Честно казано, днес цял ден фейсбук кипи да честити на дядо Добри – онзи от Байлово, нали се сещате... Няма как да не се. Да е жив и здрав – навършвал 100! То и 200 да живеят такива хора, пак е малко.

Чел съм за него какви ли не нелепици – как всяка заран идва от Байлово пеш и следобед пак така се връща. Абе, хора, вие ходили ли сте в Байлово? Опитайте. С велосипед – модерен, лек, с много скорости... Да не говорим да сте на 100 г.

Не знам и дали е на 100, защото честно казано, не знам на кого за последно си е казвал ЕГН-то, или кой му е искал личната карта. Но това няма абсолютно никакво значение. Точно колкото няма никакво значение дали Левски е роден на завчерашната дата, или на друга. Както казва Христос – кое е по-лесно да кажа (на един сакат): „Прощават ти се греховете”, или: „Стани и ходи”. И тогава сакатият става и тръгва. Т.е. – важно е кой какво прави, а не какво приказва.

Сигурно знаете какво прави дядо Добри? Обикновено не говори с хора – само с иконите. Събира парички. И единственият му „контакт” с вас е да ги прекръсти, след като ги пуснете в чашката. Да не са пари от кръв или друг грях. Той от това се интересува.
А какъв ни е на нас дневният ред? Да си представим хипотеза: ако някой ти каже – ето ти 100 000 лв. Никой няма да разбере - 80 000 задръж, а другите ще ти стигнат да станеш квестор на храм, манастир, или под някаква друга форма да се изявиш на полето на святостта... Да те поменуват с добро. Бихме ли питали откъде са парите? Въобще не ми отговаряйте – и аз се запитах сега за себе си...

Дядо Добри няма фейсбук профил, че да ти напомня, че днес му е рожденият ден. А светостта – и по това може да я отличите безпогрешно от протестантските шоуруми, има навика да се крие. И така трябва да е – за да не „изгори” в самомнение този, който я притежава. 

Независимо вярно ли е, не е ли, ходи ли пеш, или не ходи, има нещо прекрасно в това, че толкова много лайкнаха и шернаха новината за 100-годишнината. То говори само едно – че крещим, плачем, за изгубената ни добродетел. Която олицетворяваме – па макар и с лек елемент на митология – ту с Добри, ту с Левски.

Да е жив и здрав Пеевски (или някой като него), иска ми се да дочакам неговата 100-годишнина да видя колко хора ще се гордеят с това. Ама честно, с ясното съзнание, че той няма как да ги види и да го изчеткат – както бай Добри няма фейсбук.
Въпреки, че с моята несъвсем младост и доста спорна успялост, надали ще дочакам. Затова няма как – избирам дядо Добри.