Ad Config - Website header

 

Article_top

В последния месец от годината на няколко места в София се проведоха протести. Поводът: мръсният въздух. Хиляди са вече българите, които ежедневно проверяват данните за фините прахови частици в атмосферния въздух. Темата е сред най-често обсъжданите в социалните мрежи. И властта вече е принудена да отговаря на въпроси за чистотата на въздуха.

Тази ситуация е нова за България. Макар че въздухът в големите градове е замърсен отдавна и данните за това са известни. 2017 обаче бе годината, в която темата започна да интересува много повече българи.

България е на първо място в Европейския съюз по смъртни случаи, причинени от замърсения въздух. В последните години фините прахови частици (ФПЧ) са причина за преждевременната смърт на близо 13 хиляди българи, показват данните на Европейската агенция по околна среда. Проблемът е изключително сериозен, но досега не успяваше да привлече масов интерес. Нито от страна на гражданите, нито от политиците.

Какво се промени сега?

На 5 април 2017 бе публикувано решението на Съда на Европейския съюз, който уважи иска на Европейската комисия срещу България и констатира, че държавата не е спазвала европейското законодателство относно чистотата на атмосферния въздух и специално относно допустимите нива на фини прахови частици. България получи 2 години, в които да се съобрази с нормите на ЕС - в противен случай я очаква глоба. Традиционно българите забелязват колко голям е един проблем, чак след като "от Брюксел" го посочат недвусмислено.

Малко преди решението на съда да бъде обявено, група граждани започнаха да проучват как могат да измерват в реално време чистотата на въздуха, да предоставят тази информация на всички и така да накарат повече хора да се замислят. Съдебното решение бе добър повод да обявят началото на инициативата си - за половин година на призива им да станат "осиновители" на измервателни станции се отзоваха над 500 души, които поставиха по балконите си датчици. Сега данните от всички измервателни станции са достъпни в реално време на airbg.info - наричат го "гражданска наука". Когато градът "свети" в зелено, всичко е в норма, а когато "светне" в оранжево или червено - нещата не са добре. Ако в празничните дни отворите картата, ще забележите две неща: че най-големите градове в България са сред местата с най-мръсния въздух в Европа и че най-замърсените квартали на София са тези, които приемаме за най-бедни и за най-богати.

И дойде време за отговори

След като повече хора започнаха да забелязват, че замърсяването на въздуха понякога е далеч над нормите, и политиците изведнъж се оказаха принудени да забележат проблема. Европейската норма за концентрация на ФПЧ10 (с диаметър до 10 микрона, което е една стотна от милиметъра) е 50 микрограма на кубичен метър, а на ФПЧ2,5 (с диаметър до 2,5 микрона) - не повече от 25 микрограма. През зимните месеци обаче данните от София показват превишаване не с проценти, а в пъти. Незабележимите прашинки не се преработват и проникват до белите дробове и кръвоносните съдове. И бавно убиват.

Повече от осем месеца след решението на Съда на ЕС българското правителство все още не е представило пред Европейската комисия списък с конкретни мерки и график за изпълнението им. Министърът на околната среда Нено Димов обещава до края на януари 2018 да има първи вариант на график, който до края на месец март да е окончателно готов. Кметът на София Йорданка Фандъкова обясни липсата на конкретно разписани средства за чистота на въздуха в бюджета за 2018 с думите "всъщност целият бюджет е за това". Общината цитира анализи, според които замърсяването се дължи основно на трафика, и затова насочва усилия към подобряване на инфраструктурата и развитието на електрически транспорт.

Новото обаче е, че хората вече могат по всяко време да се информират и да забележат, че в празничните дни, когато трафикът в София е несравнимо по-слаб, замърсяването не намалява. И че най-запрашени са кварталите, където най-много се отопляват на твърдо гориво, което пък все още е включено в схемите за подпомагане на бедни. В тази посока засега никой не гледа. Не се забелязва и цялостна политика. Но появилият се за първи път обществен натиск все повече ще принуждава властимащите да дават отговори. 

Дойче веле

 

В последния месец от годината на няколко места в София се проведоха протести. Поводът: мръсният въздух. Хиляди са вече българите, които ежедневно проверяват данните за фините прахови частици в атмосферния въздух. Темата е сред най-често обсъжданите в социалните мрежи. И властта вече е принудена да отговаря на въпроси за чистотата на въздуха.

Тази ситуация е нова за България. Макар че въздухът в големите градове е замърсен отдавна и данните за това са известни. 2017 обаче бе годината, в която темата започна да интересува много повече българи.

България е на първо място в Европейския съюз по смъртни случаи, причинени от замърсения въздух. В последните години фините прахови частици (ФПЧ) са причина за преждевременната смърт на близо 13 хиляди българи, показват данните на Европейската агенция по околна среда. Проблемът е изключително сериозен, но досега не успяваше да привлече масов интерес. Нито от страна на гражданите, нито от политиците.

Какво се промени сега?

На 5 април 2017 бе публикувано решението на Съда на Европейския съюз, който уважи иска на Европейската комисия срещу България и констатира, че държавата не е спазвала европейското законодателство относно чистотата на атмосферния въздух и специално относно допустимите нива на фини прахови частици. България получи 2 години, в които да се съобрази с нормите на ЕС - в противен случай я очаква глоба. Традиционно българите забелязват колко голям е един проблем, чак след като "от Брюксел" го посочат недвусмислено.

Малко преди решението на съда да бъде обявено, група граждани започнаха да проучват как могат да измерват в реално време чистотата на въздуха, да предоставят тази информация на всички и така да накарат повече хора да се замислят. Съдебното решение бе добър повод да обявят началото на инициативата си - за половин година на призива им да станат "осиновители" на измервателни станции се отзоваха над 500 души, които поставиха по балконите си датчици. Сега данните от всички измервателни станции са достъпни в реално време на airbg.info - наричат го "гражданска наука". Когато градът "свети" в зелено, всичко е в норма, а когато "светне" в оранжево или червено - нещата не са добре. Ако в празничните дни отворите картата, ще забележите две неща: че най-големите градове в България са сред местата с най-мръсния въздух в Европа и че най-замърсените квартали на София са тези, които приемаме за най-бедни и за най-богати.

И дойде време за отговори

След като повече хора започнаха да забелязват, че замърсяването на въздуха понякога е далеч над нормите, и политиците изведнъж се оказаха принудени да забележат проблема. Европейската норма за концентрация на ФПЧ10 (с диаметър до 10 микрона, което е една стотна от милиметъра) е 50 микрограма на кубичен метър, а на ФПЧ2,5 (с диаметър до 2,5 микрона) - не повече от 25 микрограма. През зимните месеци обаче данните от София показват превишаване не с проценти, а в пъти. Незабележимите прашинки не се преработват и проникват до белите дробове и кръвоносните съдове. И бавно убиват.

Повече от осем месеца след решението на Съда на ЕС българското правителство все още не е представило пред Европейската комисия списък с конкретни мерки и график за изпълнението им. Министърът на околната среда Нено Димов обещава до края на януари 2018 да има първи вариант на график, който до края на месец март да е окончателно готов. Кметът на София Йорданка Фандъкова обясни липсата на конкретно разписани средства за чистота на въздуха в бюджета за 2018 с думите "всъщност целият бюджет е за това". Общината цитира анализи, според които замърсяването се дължи основно на трафика, и затова насочва усилия към подобряване на инфраструктурата и развитието на електрически транспорт.

Новото обаче е, че хората вече могат по всяко време да се информират и да забележат, че в празничните дни, когато трафикът в София е несравнимо по-слаб, замърсяването не намалява. И че най-запрашени са кварталите, където най-много се отопляват на твърдо гориво, което пък все още е включено в схемите за подпомагане на бедни. В тази посока засега никой не гледа. Не се забелязва и цялостна политика. Но появилият се за първи път обществен натиск все повече ще принуждава властимащите да дават отговори. 

Дойче веле

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията