Ad Config - Website header

 

Article_top

Една от големите новини в последните дни е законопроектът, внесен от Делян Пеевски и депутати от ДПС за прозрачност на собствеността на медиите. По принцип тази инициатива е изключително добра и може само и единствено да бъде подкрепяна. Състоянието на медиите е основният критерий за свободата на словото, а свободата на словото е един от основните критерии за това има или няма демокрация в дадена държава. Колкото повече прозрачност, толкова по-добре.

Както е известно обаче, законът е врата в полето. А в България законът често дори не е врата, а малко прозорче. Особено що се отнася до закони, които регламентират прозрачност в собствеността на видни публични фигури. Дори да приемем безрезервно, че Пеевски и сие имат най-добри намерения, съмненията, че те ще постигнат сериозен резултат в изсветляването на медийната собственост и финансиране остават.

Има много способи да се прикрие истинският собственик на медия. Ако се разчита само на този критерий, трудно ще се разбере коя медии чии интерес обслужват. Меродавният критерий за това е друг. Нарича се редакционна политика. Този критерий обаче няма как да бъде регламентиран законово. А широката публика не е длъжна да се ориентира достатъчно добре според този критерий. Затова предлагаме кратък пътеводител на медиите с плахата надежда той да допринесе към усилията на Пеевски и компания.

У нас отдавна е известно определението "кафяви медии". Към тях спадат медии, които обслужват олигархията, разпространяват фалшиви и хибридни новини, издигат в култ жълторията, дори ако тя е по-скоро измислица, отколкото факт и т.н. За част от тези "кафяви" медии има достатъчно основание да се мисли, че са собственост на въпросния Пеевски или той има достатъчно голямо влияние в тях. Понякога дори някои национални телевизии доста кафявеят.

Ето няколко признака, по които "кафявите" медии биха могли да бъдат разпознати:

1. Дословно препредават, без да подлагат на никакво съмнение, съобщенията за успехите на правителството.

Например - съобщават какви големи успехи има в контрабндата, но не задават логичния въпрос защо при такива големи успехи няма заловен, обвинен, да не говорим осъден, нито един контрабандист. Или пък съобщават какъв велик дипломат е Бойко Борисов и как той, сам-самичък, крепи отношенията между ЕС и Турция, примерно. Но не задълбават особено много за това как България предава на Турция всеки, който Реджеп Ердоган поиска. При това го предава по унизителен начин, приемлив може би за Средновековието, но не и за XXI  в. в страна от ЕС - през границата, вързан като добиче, без много шум и т.н.

2. Отразяват с всички подробности показните пи ар акции на прокуратурата и не задават въпроси защо държавното обвинение не работи толкова активно по други теми от далеч по-голям обществен интерес.

Например - отразяват, че прокуратурата проверява незаконен развъдник на кучета в село еди-кое си. Но не задават въпроса ще има ли проверка около сделките с "Булгартабак", Дипломатическия клуб в Бояна и т.н.

3. Отразяват с всички подробности публичните разправии между ГЕРБ и БСП, ДПС и патриотите, но не отбелязват, че по някои много важни теми те са на едно мнение, а понякога взаимно се обслужват.

Например - и ГЕРБ, и БСП говорят за съдебна реформа, но и двете партии се на мнение, че тази реформа по никакъв начин не трябва да засяга прокуратурата. На същото мнение са ДПС и патриотите. От депутати на ДПС и патриотите в парламента могат да се чуят такива изказвания, че свят да ти се завие - едните викат "турци сте", другите "за психиатър сте" и т.н. В същото време Емил Караниколов е министър на икономиката от квотата на патриотите. Преди това той бе шеф на Агенцията по приватизацията, като точно по това време се случиха сделките за "Булгартабак" и Дипломатическяи клуб в Бояна, които прокуратурата едва ли някога ще провери. И зад които много вероятно стои един корпулентен силует, чиито притежател сега внася закон за прозрачността на медиите.

4. Политици от всички парламентарни партии се прескачат да се изявяват в "кафявите" медии.

