Всички депутати са в конфликт на интереси, пазят си заплатите като отказват да плащат осигуровки върху пълния размер на месечния си доход.

Такова обвинение отправи от парламентарната трибуна народният избраник от левицата Таско Ерменков в хода на дебатите по приемането на бюджета за Държавното обществено осигуряване за 2018 г.

Повод станаха текстовете, с които се определят размерите на средния осигурителен доход. Според проекта минималният праг за самоосигуряващи се лица е 510 лв., за земеделски и тютюнопроизводители първоначално скачаше драстично от 330 лв. на 480 лв., но после управляващите склониха увеличението да е до 350 лв., а максималният - 2600 лв. (както е от две години насам). От ДПС и БСП настояха ставката за земеделските стопани и производителите на тютюн да остане същата, а по отношение на горния праг от левицата поискаха сумата да стане 3300 лв. 

Депутатската заплата

Левицата отново обвини ГЕРБ, че не прилага социален елемент - тези, които взимат повече да поемат по-голяма тежест. Според БСП увеличението на максималният осигурителен доход ще донесе приход за хазната от 206,5 млн., но управляващите не смеели да закачат богатите.

"Ето, ние тук в парламента получаваме високи заплати, защо не се осигуряваме на пълната сума?!", предложи Драгомир Стойнев (БСП).

Но никой от представителите на ГЕРБ и ОП не му отговори. В момента депутатската заплата е малко над 3000 лв. В крайна сметка депутатите гласуваха текстовете така, както се бяха разбрали по-рано в бюджетна комисия - 510 лв./350 лв. за земеделците и тютюнопроизводителите, което бе предложение на БСП, както и 2600 лв. таван.

Ерменков обаче поиска реплика, за да обвини колегите си: 

"Всички вие сте в конфликт на интереси. Облагодетелствахте се от това гласуване! Обяснете утре в избирателните си райони защо детските остава същите, защо няма пари за пенсии. Защото вие пазите вашите си доходи!"

След подканяне от Стойнев социалният министър да даде отговор, Бисер Петков му обясни, че има и доброволен стълб на осигуряване и който пожелае, може да допринася и повече.

Хасан Адемов (ДПС) пък попита къде са 500 000 работещи, дали не са в сивия сектор. Според него кабинетът е пропуснал да ги включи в приходната част. По думите му по данни на НСИ работещите българи са 3 225 000 души, а в така предложения бюджет са заложени приходи от осигуровките на 2 700 000 души. 

Майки и бащи

От левицата предложиха още да се увеличи обезщетението за гледане на дете до 2 г., т. нар. "майчински", от 340 на 510 лв., или до размера на минималната работна заплата. Предложението на кабинета бе то да скочи с 40 лв. на 380 лв.

Дебатите по тази тема минаха в шеги и закачки. Тон зададе Петър Петров от ОП, който обърна внимание, че се говорело само за майки, но не и за бащи и това било дискриминация.

"За това дали и защо трябва да раждат мъжете, аз не знам. Но тук става въпрос за размера...", отвърна му Виолета Желева (БСП), с което разсмя залата.

"Едно такова огромно увеличение ще помогне ли на младите хора за отглеждане на дете и дали ще ги стимулира ли да раждат?", попита с ирония пък Георги Гьоков (БСП).

Предложението на левицата обаче обаче не мина въпреки настойчивите припомняния, че страната е изправена пред демографска криза. 

От ДПС и БСП имаха възражения за обезщетението за безработица. Предвидено е минималното обезщетение за безработица да стане 9 лв. на ден при 7,20 лв. сега. Ще има обаче таван от малко над 74 лв. Парите за безработица обаче ще се взимат, след като лицето е доказало, че е работило през последната една година за година и половина, а не девет месеца както е сега.

"За нас е непонятно защо се удължава този срок. Ограничава се достъпът до ползване на осигурителни права.", възрази Хасан Адемов от ДПС.

Левицата пък настоя обезщетението да е не 9 лв., а 12 лв. Настана спор кой е по-голям популист. Гьоков и Светлана Ангелова (ГЕРБ) се върнаха назад във времето, когато от ГЕРБ предлагали 9 лв. минимално обезщетение, но тогава левицата оставила ниските нива от 7 лв. Все пак текстовете бяха приети така, както и бяха предложени от управляващите.

Предвижда се и скок на пенсията от средата на следващата година с 3,8 на сто като минималната пенсия ще стане 207,60 лв., средната - 362,97 лв., а таванът - 910 лв.

Общата рамка в бюджета на ДОО предвижда приходи от малко над 11 млрд. лв., колкото са и разходите. От най-голямото приходно перо - осигурителни вноски се предвиждат 6,5 млрд. лв. За пенсии са предвидени разходи от близо 9,5 млрд. лв., а за социални плащания - 1,5 млрд. лв. Проектът бе приет окончателно в ранния следобед.