Article_top

Около 2 милиарда лева е изхарчила българската държава за т.нар. електронно правителство без от това да последва особен резултат. Става въпрос за периода 2002-2016 г., или на година се падат по 150 милиона лева наше и европейско финансиране. За сравнение Естония, която се дава за пример в е-управлението (дори пред "стари" европейски демокрации), е похарчила равностойността на 50 милиона лева.

Това се казва в сравнителен анализ на Българската стопанска камара (БСК), озаглавен "Стига вече!". Анализът проследява по години как са се развивали паралелно дейностите по внедряването на е-управлението у нас и в Естония.

У нас всичко започва през 2002 г. с приемането на Стратегията за електронно правителство. Година по-рано естонците представят национална лична карта с вградена електронна идентификация. Картата предоставя достъп на гражданина до всички електронни услуги, включително до тези на банките и компаниите за комунални услуги. С личните си карти могат да плащат дори билети за паркинг или за градски транспорт, а картата съдържа дори данни за здравния статус на лицето.

Всеки собственик на лична карта получава и официален имейл адрес. Адресът е предназначен за официална комуникация с държавата и е посочен като "официално електронно местоживеене" на гражданина, се посочва още в анализа.

Паралелно у нас, чак през 2011 г. правителството решава да въведем естонския модел на е-управление и учредява Съвет за електронно управление. В него влизат Бойко Борисов (министър-председател), Симеон Дянков (министър на финансите), Цветан Цветанов (министър на вътрешните работи), Ивайло Московски (министър на транспорта, ИТ и съобщенията) и Томислав Дончев (министър по управление на средствата от ЕС). 

Няма база за сравнение

Какво се случва до 2016 г., докогато, според изчисленията на БСК, сме изхарчили тези около 2 милиарда лева, у нас и в далеч по-скромната Естония.

В България: администрацията предлага 2900 електронни услуги, 87% от които са "първични" и едва 13% са "комплексни"; само по-малко от една пета (19%) от администрациите предоставят е-услуги; 12% от администрациите поддържат специализирани регистри за предоставяне на е-услуги; всеки трети административен регистър (27%) се поддържа само на хартиен носител; броят на принтерите в държавната администрация расте почти тройно повече от броя на сървърите; 3% от административните структури не приемат електронно подписани документи; 98% от заявленията за ползване на е-услуги са към 5 администрации - Агенция по вписванията; Агенция по геодезия, картография и кадастър, НАП, ГИТ и НАПОО; 34% от българите не използват компютри (при 8% за Естония); 60% от българите ползват интернет (при 87% за Естония); 19% от българите са общували онлайн с администрацията през последните 12 месеца (при 77% в Естония).

В Естония: е-правителството обединява повече от 900 информационни системи, които предлагат над 5000 е-услуги, повечето от които "комплексни"; 86% от гражданите притежават е-лична карта, а от възможността за официален административен имейл са се възползвали над 56 000 компании и повече от 300 000 граждани; цялата територия на Естония е покрита с възможност за специални връзки и обществени интернет точки. Официално са регистрирани повече от 1200 обществени WiFi мрежи; от 2005 г. във всички библиотеки, училища, университети, обществени сгради, централни части и паркове на по-големите градове има безплатен интернет достъп; от 2007 г. са необходими 15 минути за създаване на фирма в интернет. Компанията бива легализирана в рамките на няколко часа, а предприемачът може да започне работа същия ден; 87,2% от населението използва интернет; 86,2% от домакинствата имат достъп до интернет; 96,3% от хората декларират своя доход по електронен път; 98% от банковите сделки в се осъществяват по електронен път, което в води до рязък спад на броя на банковите офиси; повечето нотариални услуги се извършват в интернет, а цялата необходима информация като ипотеки, платени данъци или свидетелство за съдимост е достъпна онлайн; всяка година естонската администрация пести по 2 тона хартия.

453 часа в плащане на данъци

И така, каква е ситуацията към днешна дата? Разбира се, няма как да е в наша полза.

