Великобритания е готова да плати €50 млрд. за развода си с Европа, за да премине към втората фаза на преговорите - за отношенията след "Брекзит", съобщава днес Ройтерс, цитирайки британски медии.

Предложението покрива по-голямата част от исканията на ЕС. Те включват задълженията, които Обединеното кралство е поело към сегашния седемгодишен бюджет на ЕС до 2020 г., но и по-дългосрочни ангажименти, като например изплащането на пенсиите на европейски функционери за десетки години напред.

Работата по евентуалното финансово споразумение още продължава преди предстоящи разговори между министър-председателката Тереза Мей, председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и главния преговарящ на ЕС Мишел Барние, но дипломати, брифирани за напредъка ѝ, са казали пред Ройтерс, че страните са "близо до сделка".

Тя обаче не може да се приема за даденост, преди да получи одобрението на останалите 27 държави членки.

На 14 и 15 декември в Брюксел техните лидери трябва да се произнесат в Брюксел дали в досегашните преговори по условията на раздялата има достатъчен напредък, който позволява да започнат преговорите по бъдещите отношения, включващи и евентуален преходен период, след като Великобритания напусне ЕС на 30 март 2019 г.

Евентуален провал на втората фаза може да доведе до правителствена криза в Лондон и да коства поста на Мей.

Юнкер е споменавал, че британската изходна сметка трябва да е около €60 млрд., но Ройтерс отбелязва, че той е готов да работи за компромис, който да помогне на Мей да прокара споразумението сред твърдолинейните консерватори. Те предпочитат страната да напусне ЕС без споразумение, вместо да се огъва пред исканията му. Бизнесът обаче се опасява, че такова напускане би струвало скъпо на икономиката, чийто растеж се забавя от референдума за членството в ЕС през юни 2016 г..

В Брюксел Мей трябва да отговори и на още две трудни за нейното правителство искания - да приеме юрисдикцията на Съда на ЕС, що се отнася до правата на европейските граждани в Обединеното кралство след “Брекзит”, и да обясни ясно как ще бъде избегнато възстановяване на физическата граница между Ирландската република, която остава в съюза, и британската провинция Северна Ирландия.