Предварителният доклад на БАН по съвместния проект с Българския енергиен холдинг „Изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката (с фокус върху електроенергетиката)” официално е секретен и правителството представи на обществеността само резюме от 9 страници.

Документът обаче „изтече“ чрез платформата за анонимно споделяне на файлове Balkanleaks.eu на сайта „Биволъ“. Предварителният доклад разглежда вероятните варианти и завършва еднозначно:

„Ако се случат направените допускания от техническо, финансово и икономическо естество, проектът не трябва да се реализира".

Предварителният доклад е бил представен на БЕХ на 15 септември. След това обаче основният извод изчезва от резюмето и пред публиката е представен вариант, който допуска проектът за АЕЦ „Белене“ да е жизнеспособен при условия: „таван на разходите от 10.5 млрд. евро, ниска лихва и участие на държавата".

Икономистите на БАН разглеждат 6 варианта на участие в капитала на проектната компания за изграждане на централата и финансиране на проекта, 5 варианта на прогнозни цени на вътрешния и регионалния пазар, където централата може да продава произведената от нея електрическа енергия, и 2 варианта на натоварване на мощностите. "Кръстосването“ на всички тези варианти води до общо 90 комбинации.

"При нито една от тези 90 комбинации проектът не е финансово жизнеспособен", пише в доклада.

Документа може да свалите от тук.

А това е заключението на предварителния доклад:

"Заключение

Разработените финансови анализи обхващат богат спектър от възможни варианти, както за финансиране на изграждането на проекта, така и за неговата експлоатация по време на целия му жизнен цикъл. Използвани са 6 варианта на участие в капитала на проектната компания за изграждане на централата и финансиране на проекта, 5 варианта на прогнозни цени на вътрешния и регионалния пазар, където централата може да продава произведената от нея електрическа енергия, и 2 варианта на натоварване на мощностите. „Кръстосването“ на всички тези варианти води до общо 90 комбинации.

При нито една от тези 90 комбинации проектът не е финансово жизнеспособен. Това се случва и при най-високи цени, пълно натоварване и различно съотношение между собствен и привлечен капитал. Нетните парични потоци на проекта са отрицателни, а вътрешната му норма на възвръщаемост е под дисконтовата норма. За илюстриране на тази важна тенденция са изведени резултати от представителния вариант 6, при който собственик на проекта е дружество, чийто капитал се притежава от частен инвеститор и българската държава в съотношение 62.8/37.2 (делът на държавата представлява апортна вноска в размер на балансовата стойност на средствата, изразходени за проекта до 2016 г. – 1.17 млрд. евро), а съотношението дълг/собствен капитал е 70/30. Изборът на този вариант се аргументира с факта, че това би бил предпочитания от един потенциален инвеститор вариант, тъй като при него доходността от собствения капитал е най-висока, въпреки че е под разглежданите еталонни стойности, които биха направили проекта привлекателен за него.

Алгоритъмът за изчисляване на потенциалния недостиг на средства е следният:

  1. Изчислени са средни разходи на единица произведена електроенергия за всяка една година от периода на експлоатация. Тези средни разходи включват: разходи за експлоатация и поддръжка, разходи за отчисления във фондовете РАО, ИЕЯС и СЕС, амортизации, данъци, лихви и погашения по главница.

  2. Изчислена е разликата между средните разходи по т.1 и приходите от произведената електрическа енергия, обвързани с ценовите сценарии за периода на експлоатация. Приходите по години са получени като количеството произведена електрическа енергия за съответната година е умножена по цената от съответния сценарии за същата година. Превишенията на средните разходи над приходите от продажбите за съответната година води до отрицателни стойности, което представлява потенциални загуби от дейността (вж. табл. 10).

Забележка: Не е проиграван с финансовия модел за АЕЦ „Белене” сценарий за 100% държавно участие.

Ако се случат направените допускания от техническо, финансово и икономическо естество, проектът не трябва да се реализира. При съществени промени в тези параметри, финансовите резултати от проекта могат да претърпят корекции, които да го направят финансово жизнеспособен и привлекателен за изпълнение".