В България: администрацията събира от гражданите общо 5985 вида документи или удостоверения, за да предоставя услугите си; 453 часа годишно са необходими на средностатистическия българин, за да се подготви и плати данъците си - 9 пъти повече, отколкото в Естония; 23 дни са нужни за започване на бизнес; 262 дни са необходими в България за включване към електроразпределителната мрежа - 3 пъти повече, спрямо Естония; 41 дни са необходими за получаване на оперативен лиценз - 2,5 пъти повече, отколкото в Естония; 16% от времето си българските мениджъри отделят за справяне с бюрократични разпоредби - 2,4 пъти повече, отколкото в Естония; половината българи никога не са поръчвали стоки или услуги през интернет; за издаване на документи за самоличност от чужбина се чака 3 месеца (по време на заседание на МС, на 29 юни т.г., външният министър Е. Захариева информира, че електронната услуга за българи в чужбина, струвала на държавата 500 000 лева, е използвана едва от двама души от старта й преди година и половина, поради изискването за е-подпис, издаден в България); Естония ни изпреварва по брутен национален доход на глава от населението, по износ на ИКТ услуги и износ на високотехнологични продукти, по разходи за НИРД като % от БВП и по брой изследователи на 1 млн. души, по раждаемост, заетост (вкл. младежка заетост).

В Естония: към естонското е-правителство функционират следните ключови системи: 

  1. X-Road – единна информационна система на обмен на данни и информация (в реално време), както между държавните организации и служби, така и между държавата и гражданите. Системата включва над 1500 услуги с повече от 80 бази данни и обединява електронните ресурси на над 500 организации и институции.
  2. ID card – лична карта с вграден чип, която може да се използва за криптиране на документи и за добавяне на електронен подпис.
  3. Mobile ID – мобилна лична карта, предназначена за използване в електронна среда. С нея хората имат достъп до информационните системи, използвайки своите мобилни телефони като лични карти.
  4. eSchool – електронно училище, което свързва родители, студенти, учители и училищни администратори, като предава цялата училищна информация. Родителите имат достъп до точна информация в реално време, могат  да следят класовете, посещаемостта, домашните работи, а също и да участват в класни или училищни форуми. 
  5. ePolice – електронна полиция: Полицейските коли са оборудвани с компютър, достъп до Интернет и устройства, които изпращат информация от централния комуникационен център. Полицейските служители имат достъп до системата на полицията, в която информацията е свързана с X-Road, и това им осигурява възможност за бързина на реакциите при изпълнение на ангажиментите им. Заедно с това, на естонските граждани не се налага да носят шофьорска книжка, застрахователни и др. документи, тъй като се идентифицират само с личната си карта, а тя съдържа цялата необходима информация.
  6. eVoting - електронно гласуване по интернет: В парламентарните избори от март 2007 г. нататък повече от 90% от всички избиратели са имали възможност да гласуват чрез интернет с карта за самоличност.
  7. eBanking - интернет банкиране, което позволява на клиентите на банките да завършат всички видове сделки с парите си от дома, офиса или от друго място.
  8. eTax office - данъчна служба: Системата идентифицира лицата с помощта на ID card, Mobile ID или eBanking. Така не е нужно потребителите многократно да въвеждат своите данни. Подаването на данъчна декларация онлайн отнема само няколко минути, защото Х-Road предоставя всички информационни системи на разположение. 
  9. eResidency – електронно пребиваващ гражданин: Естония е първата държава, предлагаща правителствена електронна идентичност, която дава възможност на предприемачите по целия свят да създават и управляват независим от местоположението си бизнес.

И все пак, да погледнем ведро

От БСК все пак казват, че има и една "добра новина" за България - Държавната агенция "Електронно управление" пусна на 29 ноември 2017 г. системата за електронно връчване. Вече всеки българин може да си направи пощенска кутия на държавен сървър и през нея да получава документи и услуги по електронен път. На този сайт администрациите трябва да направят профили на електронните си услуги, а  гражданите ще могат да си направят кутия за електронно връчване на документи. За да стане това обаче, трябва да имат или електронен подпис, или персонален код от НОИ

 

Около 2 милиарда лева е изхарчила българската държава за т.нар. електронно правителство без от това да последва особен резултат. Става въпрос за периода 2002-2016 г., или на година се падат по 150 милиона лева наше и европейско финансиране. За сравнение Естония, която се дава за пример в е-управлението (дори пред "стари" европейски демокрации), е похарчила равностойността на 50 милиона лева.

Това се казва в сравнителен анализ на Българската стопанска камара (БСК), озаглавен "Стига вече!". Анализът проследява по години как са се развивали паралелно дейностите по внедряването на е-управлението у нас и в Естония.

