Категоричният отказ на президента Тръмп да каже каквото и да е негативно за Русия е толкова очевиден, че бившият директор на разузнаването Джеймс Клапър отбеляза, че Владимир Путин управлява Тръмп все едно е агент на руското разузнаване. Той може би е. Но ако бях руски гражданин, бих си задал този въпрос: дали пък Путин не е американски агент?

Защо ли? Защото през последните години Путин предприема толкова много действия, които допринасят за отслабването на икономиката на Русия и на човешкия потенциал, че човек започва да се чуди дали той всъщност не работи по поръчка на ЦРУ.

Още през 2007 г. Путин изглежда е решил, че е твърде трудно да преустрои Русия като се грижи за разкриването на таланта на гражданите й и утвърждава върховенството на закона. Това би изисквало споделяне на властта, провеждане на демократични избори и изграждане на пазарна икономика.

Вместо това Путин реши издигне авторитета на Русия по всички възможни грешни начини: като избира нефтените и газовите находища пред хората; като разви армията, вместо върховенството на закона; като обогатява себе си и кръга си от олигарси, като се облича в наметалото на руското православие и руския национализъм, които се харесват на електората му.

Напоследък се чуха мнения, че Путин доказва, че е създал успешен авторитарен режим. Аз обаче имам един въпрос:

Защо Путин е дотолкова неуверен в популярността си дори след 20 години начело на страната, че го беше страх да позволи на поне един независим кандинат да се състезава с него на последните президентски избори?

Путин действа като фермер, който разменя най-доброто си говеждо за кубчета захар. Той търси бърза енергия от захарта - точно както Путин предприема прибързани ходове, за да увеличи популярността си сред електората, заплащайки за това с истинския деликатес, оставяйки Русия по-слаба в дългосрочен план.

Месо за захарче - съвсем не добра сделка.

Когато анексира Крим през 2014 г. и нахлу в Източна Украйна например, той целеше да увеличи популярността си. В замяна получи икономически санкции, наложени от Запада, които забавят растежа на руската икономика.

През 2015 г. Путин изпрати военни сили в Сирия, които да предотвратят свалянето от власт на съюзника на Русия още от времето на Студената война - президента Башар ал Асад. Краткосрочната цел - да докаже, че Русия все още е световна сила. В замяна Русия се оказа затънала в Близкия изток и не може да се оттегли, защото режимът на Асад ще падне, а Путин ще изглежда глупаво.

Последната такава сделка на Путин очевидно е заповедта за използване на невропаралитичния газ, произвеждан само в Русия, за отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри. Отговорът на Запада беше, както го описа Тереза Мей, най-голямото колективно експулсиране на предполагаеми руски агенти - над 100 от над 20 държави.

Независимо дали беше предвидена от Кремъл или случайна, реакцията на Запада помогна на Путин да увеличи подкрепата си при последното си шумно преизбиране - още една бучка захар. Но на следващата сутрин Русия се оказа по-изолирана отвсякога. Близките до Путин олигарси, които правят мръсните си пари в Русия и ги перат в Лондон, сега са подложени на по-сериозни проверки отвсякога от страна на британските власти.

Не се радвам на руските неприятности. Бях против експанзията на НАТО. Исках Русия да бъде интегрирана в семейството на европейските демокрации. Слаба, изолирана и унизена Русия е опасна. За да се справи с проблемите, Русия има нужда от рестартиране, което може да дойде само отвътре. Путин обаче няма да натисне бутона.

"Без реформи няма причина да сме оптимисти за растежа на Русия в дългосрочен план, като се имат предвид лошите показатели на демокрацията, слабите институции, провалът на диверсифицирането на икономиката. Въпреки невероятния талант на Руснаците", написа икономистът от Харвард Кенет Рогоф миналата година. "Ако светът продължи да се движи към екологичен добив на енергия, Русия ще се сблъска с неизбежен избор: да предприеме икономически реформи или да се сблъска с пълна маргинализация."

Тъжно е да видиш страна, която ни е дала Чайковски, Достоевски, Толстой, Сахаров, Пушкин и дори съоснователя на Google Сергей Брин да става най-известна с газа "Новичок" и руските войници, които нахлуха в Източна Украйна.

А това завещава Путин на Русия.

*Коментарът на Томас Фридман, трикратен носител на "Пулицър", е публикуван в "Ню Йорк Таймс". Преводът е на Клуб Z.