В мрежата има лавина от мнения на недоволни - по принцип от всичко, но през последните дни - от кандидатите за президент. Мнозина българи и немалко от техните политици трябва най-после да разберат, че в политиката - както и в бизнеса - получаваш не това, което "заслужаваш", а това, което успееш да договориш. В политиката заслуги няма - те се появяват едва в историята - след време, когато от дистанция може да се прецени кой какво е направил и какво не е успял. Затова нека да видим какво имаме като възможности на политическия пазар и какво си струва "да си купим".

Помпозно и казионно, преди дни наблюдавахме издигането на кандидатурата за президент на Илияна Йотова. Казионната държавна телевизия представи от игла до конец церемонията по учредяване на ИК на Йотова - привилегия, която не бе предоставена на никого от останалите кандидати.

Сладникавата тържественост на събитието отчетливо ми припомни собствената ми младост - тези хора не се променят никога, те си остават фалшиви и отблъскващи от чисто човешка гледна точка. Те са хората на властта - на подарената от Москва преди 82 години власт над България. Стремежът на тази кохорта е да достигне отново до абсолютната власт, отново под протекцията на Кремъл. Те не са готови някъде да спрат, да се самоограничат - те трябва да притежават всичко и да унищожат свободата на всички. Това им е генотипът - както политически, така и човешки. Не съветвам никого да гласува за тях и за техния кандидат Йотова. Както по гореизброените принципни причини, така и поради една конкретна причина. С изборите от 19 април те достигнаха до мащабна концентрация на властта. Изборът на техен президент ще затвори кръга на абсолютната им власт. Всички ние ще се почувстваме твърде безпомощни - други ще контролират отново целия ни живот. Аз съм преживявал това - и не го пожелавам никому!

Ще пропусна пъстрия списък от президентски кандидати, които обичайно говорят от името на "народа" и носят преимуществено собствените си амбиции за власт. Ако ще на всяка пресечка да сложиш по 1-2 билборда с благородната си физиономия, максимумът, който ще постигнеш, са въпросите, които гражданите си задават - "Този от кои мутри е взел толкова много пари, че ми се хили от всеки ъгъл?"

Няма да се спирам подробно и на отказа на една основна - поне досега - политическа сила, ГЕРБ, да издигне или да подкрепи кандидат за президент. Намирам този отказ за странен, дори и да е мотивиран от болезнената загуба на 19 април. Онзи ден ЦСКА победи "Левски" с 4:2, но не ми е известно "сините" да се отказват от участие в следващия цикъл за Суперкупата на България... Отказът на ГЕРБ - може би вътрешно сериозно  мотивиран, също породи и публични съмнения за задкулисни споразумения със силните на деня. Уви, основната посока в развитието на българската политика е все по-малката роля на публичната отговорност и на нейните инструменти и разширяващата се роля на задкулисието... Олигархичното задкулисие неизбежно поражда политическо задкулисие, в което е съсредоточена истинската власт.

Единствената значима алтернативна възможност за президентските избори на 25 октомври е кандидатската двойка Андрей Гюров-Георги Кандев. Не ме интересува дали одобрявате тези кандидати като хора, или не. Още по-малко - дали не гледате под вежди партиите, към които Гюров и Кандев се считат за близки.

Президентските избори се очертават като плебисцит за това дали искаме цялата власт в държавата да бъде в ръцете на Радев и неговата партия, или предпочитаме да има удържаща - макар и не толкова силна, контравласт. Можем подробно да дискутираме силните и слабите страни на кандидатурата на Гюров и Кандев.

Трябва да имаме предвид, че за разлика от Йотова, която е на политическата сцена от десетилетия, Гюров има доста по-кратка политическа траектория. Той все още се нуждае от допълнителна популярност, за да бъде опознат и да предизвика по-широко доверие към себе си. 

Гюров е човек, който е изградил живота и кариерата си със собствени усилия - "self made man". Той има добро образование - включително докторат - във водещи американски и европейски университети, има добра бизнес кариера, бе номиниран за служебен премиер от своя настоящ съперник - президент Йотова. Оттук нататък - вие изброявайте негативите му. Аз ще се въздържа. Защото смятам, че неговият успех да спре "прогресистите" по пътя към абсолютната власт е по-важен за мен и за България, отколкото рекламациите към неговите лични или публични качества и прояви.

В продължение на месеци застъпвах публично позицията, че основните политически фактори у нас, които са публично свързани с европейската и атлантическата ориентация на България, трябва да направят поредица от необходими компромиси, за да номинират най-подходящите личности, които да се изправят в президентското състезание срещу кандидатите на "прогресистите". Каквото са направили тези партии досега - направили са. Днес ние имаме кандидатска двойка, която да се противопостави на тандема Радев-Йотова, и това са Андрей Гюров и Георги Кандев. Времето за избиране свърши - остана самият президентски избор на 25 октомври.

Мога да си представя каква "искрена обич" ще потече към мен под този текст след думите, които съвсем премислено споделям тук. Затова искам да предупредя за още нещо. Партията "Възраждане" на 19 април бе редуцирана до под 5 на сто от гласовете поради вълната, вдигната в полза на Радев. Но от 19 април мина време. Тази вълна започна да се отлива и част от отлива са именно бивши гласоподаватели на Костадинов, които на 25 октомври могат да се върнат към него. Олигархичният връх в българската политика полутайно си прави една немаловажна сметка. Дали не е по-добре за олигархичната мафия и нейните чужди господари на балотаж за президент да се явят Йотова и кандидатът на "Възраждане". Така ще се преиграе мачът от 2006 г., когато Първанов отиде на балотаж с Волен Сидеров, и тези, които оставиха "демократичните сили" без силен кандидат, трябваше или да отидат за гъби, или да гласуват за Първанов. Ех, колко хубаво би било това да се случи и сега!

Радикални копейки срещу "умерени" копейки, смазваща победа на "прогресивното статукво", и опозиция, навряна в миша дупка, разделена, скарана, омерзена... Какво по-хубаво за кукловодите в Москва, какво по-хубаво за марионетките им в София...

Не ме интересува дали моят избор - подкрепа за Гюров и Кандев на 25 октомври - ви харесва. За мен този, който иска България да остане европейска демократична страна, с национален интерес, гарантиран от членството ни в двата мощни клуба - НАТО и ЕС, с перспектива за бъдещето и свобода за децата ни - ще отиде и ще гласува за Андрей Гюров и Георги Кандев. Ама какво било, ама кой бил виновен, ама кой не бил стока, кой къде срещнал "сестра му" - водете си ги тези разговори в Ганковото кафене. Аз знам накъде водят България кремълските марионетки на власт. Ще направя необходимото да ги спра, доколкото мога. Вие решавате сами за себе си.

*Коментарът на Огнян Минчев е публикуван във фейсбук профила му. Заглавието и подзаглавието са избор на редакцията.