42-то Народно събрание, в което Делян Пеевски е депутат от ДПС, избран от гражданската квота, ще бъде разпуснато на 6 август. Предсрочните парламентарни избори ще се състоят на 5 октомври. Два месеца делят тези две дати. В този период (преди обявяване на кандидат-депутатската кампания, в случай че Пеевски отново се включи в изборите) вече бившият депутат от ДПС трябва да направи постъпки да се върне в съдебната власт, защото ако не го направи, прекъсването на стажа му ще означава окончателно напускане от следствието. Съгласно чл. 195, ал. 3 от Закон за съдебната власт (ЗСВ) след освобождаването си в 14-дневен срок депутатите, кметовете и общинските съветници подават молба да бъдат възстановени на длъжност като магистрати. Освен това между края на мандата и началото на новата парламентарна кампания бившите депутати, в това число и Пеевски, нямат имунитет. (Това означава, че от края на мандата до евентуалното му възстановяване в редиците на следователите Пеевски няма да има имунитет от наказателно преследване.)

Дългогодишният депутат на ДПС и сега не крие намерението си да влезе в следващото Народно събрание. Пред „24 часа” той заявява, че ако местна структура на партия го номинира отново за депутат, той ще участва в изборите. “Съдебни репортажи” потърси Пеевски за коментар относно намеренията му към съдебната власт, но депутатът не отговори на обаждането.

Опитът досега обаче не оставя място за съмнение, че неуспелият кандидат за шеф на ДАНС за пореден път ще иска от Висшия съдебен съвет (ВСС) да го възстанови за малко като следовател, какъвто той формално е от 2005 г. насам. В биографията си на магистрат той има едва осем месеца реален стаж, а през останалото време е парламентарен секретар на Министерството на транспорта, зам.-министър по бедствията и авариите, депутат и кандидат за евродепутат. Независимо че промеждутъкът между двата парламентарни мандата е съвсем кратък, Законът за съдебната власт не допуска изключение – за да продължи да се пази мястото на Пеевски в съдебната власт, той следва отново да влезе в следствието, за да излезе дни по-късно като кандидат-депутат след ново решение на ВСС за освобождаването му.

До съдебната ваканция остават две редовни заседанията на ВСС – на 30 и 31 юли, които са преди разпускането на парламента. Доколкото в дневния ред не е включено разглеждането на молба на Пеевски, това означава, че най-вероятно ВСС ще свика извънредно заседание през август, за да разгледа искането му, което според ЗСВ трябва да бъде подадено най-късно до 20 август. Според правилата в Изборния кодекс кандидат-депутатските листи се регистрират не по-късно от 32 дни преди деня на изборите. С други думи Пеевски ще придобие качеството на кандидат-народен представител най-късно на 3 септември, от която дата пък отново няма право да бъде магистрат, защото ще изпадне в несъвместимост (Според източници на „Съдебни репортажи” първото заседание на ВСС през септември ще е на 11-ти). Това означава, че Делян Пеевски ще прекара най-много 15 дни като следовател. През тези дни ВСС ще трябва да реши въпроса с магистратския статут на Пеевски два пъти – веднъж като разгледа молбата му за възстановяване и още веднъж – молбата за освобождаване от длъжност, която според Закона трябва да бъде подадена в едномесечен срок в от възникване на несъвместимостта (регистрирането на кандидат-депутатската листа).

Увереност в бързината, с която ВСС разглежда кадровите въпроси, свързани с Пеевски, ни дава отново историята – през март миналата той бе възстановен на длъжност следовател без дебати и няколко часа преди 41-то Народно събрание да бъде разпуснато официално. Това ще рече, че кадровият орган на съдебната власт наруши закона и назначи за магистрат действащ депутат. Пет дни след като бе възстановен миналата година в съдебната система, се разбра, че той си е взел неплатен отпуск.

Оттук-нататък обаче за ВСС ще възникнат истинските проблеми, защото Пеевски вече се превърна в сложен казус и истински тест за партийната (не)зависимост на кадровия орган, чиято основна конституционна задача е да защитава именно независимостта на съдебната власт от другите власти, от партийни и икономически влияния.

