Ad Config - Website header

 

Article_top

Боряна Антимова

“Нашите момчета не идват от гетата и манталитетът им е друг! – пали се Виктор. - Ние само създаваме условия те сами да си помогнат, да реализират потенциала си. Аз съм твърдо убеден, че човешките възможности са безгранични, въпросът е да попаднат на правилната почва за развитие. Тези момчета може да са без дом и семейство, но са национали, състезават се под българския флаг и дори и само този факт ги кара да се чувстват като шампиони!”

И този ден е бил много напрегнат за спортния мениджър и социален предприемач Виктор Кирков. От три години той разработва социални проекти за интеграция на младежи от социални домове, центрове за бежанци и бездомници чрез футбол. Във футзал отбора на ФК “Танг Ра” хора в неравностойно положение тренират и се учат да живеят заедно, да бъдат организирани, отговорни и трудолюбиви, да преследват мечтите си и да променят живота си. Отборът участва в столичното първенство по футзал, в което през изминалия сезон първите четири места даваха право на участие в държавното. Виктор е създал отбора с група съмишленици, за да даде възможност да развият футболните си качества момчета, които нямат възможност иначе да тренират. Той е председател на управителния съвет и се опитва да финансира отбора с дарения и кандидатстване по проекти.

В Познан Виктор Кирков се снима с купата на Homeless Word Cup, ей така, за спомен и за да надъхва момчетата за победа.

През октомври на най-добрите, селекционирани в “Отбор на надеждата”, предстои световно първенство за бездомни Homeless World Cup в Чили. Там се играе уличен футбол - с трима полеви играчи плюс вратар, на умалено игрище 16 на 22 м и правилата го правят достъпен навсякъде по света.

Ограниченията са единствено да имат навършени 16 години. Решаващи са комбинативната игра, екипността, духът, които изграждат по-скоро личностни качества.

Проектоотборът за Чили вече е готов. От 11-те участници трима са от София, има един бежанец от Мали и останалите са от домове за деца от провинцията. В момента момчетата са на тренировъчен лагер, като 8 от тях ще заминат за Чили. По-миналата година са били 14-и в света и със сигурност имат потенциал за повече, категоричен е мениджърът.

Осем от тези младежи през октомври ще заминат за Чили на Homeless Word Cup, в средата (в черно) е актрисата Теодора Духовникова, посланик на “Отбора на надеждата”.

Най-младите в “Отбор на надеждата” са по на 18, двама на 25 и един на 32 години. Най-големият състезател, Ангел Иванов е от Центъра за временно настаняване в „Люлин“. Той е от началото на проекта през октомври 2011-а.

“Преди това през живота си не беше играл футбол. Нямаше представа какво е това, топката го удряше в тялото и не знаеше как да реагира. Но беше упорит, трудолюбив и си заслужи да замине за Чили”, разказва Виктор.

 

… А дарителите сами звънят да помагат

 

Този ден Виктор пак кръстосва София. Организирал е транспорта на дарения – продукти от голяма фирма за храни, до SOS селището в село Дрен, където неговите момчета ще бъдат на тренировъчен лагер. От Българска хранителна банка им осигуряват продукти като боб, леща, ориз, а момчетата ще трябва сами да си готвят в Дрен, да се учат на базови умения.

Дарители се намират – кой с продукти, кой с плодове и зеленчуци, кой със сладкиши, разтворими супи, вода... Обличат ги, осигуряват екипировка. Докато говорим, се обаждат от голяма верига пицарии да питат къде да закарат пиците. “Ето, дарителите сами звънят, не е нужно да ги убеждавам. Те знаят, че спонсорират младежи от домове и бежанци, които ще представят България, и са горди с това”, обяснява Виктор.

 

Малките победи по пътя към голямата цел

 

Междувременно социалният предприемач е дал интервю за журналист на свободна практика, който работи за телевизия “Ал Джазира” и американския вестник USA Today. Репортерът вече няколко дни поред снима тренировките на „Отбор на надеждата” и футболен клуб “Танг Ра”, за да покажат пред света как един българин събира в сплотен тим несретници.

