Европейската комисия може да осъди Българския енергиен холдинг (БЕХ) заради допуснато господстващо положение на газовия пазар от страна на дъщерните му държавни дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" - също обект на делото. Възможно е да бъдат наложени и финансови санкции, и забранително решение за газовото и газопреносното дружество.

Това е причината Народното събрание да заседава на закрити врати тази сутрин. До старта на пленарния ден публично не бе известно какъв ще е дневният ред на депутатите, тъй като в четвъртък изчерпаха законодателната си програма за седмицата, одобрена от залата в сряда. Тази сутрин Народното събрание гласува извънредната точка и закриването на заседанието за външни лица и медии (каквато е практиката, когато се дискутира класифицирана информация - най-често при гласуването на докладите на разузнаването, контраразузнаването или военните разузнавателни служби - б.р.), за да приемат решение как ще процедира държавата, ако Европейската комисия наистина накаже БЕХ и двете газови дъщерни фирми.

Любопитно е, че вносители на проекта за решение за "предприемане на необходимите действия за приключване на дело COMPIB1/AT.39849 - БЕХ Газ" са депутатите от БСП Жельо Бойчев и Таско Ерменков. Те са членове на комисията по енергетика. Заседанието да е закрито поискаха 34 народни представители - или поне 1/10 от състава на институцията, както е по правилник. Председателката на парламента Цвета Караянчева не каза от кои парламентарни групи са те, но обясни, че мотивът им е, че инфомацията, която ще бъде представена, засяга държавни интереси. Тя припомни, че казаното в залата, прококола от заседанието и стенограмата ще бъдат класифицирана информация (която нарече квалифицирана - б.р.). 

Публично ще бъде само решението на Народното събрание, което ще бъде обнародвано в "Държавен вестник".

Историята на делото срещу БЕХ

Европейската комисия открива процедура по разследване срещу БЕХ за злоупотреба с господстващо положение на пазарите на доставка на газ в България през 2013 г. Сигнал за нарушения на правилата на ЕС за конкуренцията е подаден година по-рано от "Овергаз инк".

Комисията се опасява, че БЕХ и неговите дъщерни дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" вероятно възпрепятстват конкурентите да получат достъп до инфраструктурата, която им е необходима, за да се конкурират успешно на пазарите на доставка на газ в България. В това число има опасения за отказ на конкуренти за достъп до държавната газопреносна мрежа и до съоръжението за съхранение на газ и са резервирали капацитет, който не им е необходим по газопровода за внос, става ясно при откриването на процедурата от страна на ЕК.

Тези нарушения биха били погазване на чл. 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Какво се прави в този случай е записано в Регламента за антитръстовата политика (Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета). Правилата в него могат да се прилагат както от ЕК, така и от националните органи по конкуренция на държавите членки на ЕС - в нашия случай Комисията за защита на конкуренцията.

Регламентът предвижда, че ако, след като страните са упражнили правото си на защита, Комисията стигне до заключението, че има доказателства за нарушение на антитръстовите правила, то тя може да издаде решение за забрана на съответното поведение на дружествата и да наложи глоба в размер до 10% от годишния им оборот.

Развитието на делото

През 2015 г. ЕК изпраща изложение на възраженията до БЕХ. В него става ясно, че предварителното становище по казуса е, че БЕХ може да е нарушил антитръстовите правила на ЕС чрез възпрепятстване на конкуренти да получат достъп до ключови газови инфраструктури в България.

Това изложение не предрешава изхода от процедурата. 

В резултат на изложението на ЕК от БЕХ отговарят с "аргументи и доказателства", че нарушение на правилата на конкуренцията от "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" не е извършено.

През април 2017 г. енергийната министърка Теменужка Петкова в интервю за Канал 3 казва, че доказателствата са представени в ЕК и според тях нарушения не е имало. Или ако някога назад във времето (преди 2012 г. - б.р.) е имало, то не са отстранени своевременно. Според правилата на регламента българската страна е провела консултации с ЕК за възможностите за приключване на делото с поемане на ангажименти от страна на БЕХ и дъщерните му компании и без налагане на финансови санкции (до 10% от оборота за предходната стопанска година - б.р.).

На 9 ноември 2017 г. пред комисията по енергетика в парламента обаче - на закрито за медиите заседание - Теменужка Петкова е информирала депутатите, че ЕК е отхвърлила направените от България предложения. Това става ясно от мотивите към проекта за решение на Народното събрание, който днес депутатите ще обсъждат при закрити врати:

Факсимиле от проекта на решение на Народното събрание, публикуван сред документите на институцията.

Стенограмата от изслушването на Теменужка Петкова на 9 ноември в енергийната комисия не е налична, защото и това заседание е било при закрити врати, става ясно от сайта на комисията. Сега държавата в резултат на описаните във факсимилето варианти за приключване на делото, дадени от ЕК, възнамерява да предприеме друга тактика. А именно - да не признава никакви нарушения. Според институциите "признаване на нарушението и приемане на отговорност и финансова санкция за него би довело до сериозни финансови и репутационни последици за българската енергетика", става ясно отново от мотивите към проекторешението.

Освен това може да даде основания на трети лица да предявят претенции БЕХ, "Бултаргаз" и "Булгартрансгаз" на база признатото нарушение на конкуренцията на газовия пазар.

А самото проекторешение на НС гласи:

След заседание на закрити врати, продължило около 20 минути, Народното събрание е приело абсолютно единодушно решението. Единствената редакционна поправка е в т. 2 (виж факсимилето отгоре - б.р), където думата "указва" е сменена с думата "задължава". 

От приетия вече акт на Народното събрание става ясно, че ако ЕК осъди БЕХ, "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", то държавата ще плати глобата (тя може да е до 10% от годишния оборот на дружествата според Регламента, цитиран по-рано) и ще обжалва решението на Комисията.