Практически без дебати и само с "фина настройка" по думите на Менда Стоянова, но без съществени промени - така парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на второ четене проекта за бюджет 2018. Той влиза в пленарната зала идната седмица. Депутатите минаха през огромния проект за около три часа. В началото на обсъждането - по финансовата рамка, се обади Румен Гечев от БСП. С цел - да предупреди властта, че ако бюджетът мине със заложените в него 2,5 млрд. лв. "капиталови разходи", то той ще пита финансовия министър Владислав Горанов на всеки три месеца "къде са парите" и за какво се ползват. 

Причината - ГЕРБ всяка година залагат подобна сума по същото перо, които в края на годината не са похарчени и това се представя пред обществеността като "излишък", обясни Гечев. И попита къде са ни новите изтребители например, за които в бюджета за 2017 г. има отделени пари, но те не са похарчени по предназначение и също минават в графа "излишък". 

Втората тема, по която се образува някаква дискусия, бе предложението на левицата за различно разпределение на разходите. Пак Гечев обясни, че приходите от ДДС през последните години падат въпреки хвалбите на властта, че събираемостта на приходните агенции е по-висока. По думите му предложенията на левицата за 1,3 млрд. лв. в разходната част са именно парите, които би трябвало да се събират от ДДС и останалите данъци. 

По-късно Менда Стоянова контрира, че предложенията на БСП са за по-високи разходи на базата на несигурни допълнителни приходи, които ще доведат до малко по-малко от милиард дефицит. А този дефицит няма как да се финансира по друг начин освен чрез дълг. Но за това не е полулярно да се говори.

Синдикалистката от "Подкрепа" Ваня Григорова пък получи възможността да представи инициативата за въвеждане на необлагаем минимум в размера на минималната заплата и сваляне на ставката на ДДС за "стоки от първа необходимост" от 20 на 9% (колкото е в туризма). Подобни предложения имаше и от БСП, но те, разбира се, не минаха. В отговор на инициативата на Менда Стоянова изслуша презентацията, след което посъветва Григорова и инициаторите на предложенията да направят партия, да се явят на избори с тази социална програма и да получат правото да пишат бюджети.

По-дълга бе дискусията по "важния" въпрос колко да са "представителните разходи" на общинските съвети след десетина минути разговор, предизвикан от Йордан Цонев от ДПС. Заради разликата в правилата за кметовете и общинските съвети се прие тези разходи да са в размер на 1% от парите за общинската администрация.

Прие се частично и предложението на Даниела Дариткова от ГЕРБ за повече пари за психиатриите, но те ще идват от преструктуриране на разходите в рамките на бюджета на здравното министерство.

В бюджет 2018 не се пипат партийните субсидии и те остават по 11 лв. на глас за партиите и коалициите в парламента и партиите с над 1% на последните парламентарни избори.

Какво предвижда бюджетът в резюме:

Бюджет 2018 беше определен като социален на фона на предходните, предлагани от правителствата на ГЕРБ, насочени основно към магистрали и саниране. Държавата развързва кесията, като предлага скок на разходите спрямо очакваните в края на настоящата година с 4,4 млрд. лв. (39,3 млрд. лв. спрямо 34,9 млрд.). Основната част от тези разходи отново влизат в графата "капиталови". Социалната сфера обаче получава със 740 млн. лв. повече, образованието взема с 490 млн. лв. отгоре, здравеопазването - 500 млн. лв., за заплати в бюджетната сфера - 550 млн. лв., като сектор "Сигурност" ще получи с 280 млн. лв. повече. Близо 400 млн. лв. повече ще отидат в общините. Очакваните приходи са 38,2 млрд. лв., или дефицитът ще е 1,1 млрд. лв., като идеята на държавата е да го сведе до нула.

Социална сфера

Предвижда се ръст на всички пенсии 3,8 на сто. Няма промяна в тавана им - 910 лв. Догодина разходите на НОИ за пенсии ще скочат с 500 млн. лв. От 1 януари минималната работна заплата скача на 510 лв. при 460 лв. сега. 510 лв. става минималният осигурителен доход за самоусигуряващите се лица, което отива в графа "приходи". На 75 лв. при 66 лв. сега скача минималният гарантиран доход, непипан от близи 10 години. Т.нар. майчински скачат с 40 лв. при 340 лв. в момента. Увеличават се и детските надбавки - 40 лв. за едно дете, 90 лв. за две, 135 лв. за три, 145 лв. за четири. Подоходният критерий се увеличава от 400 лв. на до 500 лв. на член от семейството.

Минималното обезщетение за безработица става 9 лв. на ден при 7,20 лв. сега. Ще има обаче таван от малко над 74 лв. Парите за безработица обаче ще се вземат, след като лицето е доказало, че е работило през последната една година за година и половина, а не девет месеца, както е сега.

Здравеопазване

Здравната каса ще получи с 400 млн. лв. повече, които ще отидат предимно за лекарства и болнична помощ, като очакваните приходи от здравни вноски са с над 270 млн. лв. отгоре. Здравноосигурителните приходи са в размер на 3,8 млрд. лв., 2,5 млрд. лв. от тях са приходи от здравноосигурителни вноски, а 1,2 млрд. лв. -  трансфери за здравно осигуряване. За заплати в спешната помощ ще отидат близо 20 млн. лв., а още 25,5 млн. лв. - за заплати на останалия медицински персонал с вдигането на минималната работна заплата.

Образование и сигурност

Отпуснатите допълнително пари за образование ще отидат предимо за обещаното увеличение на учителските заплати. Предвижда се смяна на подхода при финансирането на училищата, като той вече няма да зависи от броя на учениците, а и от паралелките, от съответния регион и качеството. Сектор "Сигурност" ще получи с 280 млн. лв. повече. Освен учителските заплати обещано е увеличение и в парите за МВР (55 млн. лв.), Министерството на отбраната (100 млн. лв.). Пари са предвидени и за вноски за евентуалните изтребители и фрегати.

На приходи държавата ще разчита и от осигурителните вноски за фонд "Пенсии", които скачат с 1 пункт, скока на минималния осигурителен доход за самоусигуряващите се лица, както и на земеделците и тютюнопроизводителите, скача от 300 лв. на крупните 480 лв.