Тия дни Виктор е получил положителен отговор на писмото си до шефа на Агенцията за бежанците Николай Чирпанлиев.

“Няма как непълнолетни лица да ги извеждам за тренировки извън центровете, придружени при това с родителите си. Поисках съдействие да работя нормално с децата от центровете в „Овча купел“, „Враждебна“ и „Военна рампа“. Току-що от агенцията ми отговориха, че ще ми дадат достъп, искат имената на треньорите и центровете, които ще посещават. Тези деца няма какво да правят в тия центрове, скучаят и вършат пакости. Най-много да ги ангажират с някой и друг час по български”, коментира Виктор.

Става въпрос за деца предимно на сирийци и афганистанци, рядко – на иракчани.

“Вчера ми звъннаха от интеграционния център за бежанците и ми казаха, че още три сирийчета искат да тренират при нас, - казва Виктор. - Езикът не е бариера да се занимават с футбол. “Казваш им: “Това е пас, това е шут” и лека-полека така ги учиш и на български по най-добрия начин – чрез игра.”

 

След пълнолетие си изритан

 

“У нас са регистрирани над 300 бездомни клошари. Не е ясно колко са нерегистрираните. Но в българското законодателство няма въобще дефиниция що е то бездомен. Затова предложих на фондацията Homeless World Cup да работя с младежи от институции и те се съгласиха”, обяснява предприемачът.

“Когато навършиш пълнолетие, те изритват от социалния дом. Ако учиш, имаш право да останеш до завършването на образованието си, но не по-късно от 20-годишна възраст. След това може да останеш във временен център за настаняване, но не повече от 12 месеца, докато си намериш работа, квартира и се устроиш. Докато при клошаря е различно, той е избрал свободата и няма как да го вкараш в рамки, да го учиш на дисциплина, на организираност, да носи отговорност”, коментира мениджърът.

Младежите от домове обаче полагат усилия за интеграция, искат да са равностойни с другите - категоричен е социалният предприемач. - В повечето от социалните институции не им е даден необходимият старт, нито пък са възпитани точните качества.”

 

Малките случки по правилния път

 

“Винаги съм имал желание да съдействам за по-добрия живот на хора, по-ощетени от мен. В живота си до голяма степен се ръководя от така наречените от Паулу Коелю синхронни събития. Това са едни такива малки случки от живота, които те насочват по правилният път. Мисля, че имам дарбата да ги виждам. Убеден съм, че нашият живот до голяма степен е предопределен от мисленето ни”, споделя социалният предприемач.

Разбира се, имал е много разочарования. “Миналата година на световното имахме и женски отбор, момичетата много ме разочароваха, последните мачове играхме с 3 жени по-малко. Имах доста проблеми и покрай мъжкия отбор, не бяха достатъчно сериозни, концентрирани, не даваха максимума от себе си. Имаха качества да влязат в осмицата, но завършиха 17-и. Всички бяхме разочаровани. Но сме отчели, че при трениращите тук в София над 75 % са с успешна социална интеграция – започнали са постоянна работа, продължили са образованието си, наели са си квартира, някои са създали семейства, а това е най-важното”, споделя мениджърът.

 

Да срещнеш Вальо Михов

 

Виктор е на 36 години. Завършва електроника в Техническия университет, но винаги е предпочитал да работи с хора, а не с машини. Записва магистратура по стопанско управление в Техническия университет и международни икономически отношения в Стопанската академия в Свищов. В момента е последна година докторант, пише дисертация на тема “Финансово управление на проекти в професионалния футбол”.

Виктор със създателя на световното за бездомни хора и настоящ президент на фондация Homeless World Cup - Мел Йънг.

През годините е работил различни неща. От 2001 г. започва стаж от самия старт на в. “Дневник”. Работи 6 години като спортен журналист и там го забелязва шефът на футболната лига Валентин Михов. Казва му, че чете редовно спортните му информации, че го харесва и го кани на работа в професионалната футболна лига.

