Състезателите от Северна Корея на олимпийските игри в Пьончан не са сами. Заедно с тях пътуват 230 млади корейки – всички над 1,60 м, всички обявени за красавици от режима.

Западните медии вече ги нарекоха „армия от красавици“. В Южна Корея често ги наричат „красивите мажоретки“. Всъщност, повечето от тях са студентки, които могат да пеят и изглеждат добре - подбрани сред семействата на големците в Пхенян и наградени за своята лоялност към партията. Режимът използва тези жени, когато иска да покаже пред света „най-доброто си лице“.

Използването на млади красавици от режима в Северна Корея не е нещо ново. Заедно с мажоретките пътува и оркестър – също съставен от момичета, специално подбрани от Ким Чен Ун. Те участват и във вечерните програми на севернокорейските държавни ресторанти, откривани по света, за да печелят твърда валута.

За режима красотата също е нещо, което трябва да отдадеш на държавата. По-притеснително е как Южна Корея посреща с радост тази форма на държавен сексизъм.

Отборът от красавици на Северна Корея доби световна популярност само заради Южна Корея. По време на реч през 2006 г. пред университета в Пусан, тогавашният президент разказа: През 2002 г. кметът на Пусан се притесняваше, че Азиатските игри ще имат слаба посещаемост. Тогава той пратил емисар при Ким Чен Ир, който да го помоли да изпрати не само състезатели, но и фенове и мажоретки.

„Но да са красиви тези мажоретки“, казал кметът. Ким Чен Ир изпълнил молбата и изпратил 288 точно такива жени. Студентите избухнаха в аплодисменти при този разказ на президента, който допълни, че е останал доволен от резултата: Момичетата бяха красиви, игрите бяха успешни, а град Пусан привлече посетители.

Захласът на Южна Корея към мажоретките от Северна е продължение на отношението към северните жени като цяло: те са приемани за екзотични, енигматични, очарователни със своята наивност.

По време на предишни посещения медиите в Южна Корея са ги обсипвали с комплименти заради тяхната „чиста и невинна красота“, като че ли са момичета от селата, а не представителки на елита на Пхенян. Пластичната хирургия е сред най-развиващите се индустрии в Южна Корея – жените от Севера се приемат като нещо различно, представителки на естествената красота на корейката. Нищо че пластичната хирургия е популярна и сред севернокорейския елит.

Веднага след пристигането на момичетата, техни снимки заляха медиите в Южна Корея. Но този път „дипломацията на червилото“ на Северна Корея не е толкова успешна. 13 години след последното посещение на мажоретките през 2005 г., част от екзотиката е изчезнала. Повече от 30 хиляди души успяха да избягат от режима в това време и днес живеят в Южна Корея и те разсеяха част от мистерията. По телевизията се излъчват риалити програми под името „Избягали красавици“, които разказват за живота си в родината. Северът отдавна не е земята на невинността за Юга.

Младите поколения в Южна Корея знаят много повече за сънародниците си от Северна Корея и вече им е омръзнало от пропагандата на Пхенян за „заедност“. Те са и по-чувствителни по теми като равноправието между половете. Младите са бесни заради решението националният отбор по хокей за жени да се раздели със свои състезателки, за да се отвори място за 12 представителки на Северна Корея. Така мечтите на младите спортистки бяха пожертвани за сметка на политиката. Това поколение преживя своя собствена версия на кампанията #MeToo още през октомври 2016 г.

И въпреки това, посещението на една от бившите певици от севернокорейската поп група „Моранбонг“ наскоро показа, че една красавица от правилно семейство в Пхенян няма от какво да се притеснява. Медиите изпаднаха във възторг. Всички обсъждаха външността ѝ – дрехите, обувките, очната линия, усмивката. Новините постоянно я показваха в близък план. Вероятно защото тя не произнесе почти нито една дума. Вероятно защото е била специално подбрана, за да позира пред камерите, да изглежда приятно и да разсейва света от факта, че са минали само пет месеца от шестия ядрен опит на Северна Корея.

...

Суки Ким е автор на книгата „Без вас, няма нас: под прикритие сред синовете на елита на Северна Корея“.

Текстът е публикуван в "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.