Кое е най-важното за дрехата? Да бъде носена - тя от това живее!

Владимир Каралеев е името, с което модните среди от Германия през Европа, та чак до далечна Азия свързват и с България. Той е млад, успял и признат - до степен, че критиците в този често претенционен и изключително конкурентен бранш при появята му на Берлинската седмица на модата през 2011 г. казват, че името му ще е едно от трите, които ще поставят Германия - където е учил, работи и живее от 17-ата си година, обратно на световната модна карта. И до момента не са сбъркали.

Този уикенд Владимир Каралеев е в София. За втори път в малко свободно пространство в центъра на града "изникна" неговият pop-up магазин, в който са изложени мостри на модели от различни негови колекции за разпродажба. В неделя от 12 до 20 ч на адрес бул. "Патриарх Евтимий" №86 е последният ви шанс да се запознаете с модата му и - ако вашата дреха ви намери - да направите част от гардероба си творба, която няма да стане демоде - защото авторът вярва, че модата не може да трае само един сезон. 

Затова и колекциите на Владимир Каралеев преливат една в друга. Той сам казва, че се стреми да следва времето, но не и да прави неща, които един сезон ще бъдат хит, а след това ще изчезнат - защото е важно е дрехата никога да не изглежда демоде.

А за pop-up магазините и разпродажбите казва:

"Идеята е дрехите да си намерят хора, които да им се радват. Затова и го правим по този начин – два пъти в годината вече се опитваме да правим тези pop-up магазини, защото ако тези дрехи стоят просто в шоурума - няма как да зарадват някого", казва Каралеев за инициативата, която се реализира в София за втори път. 

Смисълът от тези кратки разпродажби за твореца е най-вече прекият контакт с клиентите. Дизайнерът признава, че рядко има тази възможност - всекидневието му го среща предимно с журналисти, агенти на магазини, хора около модния подиум, но твърде рядко с тези, до които трябва да стигне работата му - клиентите. 

По думите му опитът в България и интересен и различен - в Германия по-често се сблъсква с въпроса " А това къде ще го нося", защото хората си търсят повод, за да облекат определени дрехи. Тук този въпрос се среща по-рядко.

Неговите дрехи не са съвсем за всекидневието, ако животът ви ограничава в черно-сиво-синия строг и неразнообразен, за да не кажем скучен, свят на корпоративния дрескод. Но ако професията ви е по-свободна, ако се увличате по красотата на асиметрията и деконструкцията, от съжителството на различни материи в хармония, държиге и на прецизната изработка - можете да намерите себе си в работата на Владимир Каралеев. 

"Хората, отегчени от формите, които трябва да носят всеки ден – да намират глътка свеж въздух - това е важно. Това ми казват клиентите,  че им носят моите дрехи. И това те мотивира да се раздадеш докрай в работата си всеки път", казва дизайнерът. 

По думите му разбиването на догмата, на академичния подход към дрехата, излизането от природния постулат за симетрия и изграждането на нещо, което е по-скоро декоративно - това е част от магията на модата въобще - и тя използва тези форми непрекъснато. Търсенето и намирането на баланс дори в дисбаланска на асиметрията е майсторлък. И този баланс в композицията на дрехата може да се постигне дори когато асиметрията е екстремна.

"Кое е най-важното за една дреха? Тя да бъде носена", убеден е Владимир Каралеев - "И, разбира се, да е в баланс с човека, който си я е избрал. Дрехата трябва да изпълнява основната си функция – да те облича, но в същото време и да постига баланс между това и креативността, за да носи емоция".

Глобализацията в модата е и нещо добро, но и не толкова, признава дизайнерът. "С глобализацията цикълът в модата започна да става много бърз. Това по някакъв начин възпитава клиента да иска нещо ново все по-често и по-често. Очаква се едва ли не всеки една-две седмици да има нова стока, както се случва в големите брандове и магазини. Всичко е навсякъде - в Берлин, в Лондон, в Милано, в Токио - това възпитава усещането, че всичко много бързо става старо и трябва да се изхвърли. В една дреха се влага много труд и когато хората го възприемат като нещо евтино и много преходно – това е негативният ефект от глобализацията на модата"

Затова според твореца е важно всеки пазар да подкрепя своите уникални неща.

А доколко на дизайнера му се налага да озаптява творческия си порив за сметка на комерсиалността?

"Модата въпреки всичко е сериозен и тежък бизнес. Креативната част е около 25 процента. Ако хората имат по-романтична представа, че в работата ни става дума само за творчество и вдъхновение – да, има го и това, но основата е много, много работа... При дрехите става дума и конструкция, и за изработка. Една дреха трябва да бъде измислена така, че да може да бъде продадена – тя от това живее. Затова е важно какви материали използваш, как да ги комбиринаш по начин, по който крайният продукт да не се оскъпи твърде, как да я опростиш. Клиентът не знае защо една материя е по-скъпа от друга, колко струва изработката... Да, правим модели само за модно шоу, но след това ги опростяваме така, че да станат част от нечий гардероб." 

Затова ключовата дума и тук е баланс. Защото да, комерсиалният подход е важен, защото всички искаме да се обличаме в неща, които функционират:

"Но ако нещата се правят само с цел бърз комерсиален успех, това би било пагубно и балансът си е отишъл. Тук говорим просто за конфекция, а не мода". 

А какво е модата в три изречения?

"Модата отразява духа на времето. Тя ползва техники, които са близки до изкуството, но тя не е изкуство, мо скоро занаят. Модата събужда емоция. Ние, дизайнерите не спасяваме животи, но събуждаме емоция. И това може би дефинира модата".