България е осъдена да изплати 639 035 евро обезщетения по загубени дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург за миналата година. Това показва годишният доклад за изпълнението на решенията на съда. Сумата е с 330 000 евро по-малка в сравнение с обезщетенията от 2016 г., но не включва обезщетенията по извънсъдебни споразумения, изплатени от прокуратурата.

Има спад в новите дела срещу държавата ни - 33 спрямо 49 за 2016-та година. От тях 8 са по съвсем нови казуси, а останалите - по повтарящи се. Нерешените по-стари дела срещу България са общо 207 дела.

През 2017 г. са приключени 116 дела, огромен ръст в сравнение с 31 през 2016 г.

Приключените дела

Най-голяма част от сумата България е осъдена да плати по делото "Ченгелян и други срещу България" - 462 000 евро. Те са присъдени на седем граждани, завели дело срещу страната заради несправедлив отказ на реституция.

Делото е за една от най-красивите къщи в Стария Пловдив – Павлитовата (Синята) къща. Тя е обявена за паметник на културата през 1949 г., а през 1966 г. е национализирана. Собствениците са получили за имота си едва 14 000 лв. Срещу тези пари държавата е взела къща със застроена площ 480 кв.м. Сградата е ремонтирана след пожар през 1978 г. През 1992 г. наследниците подават искане за връщане на собствеността им, но община Пловдив отхвърля иска им. През 1998 г. собствениците печелят делото пред Върховния административен съд (ВАС) и връщат дадените им 14 000 лв. ВАС обявява, че отчуждаването от 1966 г. е незаконно.

Община Пловдив обаче отказва да предаде имота, защото междувременно си е издала акт за публична общинска собственост. Местната управа така и не изпълнява съдебното решение на ВАС. Наследниците завеждат ново дело срещу общината за незаконно владеене на техния имот. Шест години по-късно искът им е отхвърлен от Върховния касационен съд (ВКС).

Така наследниците се сблъскват с правен абсурд. От една страна, те имат окончателно решение на ВАС, което ги обявява за собственици. От друга - имат окончателно решение на ВКС по делото за незаконно владеене, което е в полза на община Пловдив. Единственият изход е да се жали пред съда в Страсбург.

Поради това Европейският съд в Страсбург излиза с второ решение. С него се присъжда, че в срок от три месеца наследниците трябва да получат 312 000 евро за къщата и 150 000 евро за пропуснати ползи – общо 462 000 евро. Държавата успява да се пребори за приспадане на 180 000 евро - признати разходи по ремонтите на имота.

Съдът в Страсбург се произнесе осъдително срещу България по жалба, внесена от Капитал банк, но не присъди обезщетение за нанесени материални и морални щети, а само 4 000 евро за разходите по делото.

Банката получава лиценз през 1993 г., който БНБ й отнема през 1997 -ма. Две години по-късно председателят на борда на директорите на банката Ангел Първанов и зам.-председателят Манчо Марков подават жалба до съда в Страсбург. По това време банката е в ликвидация. През април 2005 г. банката е продадена за 1 лев на Централната кооперативна банка (ЦКБ) и е заличена от регистъра на БНБ. ЦКБ поема и задълженията на банката към кредитори в размер на 3,254 млн. лв.  

В жалбата на Първанов и Марков се твърди, че в производството по обявяване на банката в несъстоятелност са нарушени правата й по чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (право на справедлив процес), чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията (право на собственост), и по чл. 13 (право на ефективно вътрешноправно средство за защита).

Според Европейския съд нарушение има по първите два текста. По тях съдът присъжда на двамата ищци 4000 евро общо като обезщетение за вреди и разходи по делото.

Новите дела

Сред знаковите нови дела срещу България, заведени през 2017 г., е това за смъртта на Елена Василева, застреляна с 5 куршума от съпруга си на публично място в столичния жк "Лагера" през август 2017 г.

Българският хелзинкски комитет (БХК) заведе дело и ще представлява близките на майката на две деца срещу България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

Василева беше убита през август 2017 г. с пет изстрела посред бял ден в заведение от бащата на двете ѝ деца. Това се случи след многократни сигнали от страна на жертвата и нейни близки до полицията и прокуратурата за заплахи и тормоз, както и за нарушаване на ограничителната заповед, издадена ѝ от съда по реда на Закона за защита от домашно насилие.