Дори, докато беше депутат в 42-то Народно събрание, ВСС в единен фронт с други държавни институции (прокуратурата, Административен съд София град и МВР) показаспециално отношение към него, като отказа да даде информация за решените от него дела в 8-те месеца като следовател и за това дали е придобил статут на несменяем магистрат (По Конституция съдиите, следователите и прокурорите стават несменяеми след 5-годишна служба на съответната длъжност и при проявени високи професионални и нравствени качества).

Затова и едва ли можем да се съмняваме, че ВСС ще има желание да възстанови Пеевски в съдебната власт. Но желанието няма да е достатъчно, защото членовете на кадровия орган ще трябва да си припомнят последното заседание на 4 април миналата година, на което той бе освободен като следовател поради включването му като водач на две листи на ДПС – в Пазарджик и Стара Загора. Тогава съветът се натъкна на няколко трайни проблема, свързани с несъвместимостта на депутата-следовател Пеевски, както и с нововъзникнали такива от Изборния кодекс. Натъкнаха се, но отложиха решението за момента, в който Пеевски реши да се върне обратно.

Тогава дискусията започва членът на ВСС Калин Калпакчиев, който казва:

„Само да допълня, за да не изглежда ВСС като “щрауса, който си е заврял главата в пясъка”, принципният въпрос, който аз съзирам в този казус е, че магистратите – съдии, следователи и прокурори, по дефиниция, по закон нямат право да осъществяват, независимо дали към момента осъществяват тази функция или временно не осъществят магистратска дейност, имам предвид политическа дейност, да могат да бъдат депутати, кметове, общински съветници, да, но идеята на закона е те да осъществяват това като независими кандидати, тъй като не е възможно един магистрат за определен мандат да бъде от политическа сила, макар и формално да не е член на политическата партия, да бъде депутат, общински съветник или кмет, и в момента на изтичане на мандата му да се приеме, че той е деполитизиран и се е деполитизирал автоматично. Няма как да се случи това, да заспи кмет, избран от политическа сила, номиниран от политическа сила и да се събуди независим магистрат”. Калпакчиев стъпва на тогавашния чл. 100 от Изборния кодекс (сега чл. 158 от ИК на Мая Манолова), според който: „Не може да бъдат посочвани и регистрирани като кандидати от името на партии и коалиции… съдии, прокурори и следователи, както и други лица, за които със закон е забранено членство в политическа партия. Тези граждани може да участват в изборите като независими кандидати”.

Калпакчиев настоява заявлението на Пеевски да се приеме като оставка от съдебната власт, но колегите му категорично отказват да обсъждат въпроса с мотив, че той не стои на дневния ред на съвета. Незабравка Стоева, номинирана за член на ВСС от БСП, признава, че въпросът, повдигнат от Калин Калпакчиев, “може да създаде казус” и уточнява – “в едно бъдеще време”, когато евентуално Пеевски поиска да бъде възстановен като магистрат.

“Тази дискусия засяга по-скоро един последващ момент, момента, в който той евентуално би могъл да поиска възстановяване”, съгласява се и председателката на Правната комисия, номинирана от квотата на ГЕРБ, Юлиана Колева.

И допълва: “Очевидно щом подава такава молба той е избрал да бъде политически ангажиран, което автоматично го отнася в разпоредбата на точка 6 на ал. 1 на чл. 195 от ЗСВ (б.а. – несъвместимост между следователския и кандидат-депутатския му статут)… а оттам нататък, дали той ще има основание, ако поиска да бъде възстановен, това е един въпрос, който наистина е въпрос, който не може да бъде предмет на обсъждане в днешното заседание”. С това дискусията приключва в напрегнато очакване.

Безпартийният депутат и неговата партия ДПС

Освен казуса “чл. 100 от Изборния кодекс на Фидосова” Пеевски има и фундаментален сблъсък с изискването за партийна независимост на магистратите с история дълга точно толкова, колкото е продължителна кариерата му в съдебната власт.

Краткият фактически престой (говорим за престой, защото засега няма нито едно доказателство за свършена работа по нито едно дело) на Делян Пеевски като следовател показва, че пребиваването му в съдебната власт е по-скоро уютен безопасен пристан, в който се трупа кариерен стаж с перспектива да послужи тук-там (например – за поста шеф на ДАНС).

