Здравната каса няма да плаща през следващата година за нови иновативни медикаменти. Мораториумът няма да се отнася за генериците и за лекарствените продукти от хуманната медицина, само за новите молекули.

Това решиха окончателно депутатите с приемането на бюджета на НЗОК за 2018 г. Очаквано по тази тема се разрази и най-горещ дебат като от БСП и ДПС многократно настояха за отпадане на този текст. 

"Това е признаване на правителството за безпомощност, че не могат да наложат механизми за контрол. Какво правим като забраняваме да се заплаща за нови молекули. Пациентите, които ги чакат ще станат двойно, тройно повече. Да се договарят механизми за отстъпки и санкции за компаниите, надвишаващи сумите за съответния медикамент. Прогенерична политика ще осигури повече средства за пациентите, които чакат новите молекули", предложи Нигяр Джафер (ДПС).

"Никога държавата не си е позволявала да затваря вратата за иновативни медикаменти, които дават опция за лечение при застрашаващи живота на българските граждани болести. Още във вчерашните новини видяхте, че вече има протести. Този опит да се направи реверанс към генеричните медикаменти е хубав, но трябва да се знае, че са копия, докато иновативните нямат еквивалент", посочи и Георги Михайлов (БСП) и допълни, че предстоят лавини от съдебни дела, ако управляващите приемат ембаргото.

"В името на надпартийния консенсус в медицината, да подкрепим отпадането на този параграф", призова той.

Хасан Адемов (ДПС) допълни, че вече има одобрени 20 нови терапии, за които със забраната обаче няма да има медикаменти. И също обясни, че при новите молекули има патентна защита, следователно нямат еквивалент-генерик. "Ако сега има 17,18,19 препарата, които чакат да влязат в позитивната лекарствена листа, догодина ще са двойно повече", каза в заключение Адемов.

"Съзнавам цялата отговорност за подкрепата на предложението на Надзора на Касата. Тази мярка е временна и ще даде възможност да се прецезира нормативната уредба и забраната може винаги да падне. Новите молекули, които ще влязат през следващата година, в момента не се използват при терапията на пациенти,  тиражират се спекулации", отвърна Дариткова.

"Не може да има фискални аргументи пред живота и здравето на пациентите. Кой е този, който може да наложи мораториум на правото на българските граждани да се лекуват с иновативни медикаменти. Направете така, че да има контрол, за да го няма преразходът, за който говорите", призова пак Адемов.

Да се направи фонд за редки болести, за които сега НЗОК дава 70-80 млн. лв., допълни съпартиеца си Джафер.

"Казваме на хората, че ако са богати, могат да си купят новите молекули, ако са бедни - не. Има течове в здравеопазването, за които призна и финансовият министър и кой е виновен - бедните хора. Срамен е този дебат за 30 млн. лв.!", атакува ембаргото и Драгомир Стойнев (БСП) и обвини партия ГЕРБ, че е разсипала цялото здравеопазване.  

Не работят ли пултовете?

Следващият дебат бе по другият мораториум, предвиден от управляващите - да не се сключват договори за пътеки с нови лечебни заведения, с изключение на тези, които работят в населени места, в които няма друга болница или отделение, работещо по тези пътеки. Дебатът обаче бе кратък, след като бе прекратен по предложение на Данаил Кирилов (ГЕРБ). От левицата запротестираха, че след като лидерът им Корнелия Нинова била изгонена от залата (наказана от вече бившия парламентарен шеф Димитър Главчев, б.р.), сега управляващите се опитвали да запушат и техните усти. Заредиха се процедури по гласуване и прегласуване на спорните текстове с аргумента, че имало проблем с пултовете. Но и този мораториум в крайна сметка бе приет.

Дебатът обаче се насочи към кражбите в системата, здравната карта и намеци за конфликт на интереси. От опозицията попитаха вярно ли е, че в Смолянско (от където е Дариткова) се готви нова инванзивна кардиология.

Самата Дариткова заяви, че е лобист за избирателите си в Смолянска област, където в действителност се изграждало отделение по кардиология, каквото няма в региона и призова колегите си да не бъдат "дребнави".

Хасан Адемов обаче видя лобизъм в друг текст, според който инвестиционните разходи за нуждите на НЗОК могат да се използват за закупуване на недвижими имоти, т.е. с парите от здравни осигуровки на работещите. 

Ами ако има епидемия?

Бе решено още, че Здравната каса ще получи с над 400 млн. лв. повече които ще отидат предимно за лекарства и болнична помощ, като очакваните приходи от здравни вноски са с над 270 млн. лв. отгоре. Здравноосигурителните приходи са в размер на 3,8 млрд. лв., 2,5 млрд. лв. от тях са приходи от здравноосигурителни вноски, а 1,2 млрд. лв. -  трансфери за здравно осигуряване. За заплати в спешната помощ ще отидат близо 20 млн. лв., а още 25,5 млн. лв. - за заплати на останалия медицински персонал с вдигането на минималната работна заплата.

И БСП, и ДПС, поискаха повече средства за извънболничната помощ. Хасан Адемов (ДПС) направи изчисления, че от тези 407 млн.лв. повече, които се дават за целта, реално се дават допълнително само 177 млн. лв., а останалото е по закон. Съотношението извънболнична и болнична помощ не е пропорционално - 600 млн. лв. срещу 1,8 млрд. лв., посочи още той. За лекарствата пък се дават с 200 млн. лв. повече, така стават 1 млрд. лв., допълни.

Адемов критикува и непрекъснатото бъркане в резерва, който за следващата година ще е само 87 млн. лв. "Ами ако има някаква епидемия или нещо друго?", попита депутатът от ДПС.

От БСП в лицето на Георги Йорданов предложиха и нова клинична пътека за долекуване, която изчислиха на 45 млн. лв. Бяха контрирани от Джафер, която обясни, че това предложение е нереалистично.

В хода на дискусията Емил Димитров-Ревизоро излезе от контекста и предложи 3-месечен "резерв" за лекарствата като опит да се спре паралелният им износ в чужбина, който пък води до изчерпване на количествата у нас и неспособност на болните да си ги набавят. Парира го Георги Михайлов (ДПС), който посочи, че вече има предложения за законови изменения и Димитров не трява да се изказва по теми, от които не разбира. "Всяко добро намерение изтича в канала. След като толкова ги разбирате нещата, защо днес водим този дебат?", отвърна Ревизоро.

Бюджетът на Касата бе приет в 18:30 ч, а депутатите си удължиха работното време до 23 ч, за да имат време да отметнат текстове и по централния бюджет.