На 6 февруари Европейската комисия ще представи новата си стратегия за разширяването на ЕС. Хората в Западните Балкани могат да поздравят новината със скептицизъм, пише EUobserver. Ако този път ЕС е сериозен, то трябва да предложи по-амбициозни и решителни усилия за позициониране на правата и върховенството на закона - основните критерии от Копенхаген - отново в началото на дневния ред на разширяването, казва авторът на статията Тодор Галдос.

Ако институциите и държавите от ЕС действително желаят да спрат дрейфа на Общността и да се ангажират с подкрепа за човешките права и върховенството на закона в региона, вместо склероза в името на стабилността, то това може да бъде ново начало.

Българското председателство вече се ангажира да приближи Западните Балкани до ЕС, включително и като организира специална среща на високо равнище през май в София, която да създаде инерция за процеса. Страните от Западните Балкани се борят за най-доброто място през последните 25 години, за да се измъкнат от разрушенията и конфликтите, довели до разпада на бивша Югославия.

Преходът към стабилни и зачитащи правата демократични общества, които зачитат върховенството на закона, обаче е пълен с дефекти.

Безразсъдни политици използват "етническата карта", когато им отърва, и унищожават години на сближаване между бившите врагове или блокират обмена между експерти. Съдебното сътрудничество, целящо разкриването на истината, преследването на военнопрестъпници или разкриването на масови гробове би било от полза за всички страни, но избягването на истината се е превърнало в норма.

Разследванията са прекратени или преустановени, прокуратурата никаква я няма, осъдените военнопрестъпници са прославени като герои.

През по-голямата част от това десетилетие усилията на ЕС да използват свои лостове и влияние, за да накарат Западните Балкани да се присъединят към демократичния курс, който зачита човешките права, са били повърхностни. Докладите за напредъка, свързани формално с Копенхагенските критерии за присъединяване, твърдят, че е постигнат напредък, докато докладите на неправителствени организации продължават да хвърлят светлина върху една по-тревожна реалност.

Беззъби

Повтарящият се неуспех да бъде прекратена политическата дискриминация в босненската конституция показа, че лидерите в региона са наясно, че призивите на ЕС към тях да зачитат правата на човека са беззъби.

В същото време лидерите на ЕС обръщат внимание на региона само когато политическото насилие се разгаря - както при скорошното убийство на сръбския политик от Северна Митровица Оливер Иванович - или при заплаха от насилие. 

Тази минималистична политика провали хората на Балканите. Ограничената политическа и наказателна отговорност за военни престъпления и престъпления срещу човечеството остави отворени рани за жертвите на конфликтите в Босна и Херцеговина, Хърватия, Косово и Македония.

Политическата задънена улица между националистическите партии и етнически разделените структури в Босна, както и антагонизмът между Белград и Прищина са толкова актуални днес, колкото и досега. Въздействието на новаторските процеси в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия не се пренесе в националните съдилища. 

И ЕС прояви малък интерес към наказателните преследвания в националните съдилища със закъснялото изключение на специалния съд за Косово, коeто политиците в Косово са заети да се опитват да подкопаят. Нито пък са подкрепили регионална комисия за истината, за да бъде установен един единствен наратив за конфликтите и да помогнe на хората да приключат с миналото, което отдавна се подкрепя от групите на гражданското общество.

Неприключилият преход и стагнираната икономика създадоха недоверие към управляващите. Политиците в региона, все по-раздразнени от критиките на гражданското общество и медиите, съсредоточават усилията си върху задушаване на критиците. Или се намесват в съдебната система по начини, които застрашават нейната независимост.

Чиновниците от ЕС знаят, че най-добре се договарят реформи за прехода, докато преговорите (за членство в ЕС - б.р.) текат. Постафктум е вече твърде късно. Помислете за Хърватия, където липсата на стриктен мониторинг (върху правосъдието и вътрешния ред, наложен на България и Румъния при присъединяването им през 2007 г. - б.р.) след присъединяването означава, че страната продължава да прославя военнопрестъпници много след като влезе в ЕС през 2013 г., а и Румъния, където върховенството на закона създава големи грижи днес.

Символичното значение на присъединяването към ЕС може да е помрачено - малцина наистина вярват, че държавите от Западните Балкани могат да станат членки на Общността до 2025 г., но перспективата все още носи значителен потенциал за подобрение в целия спектър от социално-икономически, граждански и политически права.

За да се гарантира, че една нова стратегия може да постигне този потенциал, тя трябва да включва стабилни системи за мониторинг и правоприлагане. Законовите реформи се отчитат само ако се прилагат по надежден и устойчив начин.

Ако този път ЕС е сериозен, то трябва да предложи по-амбициозни и решителни усилия за позициониране на правата и върховенството на закона - основните критерии от Копенхаген - отново в началото на дневния ред на разширяването.