Същевременно на сайта на ВСС не фигурира нито една атестация на депутата-следовател, макар ВСС да е задължен да оценява работата на всеки магистрат през четири години. Сметката показва, че от 2005 г. до сега след промяната на ЗСВ би следвало съветът да е изготвил поне една атестация на следователя Пеевски. Всички опити на медиите да получат информация за статута на Пеевски като следовател обаче удрят на камък. Както припомнихме, с аргумент, че това не е обществена информация, ВСС отказва да предостави данни на в. „Сега” дали депутатът има статут на несменяемост като магистрат, а на „Капитал” – колко дела е решил Пеевски като следовател.

Извън липсата на фактически свършена работа, пречка да смятаме Пеевски за следовател по служба и манталитет е неговата партийна кариера. Формално той не е партиен член, но в предишния парламент е избран с листата на ДПС, участва активно в кампанията на партията, заснет е на предизборни прояви, в които скандира „ДПС”, носи шапка с логото на партията. “След 12 май ДПС взима властта, което значи, че вие ще бъдете добре, ще се грижим за вас, ще имате работа. Нали искате да имате работа?”, обръща се към избирателите на ДПС Пеевски на предизборен митинг в Крън. Присъства на първия ред на партийния конгрес на партията през миналата година.

Последните самопризнания като допълнителни препятствия пред тихото завръщане

Последното интервю на неуспелия шеф на ДАНС пред „24 часа” от 26 юли не оставя никакво съмнение, че
съществува несъвместимост между статута на Пеевски като магистрат и партийната му обвързаност. Цитираме дословно какво ще трябва да обсъдят ВСС на предстоящото си заседание:

„За себе си аз избрах да остана политик и да бъда с моята партия ДПС.”

„Лютви Местан е моят партиен лидер. Виж, с него общувам редовно.”

„Имате ли предпочитан кандидат за лидер на БСП?

- Казах, че съм от ДПС.”

Припомняме, че чл. 195, ал 6. от Закона за съдебната власт гласи: „Съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, не може да членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му.”

Думите на Пеевски не търпят различни интерпретации – в медийната си изява депутатът недвусмислено заявява дълбоката си обвързаност с една партия. Това няма как да се приеме, че не е нарушение на забраната по чл. 195, ал. 6 ЗСВ.

И още един щрих в подкрепа на тезата, че ВСС трябва да прочете фактите по единствено възможния начин. Съгласно Устава на ДПС, публикуван на сайта на партията, членовете на парламентарната група на ДПС (какъвто е Пеевски в 42-то Народно събрание), са длъжни да осъществяват дейността си въз основа на Правилника на НС, Вътрешния правилник на групата и Устава на ДПС. Или с други думи, дори и избрани като кандидати от гражданската квота, народните представители, членове на парламентарната група на партията работят съобразно правилата на партията за постигане на целите, очертани от партията.
Иначе казано – от години Пеевски се е посветил на целите на партията.

Един-два етични въпроса и схемата “Доганчо на Делянчо, Делянчо на главния прокурор, главният прокурор на твърдото ядро във ВСС”

В същото интервю пред „24 часа” Пеевски прави и няколко други (само)разкрития, които допълниха картината на бизнес начинанията му, последователно очертавана в медийните му изяви от последните месеци. След дългогодишно отричане, че притежава редица медии, депутатът от ДПС обяснява какъв е генезисът на отношенията му с мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и в какви бизнес направления са си партнирали. „С Цветан Василев дълги години бяхме приятели. Запознахме се през 2002 г. Той бе и партньор на моето семейство в бизнеса. Закупихме вестниците “Телеграф” и “Монитор” с кредит от КТБ, в началото Василев имаше процент в нашите фирми. След това остана съдружник в бизнеса с имоти, който започнахме със закупуването на ИПК “Родина”, където имахме идея да построим бизнесцентрове. По-късно семейството ми продаде участието си в бизнеса с недвижими имоти”, казва Пеевски.

И макар на името на депутата от ДПС да няма нито една регистрирана фирма, в съответствие със забраната в закона, от думите му се разбира, че той е деен участник във фамилния бизнес, което е в пряка колизия с Етичния кодекс на магистратите и по-точно с нормата, според която магистратът не участва „по какъвто и да е начин в партийно-политическа дейност и не се намесва в политически или бизнес среди на влияние” и не може да заема “друга длъжност, да извършва дейност или упражнява професия извън предвидените в ЗСВ”.

