Лихвоточките се запътиха към вечността, след като десетина пъти парламентът удължаваше срока за изплащането им, а днес премахна крайния срок, в който държавата трябва да изплати всички заявени претенции и разреши и наследяването им. Така българските граждани, спестявали за жилище в ДСК от 70-те години на миналия век, ще могат да завещаят неуредените си права на своите наследници. Причината е, че държавата премахва крайния срок, в който трябваше да изплати всички заявени претенции съгласно приети на първо четене днес поредни промени в Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.

С приетите днес промени се отваря възможност да се използват като платежно средство за плащане на дължими данъци и такси към държавата и общините. В момента се плаща по 8 стотинки за 1 лев номинал от лихвоточка, като тази цена не е променяна от 10 години. Сега законът предвижда лихвоточките да се осребряват при покупка на жилище или участие в ново строителство, като парите се превеждат директно на предприемача, ако собственикът им няма друго жилище.

Промените засягат 55 000 български граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Удължава се с две години срокът за заявяване на искане за изплащане на лихвоточките от техните собственици. По сега действащия закон след 30 ноември 2016 г. държавата не приема претенции за компенсация, а 31 декември 2019 г. е крайният срок окончателно да се разплати с гражданите, които имат право на това.

Депутатът от ГЕРБ Евгения Ангелова подкрепи промените и отбеляза, че поради многократното удължаване на сроковете за изплащане на лихвоточките, трябва да се прецени доколко е логично тези срокове да продължават да бъдат удължавани. 

Разликата по сегашното законодателство е, че до края на 2019 г. би трябвало да приключи изплащането на досега имащите право, което би трябвало да означава, че не повече от 25-30 милиона ще бъдат изплатени. Ако се удължи срокът за записване и се удължи срокът за изплащане, тези пари стават 215 милиона, т.е. разликата, в която държавата няма да доизплати на хората лихвоточките, е 190 милиона, ако законът влезе в сила. Аз много се надявам да влезе, защото това са пари, които българските граждани преди 30 години са дали на държавата и още не са си получили, заяви соцдепутатът Антон Кутев.

По времето на тоталитарния режим българските граждани правеха жилищно-спестовни влогове в Държавната спестовна каса (ДСК), понастоящем Банка ДСК. Настъпилите след 10 ноември 1989 г. промени и освобождаването на цените стопи спестеното. Затова  през 1991 г. беше приет Законът за уреждане на жилищните въпроси на граждани с жилищно-спестовни влогове. Към 31 декември 1991 г. българите с такива партиди са наброявали 318 048.

Но държавата постави условие - парична компенсация само за тези, чието имущество, движимо и недвижимо, е до 150 000 лева по цени отпреди деноминацията през 1999 г. При това имотите се оценяваха по базисна пазарна цена, в пъти по-ниска от реалната, а движимото имущество - по застрахователна стойност. Така държавата отряза от обезщетение хиляди, а останалите бяха ежегодно картотекирани в списъци от над 150-те комисии, създадени към общините. Малцина успяха да получат жилище от общините, когато съществуваше тази опция, а ведомствените жилища бяха разпродадени още в края на миналия век.

Държавата заделя ограничен ресурс за Националния компенсационен жилищен фонд, който изплаща компенсациите. За миналата година бяха изхарчени 35.6 милиона лева.