След като не успяха да покажат конкретен текст от Истанбулската конвенция, който да доказва свръхнадградените страхове и истерии, Велислава Дърева наблегна на обяснителните записки към конвенцията. Вероятно след това ще се спрат на отделни изказвания на делегати и т.н.

Ратифицира се конвенция и конкретен текст, не записки и бележки към нея, нито изказвания, нито интерпретации. Като толкова много ги е страх, да си направят една декларация към ратификационния документ и вътре да изложат всякакви "кавеати" - застраховки срещу бъдещи спекулации с тяхната права вяра.

А сега на по-важната тема. Громенето на либерално-гейските и прочие уклони е тотално извън конвенцията и изобщо не е предмет на спора. Но да погледнем отвъд ратификацията във възможните кошмарни развития след това. Как ние предаваме устоите на нашата християнска цивилизация, на семейството, на правото да правим традиционен секс, да бъдем мъж и жена и т.н.

В същност иде реч за това дали да признаем правото на самоопределение на личността. Ако човек се чувства различен, объркан или убеден, включително сексуално, какво ще промени с тази ратификация или не на Конвенцията?

Какво предлагате? Да стъпим върху традициите на соца и да лекуваме тези хора, да ги вкарваме в психиатрии, да ги изолираме, да не им признаваме правата - защото друга опция няма. Със или без конвенция, този и тази, която се чувства различна, няма да се върне в "правия път".

Вместо забрани и игнориране на проблема, вместо истерии ценностите се пазят с позитивна политика, в която даваш самочувствие на хетеросексуалните, насърчаваш религиозното възпитание и обучението в християнски ценности. С други думи, ореш в твоята бразда и гледаш тази бразда да бъде достатъчно привлекателна, за да могат повече хора да те последват.

Повтарям - идиотско е да си мислиш, че в XXI век с отказа от ратификация поради истерични интерпретации извън реалния контекст ще помогнеш на каузата на традиционните и консервативните ценности. Това е по-скоро условен рефлекс от тоталитарното време. Неслучайно Волен става консерватор. Зад тази врата на консерватизма се крият всякакви циници. Утре ще ви омайва, че е наследник на Чърчил. Точно както русофилът Димитър Иванов прави паметник на Стамболов!?

Не гледайте етикетите, гледайте и се ориентирайте по съдържанието.

Коментарът е от профила на Илиян Василев във фейсбук. Заглавието е на редакцията.