След дълга пауза ЕС отново иска да говори за разширяване на границите си. В края на миналата година Жан-Клод Юнкер обеща да предложи на 6 страни от Западните Балкани "правдоподобна" перспектива за влизане в ЕС. През тази седмица председателят на Еврокомисията представи стратегия, която обяснява какво значи това заедно с намерението поне някои от шестте да се присъединят към блока до 2025 г.

В този документ няма излишни думи на напразен идеализъм. Чувството на ентусиазъм от 2004 г., което движеше разширяването на ЕС към Централна и Източна Европа, се изчерпа. Дойде умората от разширяването с възмутени ог миграция в рамките на ЕС избиратели и чиновници, съмняващи се в способността на ЕС да се справи с нещо извън непосредствените си икономически тревоги. Стана ясно, че някои страни са влезли в ЕС, преди да разрешат постоянния недостиг на върховенство на закона. Скорошното надигане на тесногръди националистически правителства в Унгария и Полша показа колко трудно за ЕС е да се бори с отстъплението в демокрацията след влизането в него.

Приемането на посткомунистическия Изток остава едно от най-големите постижения на ЕС. И остава в интерес на всички засегнати страни да направят влизането реална перспектива за балканските страни, където мнозина са склонни да се съмняват в искреността на ЕС, след като чакат на вратата в продължение на години.

В края на краищата западнобалканските държави са географски обкръжени от членки на ЕС. Тяхната трудно постигната стабилност след конфликтите през 90-те години на ХХ век не може да бъде смятана за даденост, а сътрудничеството им е важно за усилията на ЕС да контролира миграцията. Обещанието на ЕС за членство бе решаваща инициатива правителствата да вземат трудни решения. Сърбия например направи важни отстъпки в отношенията с Косово. Но предстои дълъг път, а влиянието на ЕС отслабна. Само 26 на сто от сърбите днес смятат, че членството в ЕС би било нещо добро. Ако ЕС даде заден ход, други - Русия и Турция, са готови да запълнят празнината.

Предстои голямо предизвикателство през всяка от шестте страни да се пребори за членство. Стратегията показва няколко проблема, като изтъква, че всички страни дават "ясен сигнал за превземане на държавата", с връзки към организираната престъпност, корупция по всички етажи на управлението и всеобхватна намеса в медиите. Нито една от тези страни не може да бъде определена като функционираща пазарна икономика.

Юнкер изтъква, че 2025 г. е чисто "примерна дата", но тя може да бъде ефективен стимул за реформи най-вече когато е придружена от допълнителни финансови средства и по-ясни срокове. Еврокомисията трябва да остане вярна на своя твърд тон и да гарантира, че правителствата не приемат закони просто така, като не ги прилагат.

Добре бе направено, като бе даден сигналът, че напредъкът към членство ще бъде оценен обективно и че всяка държава теоретично може да изпревари настоящите първенци. Това е признание на скорошните усилия на страни като Албания и отговор на подозренията във фаворизиране най-вече на Сърбия.

Добре дошло е настояването, че нито една страна няма да влезе в ЕС, докато не разреши споровете със съседите си - независимо дали това ще бъде отказът на Сърбия да признае Косово или караниците на Македония за името й с Гърция. Недопустимо ще бъде вкарването на тези конфликти - или на опасния размах на етнонационализма, който ги подхранва - в ЕС. В миналото Брюксел наблегна твърде много върху икономическата интеграция с надеждата да последва политическо сътрудничество. Сега ЕС ясно даде ултиматум на страните да уредят споровете или да приемат външен арбитраж.

Остава да видим дали Брюксел има инструментите, за да доведе нещата до помирение. Но е от ключово значение, че ЕС трябва да държи вратите си отворени за съседите, които искрено приемат ценностите му.

-----

* Коментарът е редакционен.