В лигата Виктор се занимава с търсене на рекламодатели и спонсори за първенството, води кореспонденцията с международните институции. Когато Михов става член на борда на директорите на Европейската лига, го представлява често на форуми и на генералните асамблеи. “Това ми даде шанс да видя как се случват нещата в спорта в развитите страни, да създам контакти, които сега много ми помагат в работата”, споделя Виктор.

 

Отбор на надеждата

 

Преди 3 години, когато е сменен шефът на футболната лига, Виктор напуска и решава, че е назрял моментът да започне нещо сам. Регистрира фирма за спортен мениджмънт, кандидатства за представител на Homeless World Cup и много бързо е одобрен. Продължават да поддържат приятелски отношения с Михов, който е и кръстник на “Отбор на надеждата”. Името много се харесва на всички - позитивно и смислено, не е като да го кръстиш “отбора от бездомниците”. Кръщенето на отбора се води лично от отец Иван от Нови хан.

От самото начало Виктор ангажира за треньор на отбора не кого да е, а Методи Здравков, син на Ради Здравков, помощник-треньор на националите. Методи отговаря за спортно-техническата част и тренира момчетата, а Виктор се занимава с мениджмънта. “Всички треньори и днес не са на заплати, осигурявам им гориво за колите, карти за телефон, такива неща. Мотивацията им е съвсем различна - да помогнат на млади хора да променят живота си. Тук става въпрос за избор на ценности”, коментира предприемачът.

 

Началото е трудно

 

Първият подбор на талантливи младежи през 2011 г. е в един дневен център за работа до Подуяне. “Там събираха тези, дето просят, къпеха ги, оправяха ги, хранеха ги, но не работеха постоянно с тях, а само при нужда им осигуряваха лекар или зъболекар”, разказва Виктор.

Той отива и в Социален младежки център “Свети Константин” до Сточна гара, финансиран от фондация “Конкордия”, и в Центъра за временно настаняване “Света София” в Захарна фабрика. В началото момчетата му играят на общински игрища, без да питат никого. След това от район Кремиковци им предоставят за ползване зала в Челопечене, където и сега си провеждат турнирите.

 

Как се “пречупва” манталитет

 

“В началото всички закъсняваха, първият идваше 5 минути след обявеното начало, другите още по-късно. През зимата директорът на “Света София” Галя Георгиева започна с бюджет на центъра да им купува карти за градския транспорт за дните, в които имаха тренировки в Челопечене. Момчетата ставаха в 6 часа сутрин, пътуваха около час и 45 минути, сменяйки три транспорта, за да дойдат на тренировка. И именно тогава се случи това чудо, наречено интеграция. Тези младежи и преди това намираха работа, но не я задържаха. Работят две седмици до първия аванс, после 2-3 дни не ходят на работа и ги гонят. Но в момента, в който започнеш да ставаш в 6 сутринта за тренировка, за която не ти плащат, се замисляш. Казваш си, защо, аджеба, да не си ставам в 6 и за работа, да си изкарвам пари и всичко да ми е наред”, коментира Виктор.

 

Боби гладува и спи по пейките

 

Борислав Ангелов е от Центъра за временно настаняване в Захарна фабрика. Бил е в домове във Велико Търново и Стражица, откъдето го изритват, когато става на 18. Идва в София и три месеца нощува по пейки, в изоставен апартамент в „Надежда“ и къде ли не още, защото никой не му казва, че съществуват центрове за временно настаняване.

Чрез участието си в “Отбор на надеждата” Борислав Ангелов си намира приятели, дом и работа.

Боби има футболни качества и желание да ги развие, затова започва тренировки с „Отбор на надеждата”. След един тв репортаж от игрището младежът неочаквано си намира покровители и работа. В интервюто той е безкрайно откровен и си признава за грешки от миналото.

Бил е гладен и откраднал телефона на охранител в „Захарна фабрика“, продал го и си купил храна. На другия ден му станало съвестно, признал си пред човека, а той го предал на полицията и така Боби се сдобива с досие.