Независимо от формалната необвързаност на депутата с бизнеса на неговото семейство, публичната война между Пеевски и бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, която се разгоря преди месеци, даде неоспоримо доказателство от кого се взимат решенията в медиите на неуспелия шеф на ДАНС. На 10 февруари в поредния епизод на взаимни обвинения Делян Пеевски казва, че Цветанов го е молил да осъществява „чадър в моите медии над няколко престъпни босове, с които той и Станимир Флоров били близки”. И признава, макар „със съжаление”, че „е оказвал такова съдействие”. Така на практика депутатът дава отговор на въпроса кой управлява редакционната политика на изданията на семейството – дейност, която също е несъвместима със статута му на следовател. Към широкия профил на заниманията на политика от ДПС могат да се добавят и още няколко сфери на интереси, ако вярваме на доскоро близкия му партньор Цветан Василев. В първото си интервю пред бТВ след раздора между двамата мажоритарният собственик на КТБ разказва, че в последната година бизнесът в България страда и обяснява причината за това: „Тези държавни поръчки се разпределят основно по каналите на този човек (Делян Пеевски – б.а.), който в момента обяснява как аз, едва ли не съм искал да го убия”. А ако приемем думите на Василев за чиста монета, не можем да не се запитаме дали не става въпрос за търговия с влияние.

Не по-малко сериозни са и обвиненията на бившия председател на Софийския апелативен съд към депутата от ДПС, чиято истинност ВСС отказа да провери. През април Веселин Пенгезов в прав текст каза, че е получавал съобщения от „един човек, който разпределя баницата” с указания как да бъдат решавани конкретни дела в съда. По думите му “съобщенията” от Пеевски гласели, “че е по-добре Митхат Табаков (бивш депутат от ДПС, окончателно осъден за престъпления по служба – бел.ред.) да бъде оправдан”. В противен случай депутатът от ДПС заплашвал чрез свои пратеници, че Пенгезов ще види втори мандат начело на САС “през крив макарон”. Пенгезов посочи и друго дело, по което Пеевски имал интерес – срещу нападателя на Ахмед Доган Октай Енимехмедов, но останал недоволен от решението на САС да пусне от ареста подсъдимия. Два месеца по-късно Пенгезов обяснява отказа на ВСС да го преизбере за втори мандат начело на САС с думите: “Каквото беше заданието, се изпълни достойно. На Делянчо (Пеевски) е заданието, като излезе главният прокурор го питайте, поставена му е такава задача. Доганчо заповяда на Делянчо, Делянчо заповяда на главния. Сериозно, какво да ви кажа повече. Какво да направи главният прокурор? Има си твърдо ядро, което си гласува, което бях сигурен, че ще гласува против”.

Мълчанието на кадровия орган на съдебната власт по скандала е оглушително и скандално – той дори не отрече, че няма такава схема “Доганчо на Делянчо, Делянчо на главния прокурор, главният прокурор на твърдото ядро във ВСС”. Въпреки настоятелните призиви на Съюза на съдиите съветът да провери твърденията на Пенгезов за натиск по дела и така да защити независимостта на съдебната власт, ВСС се направи, че не разбира мащаба на дискредитирането му.

ВСС не реагира никак и на публикацията във вестник “Капитал“, която е в подкрепа на схемата на Пенгезов, че прокуратурата е покрила Пеевски от скандала с тефтера на бившия шеф на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси. Оказа се, че по време на пресконференцията в началото на разследването не са прожектирани записките за инициалите ДП, за “ДПеевски – за цигарите”; “Е.Димитров – внимаваме, първо да се съгласува с ИФ и ДП (да се видят само дружествата; – може да се пусне? ИФ преди президента и Д. Ранкова”; “Огнян Донев-ДП.).

За добро или лошо обаче политическата криза направи възможно в рамките само на година и половина на този състав на съвета да се налага да обсъжда цели четири пъти дали Пеевски е годен по закон да бъде магистрат, а още третият път ще ни покаже еднозначно зависимостите на ВСС – от самия Пеевски, от неговата партия, от всички елементи от схемата на Пенгезов или от някоя друга. При всички положения обаче с решението си по (не)зависимостта на Делян Пеевски ВСС се произнася окончателно и по собствената.