Обяснението е просто - знаят, че в тези медии никой няма да им поставя истински важните и съществени неудобни въпроси. Някои от тези въпроси са посочени по-горе. В "кафявите" медии най-много някой да се заяде на дребно, нищо повече.

Ако всичко това е много дълго и трудно за запомняне, ето последния и може би най-важен признак

5. Всяка уважаваща себе си медия трябва да бъде критична към властта, независимо коя е тя. "Кафявите" медии обикновено не са такива.

Успехите на властта хората ги знаят и усещат директно. За тях медии не са им нужни. Успехите нямат нужда от много обяснения. Докато провалите не само са по-интересни, заради принципа, че лошата новина е новина. Именно там е най-важната роля на медиите - да съобщят за тях, да ги анализират, да посочат възможни решения и т.н.

Един пътеводител из българските медии няма как да е пълен, ако не се посочи, че у нас има и медии, които не са "кафяви". Те се отличават с това, че тяхните собственици отдавна са публично известни. От първия ден на съществуването им. Много преди Пеевски и сие да решат да пишат закони за прозрачна медйина собственост.

Редакционната им политика е всичко, което няма как да бъде открито в "кафявите" медии. Другите медии, които са доста малко на брой, се стараят да бъдат обективни. В тях могат да се видят и положителни новини, отзиви, коментари дори за любимците на "кафявите" медии. Докато в "кафявите" медии няма как да попадне нещо добро за онези, които не са им любимци.

В момента в общественото пространство върви опит разликите между "кафявите" и другите медии да се представят като нищо повече от конфликт между различни олигархични кръгове. И трябва да се признае, че този опит донякъде успява.

Факт е, че когато се бориш с прасе, няма как да не се оцапаш. По-големият проблем обаче е друг. Ако обществото приема всичко само и единствено като междуолигархични ежби, ако не разпознава медиите, които защитават каузата за свобода на словото и не ги подкрепя, то България още дълго време ще е на дъното в световните класации по този показател.

 
ПОЛИТИКА Делян Пеевски(1)

Една от големите новини в последните дни е законопроектът, внесен от Делян Пеевски и депутати от ДПС за прозрачност на собствеността на медиите. По принцип тази инициатива е изключително добра и може само и единствено да бъде подкрепяна. Състоянието на медиите е основният критерий за свободата на словото, а свободата на словото е един от основните критерии за това има или няма демокрация в дадена държава. Колкото повече прозрачност, толкова по-добре.

Както е известно обаче, законът е врата в полето. А в България законът често дори не е врата, а малко прозорче. Особено що се отнася до закони, които регламентират прозрачност в собствеността на видни публични фигури. Дори да приемем безрезервно, че Пеевски и сие имат най-добри намерения, съмненията, че те ще постигнат сериозен резултат в изсветляването на медийната собственост и финансиране остават.

Има много способи да се прикрие истинският собственик на медия. Ако се разчита само на този критерий, трудно ще се разбере коя медии чии интерес обслужват. Меродавният критерий за това е друг. Нарича се редакционна политика. Този критерий обаче няма как да бъде регламентиран законово. А широката публика не е длъжна да се ориентира достатъчно добре според този критерий. Затова предлагаме кратък пътеводител на медиите с плахата надежда той да допринесе към усилията на Пеевски и компания.

У нас отдавна е известно определението "кафяви медии". Към тях спадат медии, които обслужват олигархията, разпространяват фалшиви и хибридни новини, издигат в култ жълторията, дори ако тя е по-скоро измислица, отколкото факт и т.н. За част от тези "кафяви" медии има достатъчно основание да се мисли, че са собственост на въпросния Пеевски или той има достатъчно голямо влияние в тях. Понякога дори някои национални телевизии доста кафявеят.

Ето няколко признака, по които "кафявите" медии биха могли да бъдат разпознати:

1. Дословно препредават, без да подлагат на никакво съмнение, съобщенията за успехите на правителството.

Например - съобщават какви големи успехи има в контрабндата, но не задават логичния въпрос защо при такива големи успехи няма заловен, обвинен, да не говорим осъден, нито един контрабандист. Или пък съобщават какъв велик дипломат е Бойко Борисов и как той, сам-самичък, крепи отношенията между ЕС и Турция, примерно. Но не задълбават особено много за това как България предава на Турция всеки, който Реджеп Ердоган поиска. При това го предава по унизителен начин, приемлив може би за Средновековието, но не и за XXI  в. в страна от ЕС - през границата, вързан като добиче, без много шум и т.н.