 

Да си намериш работа с… признание за кражба

 

Със своята откровеност пред тв камерата Боби си спечелва симпатиите на председателя на еврейската общност тогава Роберт Джераси. Той кани Боби на интервю за работа в синагогата и момчето започва да боядисва, чисти, да пренася разни неща. Получава и втора работа в кухня за възрастни хора от еврейската общност.

“Боби има по-тъмен цвят на кожата и много хора подхождаха с предразсъдъци към него, но той упорито продължи да се развива. Взе участие в тридневен лагер на „Отбор на надеждата” с треньори на “Манчестър юнайтед”, на Карингтън, където друг български крак освен този на Димитър Бербатов не е стъпвал. След това ходи и на световното в Мексико”, вълнува се Виктор.

Междувременно Боби завършва средно образование, сега живее на квартира, има приятелка и работи в известна верига магазини за дрехи втора ръка.

 

Куаси бяга от радикални ислямисти в Мали

 

Куаси Ив се появява в отбора през септември миналата година. Виктор и колегите му правят селекция в центъра за бежанци в Овча купел и си харесват няколко момчета, но Куаси отива по-късно. Казва, че е бил вратар в родината си, а вратарите винаги са кът.

През октомври Куаси от Мали ще пази българската врата в Чили.

Избягал е от Тимбукту, град в северната част на Мали, Африка, където и в момента има големи размирици. Баща му е убит заради многоженството си – имал две жени и деца от тях. Радикалните ислямисти казали на Куаси, че ще се върнат за него, и той бяга чак в България.

“Куаси имаше късмет, че навърши пълнолетие през октомври миналата година, преди това беше непълнолетно непридружено лице и нямаше как да го картотекирам във футболния съюз. Като навърши 18, започна той да пази на вратата на “Танг Ра” и лека-полека се доказа като много сериозен и отговорен човек”.

 

Под български флаг

 

Собственикът на основния спонсор на отбора Емил Янакиев заявява, че иска лично да помогне на един бежанец и така Куаси се сдобива с работа. Той вече знае добре български, през следващата година ще държи изпити за приравняване за VII и VIII клас, за да си изкара и шофьорска книжка.

“Когато направи една година в България, Куаси получи правото на документ за работа от регистрационно-приемателния център. Сега работи и е много трудолюбив. Идва всеки ден на тренировки. Кандидатства за хуманитарен и бежански статут, който му е отказан. Молбата стигна до Върховния административен съд, където защитник му беше Ивайло Боев, който е и в управителния съвет на “Танг Ра”. Получи статут и на 1 август ще са готови личната му карта и паспортът. Така че Куаси вече си е наш човек, има същите права като българите, без това да гласува, и ще може да се състезава под българския флаг в Чили с „Отбор на надеждата”, вълнува се Виктор.

 

Да работиш с аутсайдери

 

Не задават ли на Виктор въпроса, защо му е да се рови в човешката нищета, да работи само с аутсайдерите на обществото?

“Според мен няма зло, има нееволюирало добро. Това, което ме вдъхновява, е еволюцията чрез футбола на един човек, който дълги години е живял в неравностойни условия”, споделя Виктор.

Миналата година на конференцията за споделяне на идеи TEDхBG Виктор Кирков сподели как чрез футболното кълбо може да променяш човешки съдби и света като цяло.

Миналата година Виктор Кирков вдъхнови гостите на конференцията TEDхBG с идеята си как чрез футболното кълбо може да променяш съдби и света като цяло. Снимка Христо Бояджиев

Според него футболът е социален феномен и надхвърля възможностите на партиите и религиите, които хем обединяват хората около някаква идея или измислен идеал, хем ги разединяват. Докато футболът има свойството само да обединява. Създава се невероятна атмосфера, която няма аналог. Показателно за това е, че в ООН например членуват 193 държави, докато във ФИФА – 209. Когато подхождаш към футбола с позитивна енергия и учиш хората на положително мислене, ефектът е няма как да не е позитивен, убеден е социалният предприемач.

