България ще подаде молба за влизане в чакалнята на еврото по време на европредседателството - т.е. до края на юни 2018 г. Това стана ясно от изявление на министъра на финансите Владислав Горанов пред групата чуждестранни журналисти, които са в България, организирани от Председателството на Съвета на ЕС, предаде агенция Ройтерс.

Членството в еврозоната беше определено като приоритет още при първия кабинет на Бойко Борисов от тогавашния министър на финансите Симеон Дянков, който дори обеща да влезем в еврозоната до края на мандата на "Борисов-1" - т.е. през 2013 г. А според изявление на Дянков от октомври 2009,  "много скоро ще кандидатстваме за Механизма за подготовка за членство в еврозоната, известен като ERM-2".

Според Ройтерс България гледа на допускането в еврозоната като признание за реформаторските ѝ усилия, след като влезе в Европейския съюз през 2007 г.  Според грама, разсекретена от Уикилийкс през септември 2011 г. "Борисов иска еврото, за да отвори резерва". Това гласи донесение на Сюзън Сътън, дипломат от американското посолство в София. 

Членство на България в еврозоната не е въпрос само на политическо признание. Всичко е заради парите. Борисов иска финансово ограниченото му правителство да отвори за ползване почти 4 млрд. евро, които се държат за гарантиране на стабилността на лева според изискванията на валутния борд. Това може да стане само след въвеждане на еврото.

За допускането в ERM-2 на България се водят разговори с Европейската централна банка и страните членки. Ройтерс цитира запознати с процеса източници, които посочват, че няма да има решение по въпроса, преди в Берлин да се сформира правителство. Известно е, че като най-голям донор Берлин има решаващата дума да одобри или отхвърли подобна стъпка. Очакванията са, че Германия ще има ново правителство с Ангела Меркел начело около март т.г.

В подкрепа на българската кандидатура за еврозоната се изказа в края на м.г. и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

По никакъв начин ние не представляваме какъвто и да е риск за еврозоната, заявил Горанов пред чуждестранните журналисти. Той дал пример с това, че българският лев е вързан към еврото заради системата на валутен борд, а основните икономически показатели на България са стабилни и покриват критериите за членство в еврозоната. Бюджетът е с излишък, инфлацията от 1.3% е под контрол и нивото на задлъжнялост е едно от най-ниските сред страните от ЕС - 26.8% от БВП.

Не всичките 19 страни от монетарния съюз се чувстват комфортно с допускането на България, коментира Ройтерс. Дипломати и банкери казват, че София може формално да покрива критериите за членство в еврозоната, но и че се нуждае от още реформиране на икономиката си и изкореняване на корупцията, за да сближи ниския жизнен стандарт на българите с този на по-заможните си партньори в ЕС. България е най-бедната държава в ЕС.

Наред с това, макар и неофициално, от ЕК и Европейската централна банка изказват съмнения доколко БНБ е независима от управляващите - аферата "КТБ", гръмнала не без съучастието на БНБ и нейният "Банков надзор", показа, че има явна зависимост. 

Самият Горанов не е казал дали България смята да кандидатства и за член на Европейския банков надзор, изискван за членките на еврозоната. И макар след кризата с КТБ през 2014 г. БНБ да обяви, че е стартирала процедура за разговори за членството на страната в единния банков надзорен механизъм на ЕС, до момента това не се е случило. 

Готови сме да подадем официална молба, дори ако не сме убедени, че отговорът ще бъде "да". Това не е заплаха. Това е само нашата готовност да се интегрираме в структурите на Съюза ... Едно "НЕ" ще ни покаже какво да направим, за да стигнем там, казал още министърът на финансите.