У нас всичко започва през 2002 г. с приемането на Стратегията за електронно правителство. Година по-рано естонците представят национална лична карта с вградена електронна идентификация. Картата предоставя достъп на гражданина до всички електронни услуги, включително до тези на банките и компаниите за комунални услуги. С личните си карти могат да плащат дори билети за паркинг или за градски транспорт, а картата съдържа дори данни за здравния статус на лицето.

Всеки собственик на лична карта получава и официален имейл адрес. Адресът е предназначен за официална комуникация с държавата и е посочен като "официално електронно местоживеене" на гражданина, се посочва още в анализа.

Паралелно у нас, чак през 2011 г. правителството решава да въведем естонския модел на е-управление и учредява Съвет за електронно управление. В него влизат Бойко Борисов (министър-председател), Симеон Дянков (министър на финансите), Цветан Цветанов (министър на вътрешните работи), Ивайло Московски (министър на транспорта, ИТ и съобщенията) и Томислав Дончев (министър по управление на средствата от ЕС). 

Няма база за сравнение

Какво се случва до 2016 г., докогато, според изчисленията на БСК, сме изхарчили тези около 2 милиарда лева, у нас и в далеч по-скромната Естония.

В България: администрацията предлага 2900 електронни услуги, 87% от които са "първични" и едва 13% са "комплексни"; само по-малко от една пета (19%) от администрациите предоставят е-услуги; 12% от администрациите поддържат специализирани регистри за предоставяне на е-услуги; всеки трети административен регистър (27%) се поддържа само на хартиен носител; броят на принтерите в държавната администрация расте почти тройно повече от броя на сървърите; 3% от административните структури не приемат електронно подписани документи; 98% от заявленията за ползване на е-услуги са към 5 администрации - Агенция по вписванията; Агенция по геодезия, картография и кадастър, НАП, ГИТ и НАПОО; 34% от българите не използват компютри (при 8% за Естония); 60% от българите ползват интернет (при 87% за Естония); 19% от българите са общували онлайн с администрацията през последните 12 месеца (при 77% в Естония).

В Естония: е-правителството обединява повече от 900 информационни системи, които предлагат над 5000 е-услуги, повечето от които "комплексни"; 86% от гражданите притежават е-лична карта, а от възможността за официален административен имейл са се възползвали над 56 000 компании и повече от 300 000 граждани; цялата територия на Естония е покрита с възможност за специални връзки и обществени интернет точки. Официално са регистрирани повече от 1200 обществени WiFi мрежи; от 2005 г. във всички библиотеки, училища, университети, обществени сгради, централни части и паркове на по-големите градове има безплатен интернет достъп; от 2007 г. са необходими 15 минути за създаване на фирма в интернет. Компанията бива легализирана в рамките на няколко часа, а предприемачът може да започне работа същия ден; 87,2% от населението използва интернет; 86,2% от домакинствата имат достъп до интернет; 96,3% от хората декларират своя доход по електронен път; 98% от банковите сделки в се осъществяват по електронен път, което в води до рязък спад на броя на банковите офиси; повечето нотариални услуги се извършват в интернет, а цялата необходима информация като ипотеки, платени данъци или свидетелство за съдимост е достъпна онлайн; всяка година естонската администрация пести по 2 тона хартия.

453 часа в плащане на данъци

И така, каква е ситуацията към днешна дата? Разбира се, няма как да е в наша полза.

В България: администрацията събира от гражданите общо 5985 вида документи или удостоверения, за да предоставя услугите си; 453 часа годишно са необходими на средностатистическия българин, за да се подготви и плати данъците си - 9 пъти повече, отколкото в Естония; 23 дни са нужни за започване на бизнес; 262 дни са необходими в България за включване към електроразпределителната мрежа - 3 пъти повече, спрямо Естония; 41 дни са необходими за получаване на оперативен лиценз - 2,5 пъти повече, отколкото в Естония; 16% от времето си българските мениджъри отделят за справяне с бюрократични разпоредби - 2,4 пъти повече, отколкото в Естония; половината българи никога не са поръчвали стоки или услуги през интернет; за издаване на документи за самоличност от чужбина се чака 3 месеца (по време на заседание на МС, на 29 юни т.г., външният министър Е. Захариева информира, че електронната услуга за българи в чужбина, струвала на държавата 500 000 лева, е използвана едва от двама души от старта й преди година и половина, поради изискването за е-подпис, издаден в България); Естония ни изпреварва по брутен национален доход на глава от населението, по износ на ИКТ услуги и износ на високотехнологични продукти, по разходи за НИРД като % от БВП и по брой изследователи на 1 млн. души, по раждаемост, заетост (вкл. младежка заетост).

