През тази година е възможно да има сливане на банки. Това прогнозира управителят на Българската народна банка Димитър Радев в първото издание на тримесечния бюлетин на Асоциацията на търговските банки.

Ето я и цялата прогноза за годината, публикуваме я без редакторска намеса:

Изминалата 2017г. потвърди положителните тенденции в банковата система на България. Печалбата в сектора доближи исторически най-високите равнища от периода преди глобалната криза. Показателите за капиталова адекватност и ликвидност останаха високи и надхвърлят средните в Европейския съюз. Кредитната активност на банките се увеличи, а необслужваните кредити продължиха да намаляват. Оценката за състоянието на сектора се допълва и от доброто, като цяло, изпълнение на мерките в отделните кредитни институции, набелязани след прегледа на качеството на активите и стрес теста през 2016г.

Перспективите за банките през 2018г. остават положителни, на фона на благоприятното развитие на макроикономическата среда. В последната прогноза на Българската народна банка за настоящата година очакваме реалният растеж на икономиката да надхвърли 4%, най-вече под влияние на растежа на частното потребление. Средногодишният коефициент на безработица през годината прогнозираме да остане под 6%.

Очакваното повишение на икономическата активност, подобряването на икономическия профил на кредитополучателите и запазването на ниските лихвени проценти ще обуславят растеж на банковите кредити за нефинансовите предприятия и домакинствата. Същевременно, банките могат да използват по-благоприятната среда за справяне с предизвикателства, наследени от годините на икономическата криза или съпровождащи възста- новената кредитна активност. От гледна точка на Българската народна банка, като регулатор и надзорен орган по отношение на банковия сектор, могат да бъдат откроени следните три теми, които ще бъдат във фокуса на вниманието на ръководствата на търговските банки.

Първо, ниските лихвени проценти по активните операции на банките, заедно с лимитираните възможности за оптимизация на разходите по пасивната страна на банковите баланси, ще продължат да оказват натиск върху рентабилността. Увеличаването на обема на кредитирането остава водещият канал за повишаване на приходите, доколкото нетният лихвен доход запазва най-голям дял в структурата на нетния оперативен приход (по последни данни този дял възлиза на 71% на ниво система).

Второ, брутните необслужвани кредити в България са адекватно покрити с обезценки и капиталов излишък, но делът им остава над средния в Европейския съюз. Ето защо са логични усилията на банките да намаляват необслужваните кредити в техните баланси, включително чрез продажби на портфейли с такива кредити. По данни на паричната статистика, през 2017г. в банковата система са продадени кредити на стойност 360 млн. лв. Намаляването на необслужваните кредити продължава, като по последни надзорни данни към ноември 2017г. делът на брутните необслужвани кредити достига 11%, а делът на нетните необслужвани кредити – 5.8%. През 2018г. очакваме тези положителни тенденции да продължат.

Трето, растежът на банковия кредит предполага повишено внимание върху кредитния риск. Периодите на кредитна експанзия са и периоди на натрупване на потенциал за бъдеща реализация на кредитен риск и поява на нови активи с проблемно качество. Този въпрос е особено актуален с оглед на средносрочната перспектива за навлизане в нов възходящ лихвен цикъл. Постигането на индивидуални цели, свързани с показатели за кредитен растеж или пазарен дял, не трябва да бъде за сметка на адекватното оценяване и управление на кредитния риск.

Стабилното състояние и потенциалът на българския банков сектор обясняват инвеститорския интерес към него. През годината е възможно да станем свидетели на нови сделки по
трансформация на собственост в банки у нас, в т.ч. чрез сливания или придобивания. Това може да доведе до допълнителна консолидация в сектора, основана на чисто пазарни механизми - процес, за който Българската народна банка многократно е заявявала подкрепа.

Придобиванията или увеличенията на квалифицирани участия изискват преди всичко добра подготовка и отговорност от инвеститори, акционери и ръководители на кредитните институции. След това ангажименти в процедурите имат съответните публични институции и органи, сред които Българската народна банка.

Специфичната и важна роля на банковия надзор при такива решения произтича от необходимостта от даване на съответните пруденциални оценки. Българската народна банка и занапред ще се подчинява единствено на законосъобразността и по-конкретно, на стриктното изпълнение на разпоредбите на Закона за кредитните институции и приложимите насоки на европейските надзорни органи.