 
Вълнуващ момент от миналогодишното световно в Познан, където разделят отборите на осмици и “Отбор на надеждата” печели междинната купа в третата осмица. Снимки Личен архив

“Нашите момчета не идват от гетата и манталитетът им е друг! – пали се Виктор. - Ние само създаваме условия те сами да си помогнат, да реализират потенциала си. Аз съм твърдо убеден, че човешките възможности са безгранични, въпросът е да попаднат на правилната почва за развитие. Тези момчета може да са без дом и семейство, но са национали, състезават се под българския флаг и дори и само този факт ги кара да се чувстват като шампиони!”

И този ден е бил много напрегнат за спортния мениджър и социален предприемач Виктор Кирков. От три години той разработва социални проекти за интеграция на младежи от социални домове, центрове за бежанци и бездомници чрез футбол. Във футзал отбора на ФК “Танг Ра” хора в неравностойно положение тренират и се учат да живеят заедно, да бъдат организирани, отговорни и трудолюбиви, да преследват мечтите си и да променят живота си. Отборът участва в столичното първенство по футзал, в което през изминалия сезон първите четири места даваха право на участие в държавното. Виктор е създал отбора с група съмишленици, за да даде възможност да развият футболните си качества момчета, които нямат възможност иначе да тренират. Той е председател на управителния съвет и се опитва да финансира отбора с дарения и кандидатстване по проекти.

В Познан Виктор Кирков се снима с купата на Homeless Word Cup, ей така, за спомен и за да надъхва момчетата за победа.

През октомври на най-добрите, селекционирани в “Отбор на надеждата”, предстои световно първенство за бездомни Homeless World Cup в Чили. Там се играе уличен футбол - с трима полеви играчи плюс вратар, на умалено игрище 16 на 22 м и правилата го правят достъпен навсякъде по света.

Ограниченията са единствено да имат навършени 16 години. Решаващи са комбинативната игра, екипността, духът, които изграждат по-скоро личностни качества.

Проектоотборът за Чили вече е готов. От 11-те участници трима са от София, има един бежанец от Мали и останалите са от домове за деца от провинцията. В момента момчетата са на тренировъчен лагер, като 8 от тях ще заминат за Чили. По-миналата година са били 14-и в света и със сигурност имат потенциал за повече, категоричен е мениджърът.

Осем от тези младежи през октомври ще заминат за Чили на Homeless Word Cup, в средата (в черно) е актрисата Теодора Духовникова, посланик на “Отбора на надеждата”.

Най-младите в “Отбор на надеждата” са по на 18, двама на 25 и един на 32 години. Най-големият състезател, Ангел Иванов е от Центъра за временно настаняване в „Люлин“. Той е от началото на проекта през октомври 2011-а.

“Преди това през живота си не беше играл футбол. Нямаше представа какво е това, топката го удряше в тялото и не знаеше как да реагира. Но беше упорит, трудолюбив и си заслужи да замине за Чили”, разказва Виктор.

 

… А дарителите сами звънят да помагат

 

Този ден Виктор пак кръстосва София. Организирал е транспорта на дарения – продукти от голяма фирма за храни, до SOS селището в село Дрен, където неговите момчета ще бъдат на тренировъчен лагер. От Българска хранителна банка им осигуряват продукти като боб, леща, ориз, а момчетата ще трябва сами да си готвят в Дрен, да се учат на базови умения.

Дарители се намират – кой с продукти, кой с плодове и зеленчуци, кой със сладкиши, разтворими супи, вода... Обличат ги, осигуряват екипировка. Докато говорим, се обаждат от голяма верига пицарии да питат къде да закарат пиците. “Ето, дарителите сами звънят, не е нужно да ги убеждавам. Те знаят, че спонсорират младежи от домове и бежанци, които ще представят България, и са горди с това”, обяснява Виктор.

 

Малките победи по пътя към голямата цел

 

Междувременно социалният предприемач е дал интервю за журналист на свободна практика, който работи за телевизия “Ал Джазира” и американския вестник USA Today. Репортерът вече няколко дни поред снима тренировките на „Отбор на надеждата” и футболен клуб “Танг Ра”, за да покажат пред света как един българин събира в сплотен тим несретници.