В Естония: към естонското е-правителство функционират следните ключови системи: 

  1. X-Road – единна информационна система на обмен на данни и информация (в реално време), както между държавните организации и служби, така и между държавата и гражданите. Системата включва над 1500 услуги с повече от 80 бази данни и обединява електронните ресурси на над 500 организации и институции.
  2. ID card – лична карта с вграден чип, която може да се използва за криптиране на документи и за добавяне на електронен подпис.
  3. Mobile ID – мобилна лична карта, предназначена за използване в електронна среда. С нея хората имат достъп до информационните системи, използвайки своите мобилни телефони като лични карти.
  4. eSchool – електронно училище, което свързва родители, студенти, учители и училищни администратори, като предава цялата училищна информация. Родителите имат достъп до точна информация в реално време, могат  да следят класовете, посещаемостта, домашните работи, а също и да участват в класни или училищни форуми. 
  5. ePolice – електронна полиция: Полицейските коли са оборудвани с компютър, достъп до Интернет и устройства, които изпращат информация от централния комуникационен център. Полицейските служители имат достъп до системата на полицията, в която информацията е свързана с X-Road, и това им осигурява възможност за бързина на реакциите при изпълнение на ангажиментите им. Заедно с това, на естонските граждани не се налага да носят шофьорска книжка, застрахователни и др. документи, тъй като се идентифицират само с личната си карта, а тя съдържа цялата необходима информация.
  6. eVoting - електронно гласуване по интернет: В парламентарните избори от март 2007 г. нататък повече от 90% от всички избиратели са имали възможност да гласуват чрез интернет с карта за самоличност.
  7. eBanking - интернет банкиране, което позволява на клиентите на банките да завършат всички видове сделки с парите си от дома, офиса или от друго място.
  8. eTax office - данъчна служба: Системата идентифицира лицата с помощта на ID card, Mobile ID или eBanking. Така не е нужно потребителите многократно да въвеждат своите данни. Подаването на данъчна декларация онлайн отнема само няколко минути, защото Х-Road предоставя всички информационни системи на разположение. 
  9. eResidency – електронно пребиваващ гражданин: Естония е първата държава, предлагаща правителствена електронна идентичност, която дава възможност на предприемачите по целия свят да създават и управляват независим от местоположението си бизнес.

И все пак, да погледнем ведро

От БСК все пак казват, че има и една "добра новина" за България - Държавната агенция "Електронно управление" пусна на 29 ноември 2017 г. системата за електронно връчване. Вече всеки българин може да си направи пощенска кутия на държавен сървър и през нея да получава документи и услуги по електронен път. На този сайт администрациите трябва да направят профили на електронните си услуги, а  гражданите ще могат да си направят кутия за електронно връчване на документи. За да стане това обаче, трябва да имат или електронен подпис, или персонален код от НОИ

Коментари

Не става ясно откъде е числото 50 милиона.

Теорията на списателя, че "70%" били за "хардуер" щото се ползвал "свободен софтуер" е индикация, че става дума за някой, който слабо разбира от софтуер.

А че у нас се краде и от бюджета за "електрическо" правителство не е тайна за никого.

Пък и мнозина от хрантутниците са членове на "БСК".
Rhapsody of fire's picture
Rhapsody of fire
Rhapsody of fire

Българска работа

Както се казва - "Българска работа".
Simeon Simeonov's picture
Simeon Simeonov
s.simeonov

Смях на парцали!

"Паралелно у нас, чак през 2011 г. правителството решава да въведем естонския модел на е-управление и учредява Съвет за електронно управление. В него влизат Бойко Борисов (министър-председател), Симеон Дянков (министър на финансите), Цветан Цветанов (министър на вътрешните работи), Ивайло Московски (министър на транспорта, ИТ и съобщенията) и Томислав Дончев (министър по управление на средствата от ЕС)..."

Кой от кой по-голям експерт в електронното управление!

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Каква ще бъде следващата работа на главния прокурор Иван Гешев?