2. Отразяват с всички подробности показните пи ар акции на прокуратурата и не задават въпроси защо държавното обвинение не работи толкова активно по други теми от далеч по-голям обществен интерес.

Например - отразяват, че прокуратурата проверява незаконен развъдник на кучета в село еди-кое си. Но не задават въпроса ще има ли проверка около сделките с "Булгартабак", Дипломатическия клуб в Бояна и т.н.

3. Отразяват с всички подробности публичните разправии между ГЕРБ и БСП, ДПС и патриотите, но не отбелязват, че по някои много важни теми те са на едно мнение, а понякога взаимно се обслужват.

Например - и ГЕРБ, и БСП говорят за съдебна реформа, но и двете партии се на мнение, че тази реформа по никакъв начин не трябва да засяга прокуратурата. На същото мнение са ДПС и патриотите. От депутати на ДПС и патриотите в парламента могат да се чуят такива изказвания, че свят да ти се завие - едните викат "турци сте", другите "за психиатър сте" и т.н. В същото време Емил Караниколов е министър на икономиката от квотата на патриотите. Преди това той бе шеф на Агенцията по приватизацията, като точно по това време се случиха сделките за "Булгартабак" и Дипломатическяи клуб в Бояна, които прокуратурата едва ли някога ще провери. И зад които много вероятно стои един корпулентен силует, чиито притежател сега внася закон за прозрачността на медиите.

4. Политици от всички парламентарни партии се прескачат да се изявяват в "кафявите" медии.

Обяснението е просто - знаят, че в тези медии никой няма да им поставя истински важните и съществени неудобни въпроси. Някои от тези въпроси са посочени по-горе. В "кафявите" медии най-много някой да се заяде на дребно, нищо повече.

Ако всичко това е много дълго и трудно за запомняне, ето последния и може би най-важен признак

5. Всяка уважаваща себе си медия трябва да бъде критична към властта, независимо коя е тя. "Кафявите" медии обикновено не са такива.

Успехите на властта хората ги знаят и усещат директно. За тях медии не са им нужни. Успехите нямат нужда от много обяснения. Докато провалите не само са по-интересни, заради принципа, че лошата новина е новина. Именно там е най-важната роля на медиите - да съобщят за тях, да ги анализират, да посочат възможни решения и т.н.

Един пътеводител из българските медии няма как да е пълен, ако не се посочи, че у нас има и медии, които не са "кафяви". Те се отличават с това, че тяхните собственици отдавна са публично известни. От първия ден на съществуването им. Много преди Пеевски и сие да решат да пишат закони за прозрачна медйина собственост.

Редакционната им политика е всичко, което няма как да бъде открито в "кафявите" медии. Другите медии, които са доста малко на брой, се стараят да бъдат обективни. В тях могат да се видят и положителни новини, отзиви, коментари дори за любимците на "кафявите" медии. Докато в "кафявите" медии няма как да попадне нещо добро за онези, които не са им любимци.

В момента в общественото пространство върви опит разликите между "кафявите" и другите медии да се представят като нищо повече от конфликт между различни олигархични кръгове. И трябва да се признае, че този опит донякъде успява.

Факт е, че когато се бориш с прасе, няма как да не се оцапаш. По-големият проблем обаче е друг. Ако обществото приема всичко само и единствено като междуолигархични ежби, ако не разпознава медиите, които защитават каузата за свобода на словото и не ги подкрепя, то България още дълго време ще е на дъното в световните класации по този показател.

Коментари

Най-доброто описание на

органите на "демократичната общност" у нас, което съм чел наскоро:

"У нас отдавна е известно определението "кафяви медии". Към тях спадат медии, които обслужват олигархията, разпространяват фалшиви и хибридни новини, издигат в култ жълторията, дори ако тя е по-скоро измислица, отколкото факт и т.н. "

:))))
kate pate's picture
kate pate
kate pate4

Тези от белите медии ако

Тези от белите медии ако могат да се погледнат отстрани, колко нелепо изглеждат, може би ще разберат защо всички политически проекти на които бабуват са стигат най-много до маргиналните 3%.

