Председателката на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова стана доктор хонорис кауза на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в Пловдив. Сигурно се питате как един финансист става почетен доктор на академия по изкуствата. Много е лесно - просто трябва да бъде във властова позиция, която да му позволява да преценява кой ще получи и кой няма да получи финансиране от държавния бюджет.

“Видя училището и попита колко ни трябва, за да го възстановим. Казах: около милион-милион и 100 хиляди. Изобщо повече не сме говорили за това и сега изведнъж получихме парите”, обясни ректорът проф. Милчо Василев.

“Първи си позволявате от всички висши училища по изкуствата в България да продадете академичното звание доктор хонорис кауза за пари!”, реагираха възпитаници на академията в онлайн петиция.

Тази случка предизвиква смущение. “Притеснена съм”, сподели и самата Менда Стоянова, но все пак получи отличието.

Моделът "Отгоре"

Всъщност Менда Стоянова не е виновна, че България е свръхцентрализирана финансово и наистина в ръцете на малко на брой хора попада огромната власт да решават кой ще го има и кой няма да го има, къде ще се строи и къде няма да се строи, чий покрив ще падне и чий ще бъде ремонтиран с пари от бюджета. Гражданите са в ролята на молещи се, управляващите са в ролята на даващи. А понякога смяната на дограма в някое училище в някой край на България наистина зависи от желанието на някой висш чиновник в някоя канцелария в София. Така стигаме до букети, банкети и други салтанати. В краен случай - и до доктор хонорис кауза.

Най-яркият израз на модела “Отгоре” е традиционното разпределяне на бюджетен излишък в края на годината. Сегашната опозиция обвинява сегашните управляващи, че прави това непрозрачно и “купува” кметове, но преди години, когато ролите им бяха разменени, картината беше абсолютно същата. На заседанието си тази седмица Министерският съвет “нагласи” почти 700 милиона лева. Огромната част от тях ще отидат за разрешените на регионалното министерство допълнителни разходи за 514 милиона лева. Останалите милиони отиват за държавни предприятия, за издръжка на министерства и целево финансиране на общини. Съдебната власт получава 12 милиона лева за покриване на дефицита в приходната част, а разузнаването - 620 хиляди лева “за издръжка на задграничната си дейност”. Преди тези пари да бъдат разпределени, някой е висял пред нечии кабинети - в ролята на молещия се.

Малкият и големият проблем

Харченето на бюджетния излишък по тази начин е законно, стига да е в определени рамки. Но пък говори за липса на дългосрочно планиране и на дисциплина, защото ако някое ведомство прекали с разходите си, в края на годината винаги може да се нареди на опашката. Раздаването на пари “на юруш” е удобен инструмент и за изграждане на зависимости - вероятно тук е една от причините и за преминаването на кметове от една партия към друга, но винаги в посока към управляващите.

По-големият проблем е подчиняването на почти всичко в държавата на централната власт. В политическите програми присъства думата “децентрализация”, но практически стъпки в тази посока почти няма. Така всяко правителство може да “дава” порции от общите ни пари за каквото прецени, а всички останали се редят с молби на опашката. И ако нещата продължат по този начин, скоро няма да има достатъчно висши училища, за да станат всички министри и депутати доктор хонорис кауза. Нали пари “дават”.

"Дойче веле"