Тия дни Виктор е получил положителен отговор на писмото си до шефа на Агенцията за бежанците Николай Чирпанлиев.

“Няма как непълнолетни лица да ги извеждам за тренировки извън центровете, придружени при това с родителите си. Поисках съдействие да работя нормално с децата от центровете в „Овча купел“, „Враждебна“ и „Военна рампа“. Току-що от агенцията ми отговориха, че ще ми дадат достъп, искат имената на треньорите и центровете, които ще посещават. Тези деца няма какво да правят в тия центрове, скучаят и вършат пакости. Най-много да ги ангажират с някой и друг час по български”, коментира Виктор.

Става въпрос за деца предимно на сирийци и афганистанци, рядко – на иракчани.

“Вчера ми звъннаха от интеграционния център за бежанците и ми казаха, че още три сирийчета искат да тренират при нас, - казва Виктор. - Езикът не е бариера да се занимават с футбол. “Казваш им: “Това е пас, това е шут” и лека-полека така ги учиш и на български по най-добрия начин – чрез игра.”

 

След пълнолетие си изритан

 

“У нас са регистрирани над 300 бездомни клошари. Не е ясно колко са нерегистрираните. Но в българското законодателство няма въобще дефиниция що е то бездомен. Затова предложих на фондацията Homeless World Cup да работя с младежи от институции и те се съгласиха”, обяснява предприемачът.

“Когато навършиш пълнолетие, те изритват от социалния дом. Ако учиш, имаш право да останеш до завършването на образованието си, но не по-късно от 20-годишна възраст. След това може да останеш във временен център за настаняване, но не повече от 12 месеца, докато си намериш работа, квартира и се устроиш. Докато при клошаря е различно, той е избрал свободата и няма как да го вкараш в рамки, да го учиш на дисциплина, на организираност, да носи отговорност”, коментира мениджърът.

Младежите от домове обаче полагат усилия за интеграция, искат да са равностойни с другите - категоричен е социалният предприемач. - В повечето от социалните институции не им е даден необходимият старт, нито пък са възпитани точните качества.”

 

Малките случки по правилния път

 

“Винаги съм имал желание да съдействам за по-добрия живот на хора, по-ощетени от мен. В живота си до голяма степен се ръководя от така наречените от Паулу Коелю синхронни събития. Това са едни такива малки случки от живота, които те насочват по правилният път. Мисля, че имам дарбата да ги виждам. Убеден съм, че нашият живот до голяма степен е предопределен от мисленето ни”, споделя социалният предприемач.

Разбира се, имал е много разочарования. “Миналата година на световното имахме и женски отбор, момичетата много ме разочароваха, последните мачове играхме с 3 жени по-малко. Имах доста проблеми и покрай мъжкия отбор, не бяха достатъчно сериозни, концентрирани, не даваха максимума от себе си. Имаха качества да влязат в осмицата, но завършиха 17-и. Всички бяхме разочаровани. Но сме отчели, че при трениращите тук в София над 75 % са с успешна социална интеграция – започнали са постоянна работа, продължили са образованието си, наели са си квартира, някои са създали семейства, а това е най-важното”, споделя мениджърът.

 

Да срещнеш Вальо Михов

 

Виктор е на 36 години. Завършва електроника в Техническия университет, но винаги е предпочитал да работи с хора, а не с машини. Записва магистратура по стопанско управление в Техническия университет и международни икономически отношения в Стопанската академия в Свищов. В момента е последна година докторант, пише дисертация на тема “Финансово управление на проекти в професионалния футбол”.

Виктор със създателя на световното за бездомни хора и настоящ президент на фондация Homeless World Cup - Мел Йънг.

През годините е работил различни неща. От 2001 г. започва стаж от самия старт на в. “Дневник”. Работи 6 години като спортен журналист и там го забелязва шефът на футболната лига Валентин Михов. Казва му, че чете редовно спортните му информации, че го харесва и го кани на работа в професионалната футболна лига.