Но им липсва тази способност, не могат да бъдат обективни, това е част от общата интелигентност, която пък е генетично обусловена. Или я имаш по рождение, или я нямаш.
kate pate's picture
kate pate
kate pate4

Иначе, след като имаме

Иначе, след като имаме наръчник по какво да познаем кафявите, ето по какво да познаем белите:

1. За Белите да наречеш премиера на държавата бай Хуй в по национална ТВ в сутрешен блок е най-нормалното нещо на света. Но е адски осъдително ако водещ онагледи въпроса си със среден пръст.

2. За белите медии ако правителството направи нещо полезно и предизвикващо масово одобрение е нормално да се разсеят и за не публикуват такава новина. Публикуват се само лошите, или тези които лесно могат да интерпретирани като лоши.

3. В Белите медии задават неадекватни въпроси, като къде са осъдените за котрабанда. Все едно да питаш, къде са болните от едра шарка. Еми, няма ги бе, няма контабанда, няма осъдени.

4. Белите медии нямат едно нормално интервю с политик извън техния маргинален кръжец, но са безкрайно злобни когато тези политици си намират медии за изява извън техния клуб.


И т.н., сега нямам време да продължа, по-късно, може би
gopeto's picture
gopeto
gopeto

Пишете глупости. Същите като в кафявите медии.

1. Има голяма разлика, между циничното поведение на гост и на водещ. Когато водещият е и директор в медията разликата е още по-голяма.
2.Хубавите новини нямат нужда дори и да се съобщават. Ако транспорта в София стане адекватен и полезен за софиянци, това ще се разбере и без нито една дума в медиите. Вместо това получаваме излишни просташки като селска сватба и прескъпи откривания. И най-отвратителното - задължават да сме благодарни на този, който се мисли за наш господар и единствено да сме доволни.
3. Няма контрабанда в България?!?!?!? Вие наистина ли го мислите?
4.Интервюто не приятелси лежерен разговор с политик. Ако не става за политик, човека трябва или да получи инфаркт, или поне панически да не иска да дава интервю.

Орлин Донев и kate pate

Знам, че това ви е професията, да се записвате под всяка политическа статия тук (вероятно и в други медии, под различни имена). Искам само да изразя отвращението си от вас. Гнусна работа е вашата. Най-гнусното, обаче, е това, че знаете, че благодарение и на вас, и на такива като вас - вашите деца също ще живеят в най-корумпираната държава в ЕС, нямаща върховенство на закона, нямаща институции, нямаща справедливост в обществото, завладяна от олигархията...
Българите сме нихилисти.

Мартинчо,

клеветите по адрес на събеседника без аргументи срещу изказаните от него тези са типичен похват на тези, заради които България е европейския клозет.

Ти си един от тях.

Честито.

Марти

Ако си от редакцията на сайта.. браво че четеш мненията. Ако си читател като посочените от теб по-горе.... сподели мнение. Това моето мнение.
gopeto's picture
gopeto
gopeto

То си личи

Платените тролове много добре се показаха тук.
Първо пишат неадекватности, които представят като силни аргументи. А всъщност са опорни точки, които са раздадени и на "журналистите" от кавявите медии.
Второ заповядват какви да са мненията на другите.
sokrat sokraj's picture
sokrat sokraj
sokrat41

За да бъде качествена, в

За да бъде качествена, в една медия трябва да работят умни хора. Когато са налице умните хора, те ще разбират каква е истината за живота и ще я казват. Като казват истината, медиите ще бъдат обективни. Като са обективни медиите, те ще имат достатъчно читатели. Като са обективни медиите, те няма да подкрепят глупавите кандидат-политици, които получават по 1-2% от гласовете. Невъзможно е да бъдеш истински умен човек в една демократична държава, да получаваш пренебрежимо доверие и да твърдиш, че си успешен и дори умен политик.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли съживяването на проекта за АЕЦ „Белене“?