Предизборният митинг на държавния глава (мероприятие, на което по прищявка на путинските пиари бе придадена формата на огласяване на годишното послание на президента до Федералното събрание) ще се превърне, естествено, в историческо събитие. В смисъла, в който такова събитие стана речта във Фултън на Уинстън Чърчил. Това е фактическо обявяване на нова студена война. От тази гледна точка най-малкото е смешно да бъзе анализирана реалистичността на всичко това, което Путин изприказва в първата част от речта си. Всички тези обещания за невиждан разцвет на икономиката, повишаване на жизнения стандарт, развитието на медицината и образованието. Нищо от това няма да го има.

Защото втората половина от речта му бе посветена на подготовката за военно противостоене срещу Запада, най-вече срещу САЩ. Държавният глава разказа не за едно, а за няколко вида разработено и уж вече пуснато в серийно производство супероръжие, което превъзхожда всичко, което притежават другите членки на ядрения клуб. По думите на Путин Москва създава нова тежка ракета "Сармат", за чийто обсег на полета изобщо няма ограничения - тя може да достигне целите (очевидно територията на САЩ) както през Северния, така и през Южния полюс.

Но тази 200-тонна ракета, способна да докара до целта 15 ядрени бойни глави, е нищо в сравнение с друга свръхсекретна новост. Оказва се, че Русия е създала крилата ракета с ядрена енергийна установка, което също й било позволявало да лети на каквото и да било разстояние, да променя маршрута си, да използва релефа на местността. А освен това била създадена хиперзвуковата ракета "Кинжал", която лети със скорост, превишаваща 10 пъти скоростта на звука, на разстояние над 2000 километра, при това маневрира на всички етапи от полета. Комплексите, снабдени с тази ракета , според Путин вече застъпили на опитно-бойно дежурство в Южния военен окръг. Русия има и други хиперзвукови крилати ракети "Авангард", които, както възторжено разказа президентът, летят в някаква плазмена "черупка".

Освен това по думите на Путин са завършили изпитанията на безпилотните подводни апарати, снабдени също с невиждани ядрени енергийни установки, които стократно превъзхождат тези, които са инсталирани на действащите подводници. И тези подводни дронове, способни да носят свръхмощни ядрени боеприпаси, могат да унищожават и авионосните групи, и инфраструктурата по крайбрежието на "потенциалния противник". А също така си имаме свои бойни лазери, от типа на хиперболоидите на инженер Путин. Цялата тази милитаристична фантастика бе съпроводена от анимационни филми (научиха се от Ким Чен Ун), на които ракет от различни посоки летят ясно накъде. Аудиторията бе в неописуем възторг. Подозирам, че телевизионните канали ще потопят в такъв възторг подведомственото население, на което Върховният главнокомандващ предложи да измисли названията на нашето супероръжие.

Едва ли тези, които се намират в милитаристичен ажиотаж, са си задали простия въпрос защо в първата част от своята реч главният началник на страната говори за опасността от технологично изоставане на Русия, щом страната ни е извършила таман няколко невиждани технологични пробива? Най-вече създаде атомна енергийна установка на летателен апарат. Само с това може да се живее в близките 20 години, като отделят колкото си искат за медицина и образоване...

Така или иначе е ясно - главната цел на предизборното путинско послание бе да се разпали нова вълна от милитаристичен възторг (ние можем да унищожим всички) и така да бъдат закрити всички неприятни въпроси и за руската мизерия, и за разгрома на колоната от наемници в Сирия, нанесен от американците. Не е изключено путинските изхвърляния да са компенсация за сирийския позор. Вероятно това е днешният маниер да се води външна политика - обикни ме, иначе ще те фрасна. Ако е така, г-н Лавров заедно с всички свои сътрудници трябва да премине на подчинение на армейски генерал шойгу. Та не напразно Владимир Путин обеща на западните "партньори" да ги информира за новите военни възможности. Отлично занимание за руските дипломати - да се занимават със сплашване.

Що се отнася до фактическата страна на нещата, има известни основания да се съмняваме в победните путински изявления. Да речем, че се знае, че създаването на "Сармат" се сблъсква с известни трудности. В открита информация се появиха само съобщения за т.нар. "изхвърлящи" изпитания на ракетата - т.е. изпитания на способността ракетата да бъде изтласкана от шахтата. Ако имаме предвид, че Москва и Вашингтон трябва да си разменят информация за изстрелванията, американците едва ли биха пропуснали изстрелване на "Сармат". С други думи, много скоро, ако не ние, високопоставени хора във Вашингтон със сигурност ще знаят доколко путинските изявления съответстват на действителността. За крилатите ракети с ядрени енергийни установки нищо не се знае. И трябва да се изясни дали майсторите от ведомството на Шойгу не са заимствали идеята от компютърна игра, което се случва с военните пропагандатори.

Преди няколко години от едно съвещание на държавния глава с военните "изтече" информация за разработването на "Статус-6". На кадрите, прожектирани едновременно от няколко федерални телевизионни канала, фигурираше чертежът на същия този подводен дрон. Тогава експертите стигнаха до мнението, че става дума за някакво си "оръжие от деня на Страшния съд". Дронът ще бъде пуснат в момента на ядрения удар по Русия и трябва да унищожи Западното и Източното крайбрежие на САЩ. Което доста ясно демонстрира начина на мислене на Владимир Путин и подчинените му.

Дългите разяснения на Путин, че създаването на това страхотно оръжие е само отговор на това, че вероломните американци още преди 16 години излязоха от договора за ПРО и оттогава са заети предимно с подготовката за прехващане на нашите ракети, имат малко общо с реалността. Американското коварство не попречи на Русия да сключи не един, а цели два договора за съкращаване на стратегическите оръжия.

За какво да го прави Кремъл, ако е подозирал "партньорите" в опит да получат пълно превъзходство? Много пъти сериозни учени доказаха, че американската ПРО в сегашния й вид е неспособна да осъществи прехващане на руските ракети. Поне поради това, че при американските противоракетни оръжия скоростта е доста по-малка, отколкото на руските стратегически ракети, те просто не ги настигат.

Договорът за ПРО не е нищо друго освен повод за заплахи срещу Запада. Но руският началник явно се е заиграл. Та сега съвсем не е важно дали Путин блъфира или не. Като сметнат случващото се за сериозна заплаха, САЩ ще започнат разработването и масовото производство на въоръжения. Москва ще бъде принудена да отговори. Последиците от предишната надпревара във въоръжаването са добре известни - тя срина СССР. При всички случаи да се разчита на обещания ръст на благосъстоянието не се налага. Всъщност толкова ли е нужен той? Че руснаците винаги могат да се дрогират, като измислят звучни названия за нашите непобедими ракети...

-----------

* Авторът е руски журналист. Зам. главен редактор е на опозиционното онлайн издание "Ежедневний журнал". Заглавието е на сайта Нюз.Ру, което също препечатва коментара.