Не бяха заедно на последните парламентарни избори, но ще бъдат заедно на следващите. Така звучи резюмето на политическите новини около „Да, България“ и ДСБ - двете партии, които имат най-опозиционно говорене, макар и да са извън парламента. Заедно с още няколко по-малки партии, тези дни те обвявиха т. нар. Български манифест за Европа. Обясниха го така: „Започваме националния дебат за бъдещето на България и как членството на страната ни в ЕС ще гарантира благосъстояние, икономически растеж, свобода и достойнство“. Представиха го не просто като политическо обединение, а като процес, в чийто край българите трябва да очакват „първия Български манифест за Европа, първата цялостна платформа за активна политика на България в ЕС".

Тези думи вероятно объркват много хора. Затова няколко дни по-рано лидерът на „Да, България“ Христо Иванов бе далеч по-конкретен: „Предсрочните избори стават все по-неизбежни. Ние, заедно с партньорите ни от демократичната общност, ще бъдем готови за тях". Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов го обясни така: „Днес нито Европа е достатъчно обединена, нито България е силна - силна България означава да има силни и независими институции". За една част от българските избиратели фактът, че „Да, България“ и ДСБ поемат заедно към следващите избори, е очаквана и добра новина. Изборът на кауза също звучи като положителна вест - много българи правят разлика между формалното членство в Европейския съюз и реалната интеграция, която все още не е факт.

А след добрите новини?

„Да, България“, ДСБ, „Зелените“ и ДЕОС представиха екип от 29 души, които ще подготвят Българския манифест за Европа. И тук идва първият капан - експертната работа по конкретни политики, изготвянето на документи и становища е важно за всяка политическа дейност. Но ако политическите ръководства оставят или пък насърчат екипа да потъне в детайли и да изработва неразбираеми за широката публика позиции, капанът вече ще е щракнал. Останалите извън парламента избиратели на тези партии очакват ясно заявяване на политически проект - с конкретни и разбираеми цели, с принципи за поведение и с червени линии, които очертават границите на компромисите. Докато това го няма, новият политически съюз ще изглежда в очите на хората като поредното групиране на познати лица, които поотделно не могат да влязат в парламента.

Във втория капан новото обединение вече падна. Когато не си заявил ясно целите и принципите, а направо тръгваш към обединителни действия, тогава се появяват въпросите защо този е вътре, а онзи не е. Тогава е много лесно личните предпочитания, отношения и натрупвания отпреди да изпъкнат отново и т.нар. дясно да напомни за една от най-лошите си черти. Защото ясните цели, принципи и червени линии ще направят много лесен отговора и на следващите въпроси: С кого преди изборите? С кого след изборите?

Събитието по обявяването на Българския манифест за Европа завърши не по сценарий. Накрая Христо Иванов взе думата и обяви, че бившият военен министър и председател на БЗНС Николай Ненчев му се обадил по телефона и му казал, че напускат Реформаторския блок и идват при тях. Щракването на втория капан се чу още в залата покрай реакциите на част от присъстващите. Досега разделителната линия в бившия Реформаторски блок минаваше през датата 9 декември 2015, когато парламентът бламира съдебната реформа на Христо Иванов и той подаде оставка. След него мнозинството напуснаха ДСБ и депутатите от Гражданския съвет. Сега излиза, че това вече не е разделителна линия. Ако един от министрите на Бойко Борисов, който е останал до края на мандата, може да бъде част от новото обединение - по какви причини другите не могат? Най-голямата грешка на новото обединение ще бъде тази: ако започне да оценява персонално един или друг лидер от демократичната общност и да се произнася по допустимостта на една или друга кандидатура. Но не по-малка грешка ще бъде да остави тези въпроси във въздуха и да не се опита да им отговори със споменатите вече цели, принципи и червени линии, към които да се присъединява всеки нов участник.

За да не гледаме пак онзи филм

Третият капан може да се появи само ако свършат част от работата си успешно и влязат в следващия парламент. Но още сега въпросът е какво ще правят в Народното събрание. И тук идва ролята на политическите ръководства и на 29-членния експертен екип - от тях се очаква да представят визия за България за следващите няколко години. Тази визия, в комбинация с въпросните цели, принципи и червени линии, трябва да очертае поведението в следващото Народно събрание. Заявяването само като „анти-ГЕРБ“, „анти-Борисов“ или „анти-Цацаров“ изглежда недостатъчно за големите им заявки. За да могат обаче изобщо да стигнат до следващия парламент, трябва още сега да разглобят най-големия капан, в който Реформаторският блок падна още в началото си - необходими са им единно ръководство, ясни правила за взимане на решения и дисциплина за изпълнението им. Другото вече го гледахме.

Материалът е публикуван в "Дойче веле"