В лигата Виктор се занимава с търсене на рекламодатели и спонсори за първенството, води кореспонденцията с международните институции. Когато Михов става член на борда на директорите на Европейската лига, го представлява често на форуми и на генералните асамблеи. “Това ми даде шанс да видя как се случват нещата в спорта в развитите страни, да създам контакти, които сега много ми помагат в работата”, споделя Виктор.

 

Отбор на надеждата

 

Преди 3 години, когато е сменен шефът на футболната лига, Виктор напуска и решава, че е назрял моментът да започне нещо сам. Регистрира фирма за спортен мениджмънт, кандидатства за представител на Homeless World Cup и много бързо е одобрен. Продължават да поддържат приятелски отношения с Михов, който е и кръстник на “Отбор на надеждата”. Името много се харесва на всички - позитивно и смислено, не е като да го кръстиш “отбора от бездомниците”. Кръщенето на отбора се води лично от отец Иван от Нови хан.

От самото начало Виктор ангажира за треньор на отбора не кого да е, а Методи Здравков, син на Ради Здравков, помощник-треньор на националите. Методи отговаря за спортно-техническата част и тренира момчетата, а Виктор се занимава с мениджмънта. “Всички треньори и днес не са на заплати, осигурявам им гориво за колите, карти за телефон, такива неща. Мотивацията им е съвсем различна - да помогнат на млади хора да променят живота си. Тук става въпрос за избор на ценности”, коментира предприемачът.

 

Началото е трудно

 

Първият подбор на талантливи младежи през 2011 г. е в един дневен център за работа до Подуяне. “Там събираха тези, дето просят, къпеха ги, оправяха ги, хранеха ги, но не работеха постоянно с тях, а само при нужда им осигуряваха лекар или зъболекар”, разказва Виктор.

Той отива и в Социален младежки център “Свети Константин” до Сточна гара, финансиран от фондация “Конкордия”, и в Центъра за временно настаняване “Света София” в Захарна фабрика. В началото момчетата му играят на общински игрища, без да питат никого. След това от район Кремиковци им предоставят за ползване зала в Челопечене, където и сега си провеждат турнирите.

 

Как се “пречупва” манталитет

 

“В началото всички закъсняваха, първият идваше 5 минути след обявеното начало, другите още по-късно. През зимата директорът на “Света София” Галя Георгиева започна с бюджет на центъра да им купува карти за градския транспорт за дните, в които имаха тренировки в Челопечене. Момчетата ставаха в 6 часа сутрин, пътуваха около час и 45 минути, сменяйки три транспорта, за да дойдат на тренировка. И именно тогава се случи това чудо, наречено интеграция. Тези младежи и преди това намираха работа, но не я задържаха. Работят две седмици до първия аванс, после 2-3 дни не ходят на работа и ги гонят. Но в момента, в който започнеш да ставаш в 6 сутринта за тренировка, за която не ти плащат, се замисляш. Казваш си, защо, аджеба, да не си ставам в 6 и за работа, да си изкарвам пари и всичко да ми е наред”, коментира Виктор.

 

Боби гладува и спи по пейките

 

Борислав Ангелов е от Центъра за временно настаняване в Захарна фабрика. Бил е в домове във Велико Търново и Стражица, откъдето го изритват, когато става на 18. Идва в София и три месеца нощува по пейки, в изоставен апартамент в „Надежда“ и къде ли не още, защото никой не му казва, че съществуват центрове за временно настаняване.

Чрез участието си в “Отбор на надеждата” Борислав Ангелов си намира приятели, дом и работа.

Боби има футболни качества и желание да ги развие, затова започва тренировки с „Отбор на надеждата”. След един тв репортаж от игрището младежът неочаквано си намира покровители и работа. В интервюто той е безкрайно откровен и си признава за грешки от миналото.

Бил е гладен и откраднал телефона на охранител в „Захарна фабрика“, продал го и си купил храна. На другия ден му станало съвестно, признал си пред човека, а той го предал на полицията и така Боби се сдобива с досие.

