"Другари, не е важно как народът избира, важното е кой брои гласовете”, е казвал някога съветският диктатор Йосиф Сталин.

Това пасва на Владимир Путин, чийто дядо е бил готвач на Сталин. Президентските избори в Русия, насрочени за 18 март, имат толкова нещо общо с истински вот, колкото шоу с предварително известен победител и истинския бокс, коментира Борис Райчустер*.

Ето и някои мръсни трика, чрез които Путин и екипът му от тяхна гледна точка целят нищо да не тръгне в погрешна посока.

Елиминиран е най-важният противник

Борецът срещу корупцията Алексей Навални е най-популярният човек сред опозицията. Въпреки пречките, които му създадоха, на кметските избори в Москва през 2013 г. той събра 29 на сто от гласовете. В края на декември м. г. ЦИК не допусна 41-годишния адвокат до участие в президентските избори.

Официалната обосновка беше спорна условна присъда за измама.

Терор срещу инакомислещи

Който критикува Путин публично, го чака не само затвор, а и прилагане на други методи за сплашване, включително убийство.

Борис Немцов се смяташе за най-големия противник и критик на Путин. През февруари 2015 г. беше застрелян на мост точно пред Кремъл – от полицай с връзки към доверения на Путин и авторитарен лидер на Чечня Рамзан Кадиров.

И още примери. Преди парламентарните избори през 2016 г. беше публикувано тайно заснето видео, показващо оподиционния лидер и бивш премиер Михаил Касянов да прави извънбрачен секс.

Направляваните от Кремъл медии представят критиците на Путин като фашисти.

Легално? Нелегално? При демонстрации все едно

Руският закон за събирания на обществени места стартира по времето на демокрация – между срива на Съветския съюз и възстановяването на авторитарен режим от Путин.

Законът предвижда, че демонстрации не се разрешават от държавата, достатъчно е да бъдат заявени. Само с надлежна обосновка властите са в правото си да откажат провеждането на протести и в кратък срок са длъжни да посочат друго подходящо място. Това право обаче държавата непрестанно погазва. Демонстрации се забраняват при погазване на законовите норми. Ако те въпреки всичко в съзвучие със закона се провеждат, властите възбуждат наказателно преследване срещу организаторите, които попадат в следствен арест.

Телевизионна пропаганда

В руското медийно пространство все пак има известна ниша, където е възможна и яростна критика срещу Путин, като “Ехото на Москва”, интернет предавателят “Дожд” и всекидневникът “Новая газета”. Те обаче достигат до малцина хора в Русия.

Големите медии, особено телевизиите, са под стриктния контрол на Кремъл. Според запознати техните шефове се срещат веднъж седмично в Кремъл, за да получат указания. Там се решава и кой попада в черния списък и как или дали изобщо това да се оповестява.

Критиците на Кремъл неизменно са на телевизионния позорен стълб. Репортажите за Путин са по-скоро величаене, отколкото журналистика. В навечерието на президентските избори Първи канал излъчи филм от четири части за руския президент и то в най-гледанато време.

За корупционните разкрития на Навални и неговия екип около висши държавни чиновници и политици големите медии мълчат желязно.

Изборни бюлетини с напътстваща помощ

Контролираната от Кремъл Централна избирателна комисия така е оформила изборните бюлетини, че дори и хора с ограничено зрение бързо да открият името на Владимир Путин.

Докато при всички други кандидати текстът редом до името е от поне 6 реда с изброяване на функциите им, при един единствен кандидат текстът е от два реда до името – Владимир Путин. Това веднага се набива на очи.

Избиратели, които не са избиратели

При предишните избори държавата прибегна до абсурдни методи, за да се стигне до желания резултат от вота. Явно и сега това ще е така.

Класика е така нареченият “карусел”. Подбрани избиратели гласуват няколкократно в различни секции.

Друга класика е масово да се пускат предварително попълнени бюлетини.

Почти невинно звучи, когато войници и офицери са задължени по смартфоните си да информират началството за правилния избор, който са направили, прилагайки и своя снимка.

На пациенти в болниците също са били раздавани предварително попълнени бюлетини, “гласували” са дори покойници.

Списъкът е прекалено дълъг, за да се цитира.

Полицейска охрана не само за Путин, а и за негови плакати

Всеки държавен глава има право на полицейска охрана. Но не и негови плакати. Не и в Русия. От цялата страна пристигат сигнали, че пред големи изборни плакати с лика на Путин има денонощна полицейска охрана, за да се предотврати тези плакати да бъдат надрасквани и замазвани, което многократно се е случвало. Така неизвестен граждаин от Екатеринбург беше изписал върху лика на Путин “Лъжец!”

Намордник за социолози

Единственият останал в Русия независим институт за социологически изследвания “Левада” още преди изборите набързо бе обявен за “чуждестранен агент” - понятие от времената на Сталин и съживено от Путин.

На чуждестранни агенти е забранено да влияят върху избори чрез публикуване на резултати от допитвания. Така на центъра “Левада” беше сложен намордник.  Пряко или косвено единственият източник за резултати от социологически проучвания са контролирани от Кремъл институти. Сред тях е държавният “ВЦИОМ” (Всероссийский центр изучения общественного мнения – б. р.). Неговата прогноза е победа на Путин на президенските избори през март от 73,8 на сто. Разпространява и цифри, които дори и верни на Кремъл наблюдатели смятат за абсурдни – 64 на сто от руснаците вярвали в “честна и открита политическа надпревара”.

*Борис Райчустер е известен германски журналист. Препечатваме със съкращания анализа му, публикуван в реномираното американско онлайн издание “Хъфингтън поуст”. Преводът е на Клуб Z.