. Тримата са номинации на партиите от формалното управление ГЕРБ, БСП и "Има такъв народ". С най-малко точки е също адвокатката -  Аделина Натина-Зиколова, но тя е номинация на НПО, близко до опозиционната "Величие".

Петков е оценен със 135 точки, Коев със 121, Даскалова със 118, а Натина с едва 63.

Прочит на доклада обаче показва, че и четиримата са далеч от блестящото представяне. Кандидатът не познава част от материята, не е бил убедителен в отговори на въпроси по време на изслушването миналата седмица, няма опит, не познава европейските практики в борбата с корупцията, говори абстрактно - са сред критиките. 

Без да се дава оценка, вмъкнато е и изречението, че не е известно досега номинираните да са заемали професионални позиции в защита на върховенството на правото. Част от кандидатите май са и готови да разследват съдии по сигнал, въпреки гарантираната законово съдийска независимост.

Спомагателен орган

Номинационната комисия само подпомага процеса, Народното събрание е това, което гласува, като трябва избере тримата бъдещи шефове на репресивния орган с мнозинство 50 плюс 1 от присъстващите народни представители. Оценката на НК обаче може да послужи и като "алиби" за един или друг избор.

Легитимността на самата Номинационна комисия пък бе поставена под въпрос от ПП-ДБ. В нея влязоха Венера Милова (главен секретар на Министерство на правосъдието), Силвия Къдрева (зам.-председател на Сметната палата), Нина Седефова (член на Висшия адвокатски съвет), Калин Калпакчиев (съдия във Върховния касационен съд), Айсун Авджиев (главен секретар на омбудсмана). Къдрева доскоро бе шеф в КПК и сега оценява бившите си колеги Петков и Коев, професионалната биография на Милова пък е тясно свързана с ГЕРБ, а Седефова бе излъчена за член, след като парламентът на практика задължи Висшия адвокатски съвет да пристъпи закона с избора й. Въпреки това комисията работи целия август. Кандидатите трябваше да бъдат оценявани от нея с оценка от 1 до 10 по различни показатели.

"Не показа рефлекс"

За Стоян Петков НК обобщаева, че има над 23 години стаж в службите - МВР, ДАНС, КПКОНПИ, сега КПК. По време на изслушването си показал познания в областта, познавал и закона, по който КПК работи (при все, че е началник на най-важното звено в комисията, обратното би било изненада - б.а.), можел да осигури приемственост.

Отчита се обаче, че няма опит в сферата на конфискацията на престъпно имущество, както и че не е отговорил на въпроса какви са европейските стандарти в борбата с корупцията. В доклада на НК е посочено и че е обобщил сега действащата нормативна база, но не е представил идеи за реформа на КПК - според Петков е нужно само надграждането й (с подобряване на материална база, семинари).

"При отговора на въпроса за проверка на сигнал срещу съдия не показа рефлекс за възможността по този начин да се увреди съдебната независимост", отчитат в доклада от НК, като тук се визира въпрос на съдия Калпакчиев по време на изслушването.

"Не показа добра преценка"

Изложеното за Петър Коев е сходно. 21 години стаж опит в гореописаните структури, също няма опит в установяването на конфликта на интереси; показал познания за нормативната база; също не е отговорил какви са стандартите на ЕС и Съвета на Европа в борбата с корупцията.

НК констатира и че не е получила задоволителен отговор на въпросите относно правозащитните стандарти при претърсвания и изземвания "по неотложност". Последното бе инспирирано от въпроси на Българския институт за правни инициативи и свързано със задържането от КПК на кмета на Варна Благомир Коцев в присъствието на семейството му.

"Не показа добра преценка" по въпроса за действията по сигнали срещу съдия "или за съществуващия риск по този начин да се застраши независимостта на съда" - пише още за Коев.

И в неговата оценка се подчертава грижата му за материалната база и семинарите.

Сама казва, че не познава добре КПК

Мария Даскалова няма опит в КПК, но познава материята като бивш прокурор. Отказала е да придобие ръководен административен опит, напускайки обвинението, се посочва в доклада по адрес на последната класирана в топ 3. Отчита се заявеното от нея по време на изслушвнето си желание КПК да се "отвори към гражданите".

Не е била обаче убедиителна в отговорите на въпросите за конфискацията на престъпно имущество, а и по други въпроси - след като "по нейните собствени думи не познава в цялост дейността на антикорупционната комисия".

Даскалова обаче единствена е реагирала за риска от намеса в съдебната независимост при сигнал до КПК срещу съдия, отчитат още от НК.

"Абстрактно и без конкретика"

Целият професионален път на Натина (от 2003 г. насам) е в адвокатурата в сферата на наказателното право. Отчита се, че познава материята "корупция", но и тя не е била убедителна по отношение на конфискацията. Няма практически опит в противодействието на корупцията. Няма опит като административен ръководител или при работа в екип. В концепцията й липсва анализ и оценка на дейността на КПК, пишат още от НК.

"Целите и мерките са представени кратко и абстрактно без необходимата конкретна и подробна обосновка" - посочват още.

Към момента изборът на тримата номинирани от властта изглежда предрешен, въпреки внесения от партньора в мнозинството Делян Пеевски законопроект за разформироване на КПК и връщане на правомощията й в ДАНС и Сметната палата. Дори Пеевски да не подкрепи кандидатите на своите, това ще означава просто запазване на сегашното положение и рестарт на процедурата по номинациите. Ключов фактор обаче ще е кворумът при гласуването, тъй като в случая не са необходими 240 налични народни представители и 121 гласа за избор, а само повече от половината от присъстващите в залата.

Първото заседание на Народното събрание след ваканцията му е на 3 септември.