Българите в Крим готвят протести срещу нарушаването на правата им, съобщи рускоезичният сайт "Информационное сопротиление".

Изданието припомня, че българската общност на полуострова е подкрепила анексията му от Русия през 2014 г. Сега обаче нещата били доста различни.

Днес руските власти в Крим със завидно постоянство върдят, че той е етнически и културно многообразен, че гарантират правата на гръцката, българската, украинската татарската и други етнически групи. В действителност обаче те не само че не са защитени от дискриминация и репресии, но изобщо нямат никакви права.

"Чувстваме се аутсайдери. Липсва свобода на словото, в  дружествата ни постоянно идват някакви неясни хора, въобще не се представят и, меко казано, ни припомнят, че трябва да популяризираме руския Крим и да провеждаме някаква си "народна дипломация", споделя Василий, активист на Симферолопското дружество на българите.

От българската общност твърдят, че просто провеждат културни мероприятия и не участват в никаква агитация.

Самият Василий в началото "нямал нищо против" руската анексия на Крим, отбелязва "Информационное сопротивление". И обяснява това с историческите връзки между България и Русия:

"Като българин разбирах, че България и Русия са по-близки, че Русия ни е помогнала да се отървем от турското робство. Но никога не съм мислил, че след 140 години ще се окажем под руско робство."

Всичко започнало с обикновени напомняния от "държавните структури", че българите в Крим трябва да живеят мирно и спокойно.

"Но то е ясно и без това, винаги сме живели така. След това тези структури започнаха да ни агитират да се занимаваме с някаква пропаганда заплашваха да отнемат помещенията на дружеството, заплашваха с изчезване на активисти от структурата ни, това вече започна да излиза извън допустимите рамки. Тогава нашите лидери опитаха за кажат своето първо и вероятно последно "не" на властите", заявява Василий.

Първото, което направили новите власти в Крим, било да отнемат на националните малцинства правото на телевизия. На полуострова държавната програма "Български срещи" се излъчвала от началото на 90-те г. на ХХ век.

"Чрез нея можехме да доведем до знанието на целия свят, че сме част от великия кримски народ, че сме коренен народ на Крим, народ, който заедно с татарите, гърците, немците фактически е вдигал на крака степния и по онова време безперспективен Крим, - продължава Василий. - Нашите прадеди повече от век са отглеждали на полуострова лозя, дедите ни развиваха селското стопанство и икономиката. Като ни отнеха "Български срещи", ни отнеха възможността ни да общуваме с България, правото ни заедно с другите народности да развиваме нашите култура и език. На мястото на "Български срещи" получихме общия проект "Етнокрим". Но това е пряка дискриминация на българите! Телевизионните предавания на гърците, арменците, немците останаха, а нас чисто и просто се опитват да ни асимилират."

Представителите на българската общност на полуострова Иван Абажер и Людмила Радева се обърнали към директорката на радиотелевизионната компания "Крим" Екатерина Козир, но не получили удовлетворяващ отговор.

Българите се заричат, че ако въпросът не бъде решен, те са готови да излязат на улицатана протест. Общността им е готова да се обърне с молба за помощ към България. Според активистите това ще изостри отношенията между София и Москва.

Истина е, че много от кримските българи подкрепиха анексията на полуострова през 2014 г. Лидерът им Иван Абажер дори бе наблюдател на референдума за присъединяване на Крим към Русия. Допитването не е признато от Запада, който смята полуострова за неделима част от Украйна.