 

Да си намериш работа с… признание за кражба

 

Със своята откровеност пред тв камерата Боби си спечелва симпатиите на председателя на еврейската общност тогава Роберт Джераси. Той кани Боби на интервю за работа в синагогата и момчето започва да боядисва, чисти, да пренася разни неща. Получава и втора работа в кухня за възрастни хора от еврейската общност.

“Боби има по-тъмен цвят на кожата и много хора подхождаха с предразсъдъци към него, но той упорито продължи да се развива. Взе участие в тридневен лагер на „Отбор на надеждата” с треньори на “Манчестър юнайтед”, на Карингтън, където друг български крак освен този на Димитър Бербатов не е стъпвал. След това ходи и на световното в Мексико”, вълнува се Виктор.

Междувременно Боби завършва средно образование, сега живее на квартира, има приятелка и работи в известна верига магазини за дрехи втора ръка.

 

Куаси бяга от радикални ислямисти в Мали

 

Куаси Ив се появява в отбора през септември миналата година. Виктор и колегите му правят селекция в центъра за бежанци в Овча купел и си харесват няколко момчета, но Куаси отива по-късно. Казва, че е бил вратар в родината си, а вратарите винаги са кът.

През октомври Куаси от Мали ще пази българската врата в Чили.

Избягал е от Тимбукту, град в северната част на Мали, Африка, където и в момента има големи размирици. Баща му е убит заради многоженството си – имал две жени и деца от тях. Радикалните ислямисти казали на Куаси, че ще се върнат за него, и той бяга чак в България.

“Куаси имаше късмет, че навърши пълнолетие през октомври миналата година, преди това беше непълнолетно непридружено лице и нямаше как да го картотекирам във футболния съюз. Като навърши 18, започна той да пази на вратата на “Танг Ра” и лека-полека се доказа като много сериозен и отговорен човек”.

 

Под български флаг

 

Собственикът на основния спонсор на отбора Емил Янакиев заявява, че иска лично да помогне на един бежанец и така Куаси се сдобива с работа. Той вече знае добре български, през следващата година ще държи изпити за приравняване за VII и VIII клас, за да си изкара и шофьорска книжка.

“Когато направи една година в България, Куаси получи правото на документ за работа от регистрационно-приемателния център. Сега работи и е много трудолюбив. Идва всеки ден на тренировки. Кандидатства за хуманитарен и бежански статут, който му е отказан. Молбата стигна до Върховния административен съд, където защитник му беше Ивайло Боев, който е и в управителния съвет на “Танг Ра”. Получи статут и на 1 август ще са готови личната му карта и паспортът. Така че Куаси вече си е наш човек, има същите права като българите, без това да гласува, и ще може да се състезава под българския флаг в Чили с „Отбор на надеждата”, вълнува се Виктор.

 

Да работиш с аутсайдери

 

Не задават ли на Виктор въпроса, защо му е да се рови в човешката нищета, да работи само с аутсайдерите на обществото?

“Според мен няма зло, има нееволюирало добро. Това, което ме вдъхновява, е еволюцията чрез футбола на един човек, който дълги години е живял в неравностойни условия”, споделя Виктор.

Миналата година на конференцията за споделяне на идеи TEDхBG Виктор Кирков сподели как чрез футболното кълбо може да променяш човешки съдби и света като цяло.

Миналата година Виктор Кирков вдъхнови гостите на конференцията TEDхBG с идеята си как чрез футболното кълбо може да променяш съдби и света като цяло. Снимка Христо Бояджиев

Според него футболът е социален феномен и надхвърля възможностите на партиите и религиите, които хем обединяват хората около някаква идея или измислен идеал, хем ги разединяват. Докато футболът има свойството само да обединява. Създава се невероятна атмосфера, която няма аналог. Показателно за това е, че в ООН например членуват 193 държави, докато във ФИФА – 209. Когато подхождаш към футбола с позитивна енергия и учиш хората на положително мислене, ефектът е няма как да не е позитивен, убеден е социалният предприемач.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията