Правителството да изготви конкретен финансов план за въоръжаването на българската армия и за достигане на 2% от БВП за отбрана до 2024 г., какъвто ангажимент страната ни пое към НАТО преди няколко години, както и "каталог" на възможностите си в отбранителната индустрия. България да се превърне в Балкански център по сигурността и да привлича чуждестранни студенти по специалности в тази сфера.

За това са се разбрали днес участниците в Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), посветен на общата европейска сигурност и отбрана в контекста на предстоящото европредседателство, обяви след края на продължилото над четири часа заседание домакинът - президентът Румен Радев. От Алианса отдавна поставят въпроса с увеличаването на парите за отбрана до 2 на сто, намеквайки, че България е страна консуматор на сигурност, но не и генератор на такава. В момента страната ни заделя около 1,5 на сто от БВП за тази цел. 

"Благодаря на правителството, че миналата седмица прие национален план за нарастване на БВП за отбрана до 2% до 2024 година. В същото време, предвид състоянието на нашите въоръжени сили достигнахме до консенсус, че този план остава открит и трябва да бъде надграждан, така че да сме адекватни. Тази дългосрочност изисква програма за развитие на въоръжените сили с хоризонт от поне 10 години - и след 2024 г. и да има финансов план. Да се решат проблемите относно неокомплектоваността, персоналното оборудване на военослужещите, придобиване на нова военна техника и привличане на мощни програми за индустриално сътрудничество", посочи Радев.

И изброи по дати как се разпростират във времето "задачите" на изпълнителната власт. До 15 март МС трябв ада изготви нова отбранителна програма с по-дълъг хоризонт - до 2030 г., до края на същия месец - да изготви актуализиран план за проектите в областта, както и да направи каталог на отбранителната ни индустрия, а до 30 септември - план на разходите до достигането на заветните 2% от БВП за отбрана.

Акцент този КСНС постави върху българската военна промишленост, науката и образованието с идеята, че те трябва да бъдат максимално интегрирани в общата европейска отбрана и сигурност.

"Трябва да има ускорено приемане на мерки, които да идентифицират всички области, проекти, научни звена, предприятия, така че да участваме пълноценно в инициативите на европейската отбрана. Важно за нас е и да осъществим ефективна комуникация с останалите членки. От съществена важност е в качеството си на председатели на Съвета на ЕС да докажем, че можем да изпълняваме ефективно тази роля. Но затова трябва да покажем, че формираме политиката си по европейски образец", поспочи държавният глава. 

Тъй като България постави интеграцията на Западните Балкани в ЕС като един от акцентите на председателството си, тази тема също е била обсъдена на КСНС.

"Даването на европейска перспектива за Западните Балкани иска много по-засилено сътрудничество и в отбраната, науката и образованието. Следователно се обединихме около идеята за Международен институт за устройчиви технологии с център в Югоизточна Европа. Ще привлича и задържа младите хора тук, ще им дава перспектива", посочи Румен Радев и допълни, че идеята е този институт да бъде базиран в България.

"Всички тези амбициозни цели могат да бъдат постигнати само с координация между институциите. Много се радвам, че постигнахме общи решения. Това е пътят - заедно, с консолидирани усилия, да имаме успех. И аз наистина пожелавам успех на председателството", каза в заключение той.

Извън КСНС било обсъдено и "натрупването на тежки криминални престъпления". Било отчетено, че "МВР полага усилия за разкриването им" и всички се обединили около това "да има по-добра координация и усъвършенстване на модела на борбата с престъпността".