Кой твърди, че хората в Русия нямали избор? Те могат да избират дали искат да имат своя Путин с дъх на къпини, ягоди или банани. Млада жена от Новосибирск произвежда сапуни за всеки вкус, като ги оформя като бюст на руския президент. Цената е 500 рубли калъпа или 7 евро. Не е евтино, но пък хубав подарък за приятели, които вече си имат всичко: чаша с образа на Путин, календар, бански костюм пак с неговия лик...

През януари в московския дизейнерски център “Артплей” приключи избожба с един единствен акцент – Владимир Путин. Негови бюстове в цветовете на националния флаг и портрети в масло – Путин гали кученце, Путин поваля съперник по джудо, Путин държи в ръка портрет, на който е Владимир Путин. Творбите олицетворявали отношението на хората към лидера на нацията, обясниха организаторите. Имало и ирония, но тя в изкуството била допустима. Наблюдателят обаче не може да направи разлика между култ и ирония.

Преди години чрез говорителя си Путин обяви, че не одобрява култа и бизнеса, свързани с името му. С годините обаче култът набра все по-голяма скорост. А направляваните от Кремъл медии го подклаждат с всички сили, че и добавят нещо от себе си.

Когато през миналия октомври Путин навърши 65 години, държавната телевизия съобщи, че в негова чест нюйоркски ресторант предлага “Бъргър Путин” с тегло килограм и 952 грама, тъй като годината на раждане на Путин е 1952. Бързо стана ясно, че репортерите са платили и всичко е било инсценирано. Имало е само един бъргър “Путин”, приготвен единствено за руските телевизионни зрители.

Политмениджъри непрестанно създават младежки движения с една обединяваща цел – любов към отечеството и възторг от президента. Така се роди и движението “Наши”.

Когато през 1948 г. писателят Джон Стайнбек е пътувал из Съветския съюз с фотографа Робърт Капа, хората са им разказвали, че на Сталин изобщо не му харесвало портретите му да са на всички фасади с размери от няколко етажа. Дори отправил молба те да бъдат отстранени.

“Останахме с впечатление, че всичко, което не е било по вкуса на Сталин, незабавно е изчезвало, но в конкретния случай е било точно обратното”, пише Стайнбек.

Ако някой би дръзнал да разпространи скулптурна фигура на Сталин, яхнал мечка или сапун с неговия образ, той щеше да прекара целия си останал живот в лагер.

В постмодерната епоха не може да има тоталитарни системи по стар образец. Не е лесно обаче да се атакува постмодерният култ към личността а ла Путин. Който възхвалява, при него всичко е ясно. Който критикува култа, рискува. Така, ако не искаш да се забъркваш, остава единствено мълчанието. В несвободни общества гледат с добро око на мълчаливи граждани (или поданици).

През 1968 г. на Запад имаше марксистки сектанти, които по идеологически причини искаха да съзрат само доброто в лицето на Мао. Едва по-късно образът на Че Гевара масово се появи по тениски. Днес туристи си купуват от летищни автомати в Русия тениски с лика на Путин.

Иронията отдавна се превърна в част от пропагандата. Това се отнасся не само до личността на президента, а и до държавните медии и военните. Винаги иде реч за една игра – какво целиш и кое е истина. Спецчасти на руската армия, които през февруари 2014 г. окупираха Крим под прикритието на “сили за самозащита”, с цинична гордост ги наричат “любезни хора” – погазване на международното право с хумор. Западът, който не разбира от майтап, развали настроението, като наложи санкции на Русия.

Откакто Западът умува как да пресече манипулацията и дезинформацията, идващи от Москва, руската задгранична медия Russia Today (Русия днес) тръби: “Blame it on us” (прехвърли вината върху нас). Действително търсенето на руска намеса в президентските избори в САЩ във Вашингтон донякъде придоби симптоми на истерия. Но има индикации за руски опити да се повлияе на изборите в Америка, които трябва да се вземат сериозно.

Руската журналистка Маша Гесен, която през 2013 г. емигрира в САЩ, след избора на Доналд Тръмп написа есе, в което изброи правилата, по които живеят автократите. Първото от тях гласи:

“Приемай го сериозно!”

Точно това се забравя, говорейки за ирония:

“Защо се вълнувате? Та той само се пошегува.”

Целенасочена репресия се преглъща по-лесно, ако се примеси с шега. По тази дисциплина десетилетия наред КГБ обучаваше хората си. Последователите му ползват този опит.

Ако малко се поровиш, за почти всеки цитат на Путин можеш да откриеш друг, където е казал точно обратното. Но в страха си хората са склонни да бъдат заслепявани от лъч надежда – нещата все някак ще се оправят.

Юлиан Ханс е кореспондент в Москва на влиятелния мюнхенски всекидневник “Зюддойче цайтунг”, откъдето препечатваме публикацията му със съкращения.