„Да, разбира се, че плащаше на политици от всички цветове“. Така отговаря финансистът Стоян Александров, когато го питат дали Цветан Василев е купувал политици. Казва го между другото, като нещо, което се подразбира, естествено. Нещо, което е толкова близко до ума, че не заслужава обсъждане.

Ако се помислим, ще видим, че ключовата дума в изказването на Александров не е „политици“ или „купува“, а „разбира се“. То утвърждава зададената ситуация, която никого не би трябвало да учудва. В това „разбира се“ се съдържа и лека досада – "какво толкова, губите ми времето с реторични въпроси".

Още цитати на тема "разбира се":

"Цветан Василев пушеше пури с Бойко Борисов и осребряваше връзки с политици", твърди Любомир Весов, бивш изпълнителен директор на КТБ.

"Цветан Василев е заплаха за целия елит на страната - политици от всички партии, магистрати и полицаи. Те са навързани на държавната ясла, наречена КТБ", казва Осман Октай.

„Пеевски е използвал името ми за всякакви лоши практики. Искане на подкупи и т.н. Казвано е: „Василев иска това, Василев иска да бъде назначен този на онзи пост и т.н.”, обяснява самият Василев.

В "разбира се" влизат Елена и Иван Костови, които са сложили внушителните си спестявания в КТБ или зам. главният прокурор Борис Сарафов, който на шумна пресконференция преди година някак е забравил да упомене присъствието на Делян Пеевски в тефтерчето на Филип Златанов. Или Цветан Цветанов, който разбира се, приемал неясно защо и как, но доста често Пеевски в кабинета си. Това са само няколко случайно избрани "разбира се" от последните един-два дни.

И т. н., и т. н.

Това „разбира се“, изречено на глас от Стоян Александров, става все по-натрапчиво.То присъства имплицитно навсякъде при обсъждането на случая „КТБ или войната на Васпеевски“ (събирателният образ, наречен така от Даниел Смилов). Купуването на политици, на магистрати, на обществени фигури се подразбира, внушават ни, че няма смисъл да си губим времето с такива дреболии, да им обръщаме внимание, да се вълнуваме. Говори се до безкрай за финансовите параметри, хипотезите и сценариите, криминалните сюжети с куфарчета и милиарди.

Вече никой не прави невинното допускане „дали“, „има ли“, „случва ли се“, питането е направо „Кой точно?“ И даже „Има ли някой, който не е?“

Публични личности без притеснение и като нещо прието говорят, по-скоро споменават, за покваряването на елита. Опитват се и нас да ни инжектират с този цинизъм, да ни накарат да повярваме, че така се случват нещата, че подкупността и продажността стават норма. Да ни направят съучастници в този начин на мислене.

Въпросът е да не им позволим. Разбира, се? Не, не се разбира.