Омбудсманът Мая Манолова рестартира идеята за законодателство за личния фалит, което да облекчи свръхзадлъжнялостта на над 600 000 души у нас, срещу които има заведени искове. България е последната държава от Европейския съюз, в която няма такъв закон, след като и Румъния вече има отпреди няколко години. 81% от българските граждани искат такъв закон, 800 милиона лева са потребителските кредити, които имат проблем с обслужването и са отчетени като "лоши", обясни Манолова. 

Закон за гражданската несъстоятелност или личния фалит е в интерес и на длъжника, и на кредитора, и на фиска на държавата - свръхзадлъжнялостта създава огромни проблеми и на икономиката, като генерира безкраен поток към сивия сектор и към терминал 2, отбеляза Манолова, която представи проекта си на форум "Уредба на фалита на физически лица в България - възможност и перспективи" заедно с фондация "Български институт за правни инициативи". 

Социален форсмажор - например болест или загуба на близък, може да доведе до това и добросъвестен човек да изпадне в положението на фалит, затова задлъжнялостта не е частен проблем, каза омбудсманът. 35% от българите - 2 милиона и половина от населението, живеят в тежки ограничения, обяви Манолова. В подготвения от нея и група експерти проект е ясно разписано в кои случаи човек трябва да бъде освободен от дълговете, които не може да плаща. 

В края на 2017 г. по данни на Европейската комисия просрочените заеми у нас са за над 4.7 милиарда евро, сред които тези, по които не е плащано над 90 дни, са за 3.4 милиарда евро. На 800 милиона лева възлизат необслужваните потребителски кредити. По данни на БНБ от средата на 2017 г. кредитополучателите у нас са 2 330 000, изтеглили 4 991 000 заема. Тук не са включени дълговете към доставчици на обществени услуги. Над 600 000 са необлужваните кредити на физически лица.

Ние сме в топ 4 на страните от ЕС -12.1% от всички заеми в България са лоши при средно 4.6% за ЕС, припомни Мая Манолова. 

Справедливо споделяне на тежестта чрез частично погасяване на задължения и справедливо обезщетение на кредитора, даване на втори шанс за длъжника, принцип на добросъвестност - това са основните принципи в законопроекта. За личен фалит ще се минава през съдебна процедура в окръжен съд - една спрямо дълга към всички кредитори. Право на такава процедура ще имат лица, живели поне 6 месеца у нас - уседналостта се въвежда, за да се предотврати "туризмът" на банкрута от граждани от други страни членки на ЕС.

От специалната защита на закона ще могат да се възползват само добросъвестни длъжници - хора, активно търсещи работа, неосъждани заради липса на надеждност или укриване на средства, стана ясно от изявлението на Манолова. Процедурата може да бъде стартирана при размер на дълга от минимум 5 минимални работни заплати. 

Информация за длъжниците и производството ще се качва в регистър към Търговския, който ще играе и ролята на призовка към кредитора, когато не може да бъде открит. 

Гражданинът, който иска започване на такова производство, ще е длъжен да посочи освен цялото си налично имущество, но и всичките си задължения, както и всичките си кредитори, които ще имат едномесечен срок след започване на производството, всички останали да се включат в тази процедура, обясни Манолова. 

В проекта са разписани три различни процедури - според ситуацията на длъжника. Първата ще е за лица с доход над несеквестируемия, като в този случай в период 3 до 5 години ще трябва да се платят поне 50% от задълженията. При втория случай ще има ликвидация (разпродаване) на имущество, без несеквестируемото. Третият ще се задейства, когато длъжникът няма каквито и да било доходи и имущество. При третия тип процедура длъжникът ще трябва в разстояние на десет години да уведомява съда при постъпващи доходи, за да стартира някоя от предвидените две процедури, след което съдът ще постановява опрощаване, ако той е бил добросъвестен.

В случай че в този период придобие имущество или получи доходи, които не предложи за удовлетворяване на кредиторите, губи привилегиите от процедурата и кредиторите могат да започнат да си търсят дължимото, обясни омбудсманът. 

В производствата ще участва синдик, а със стартирането им се спират висящите задължения и начисляването на лихви. Експертите предлагат оздравителен план и пакет последващи мерки като несеквестируем минимум, запазване на единствено жилище и доходи в размер на минималната заплата, преструктуриране на задълженията с презумпция, че длъжникът ще укрепне финансово, ограничение за ползване на нов кредит за период от 3 до 7 години.

През 2012 г. депутатът от ГЕРБ Емил Радев, понастоящем евродепутат, предложи промяна в Закона за задълженията и договорите, която въвеждаше 10-годишен давностен срок за всички необезпечени вземания срещу физически лица. Това беше първата стъпка към законодателство, което да урежда личния фалит. Предложението така и не мина.