С покачващото се напрежение между САЩ, Великобритания и Франция от една страна и Сирия, Русия и Иран от друга, сравнението между текущото развитие на събитията в Близкия изток и Кубинската ракетна криза през 1962 г. е неизбежна.

Въпреки че конфликтът в Сирия започна като гражданска война между президента Башар Асад и сирийската опозиция през 2011 година по време на Арабската пролет, в момента войната там е придобила много по-страшен облик, с възможни трайни последици на международно ниво. Това е резултатът от провеждането на така наречените "прокси" конфликти между трети страни на сирийска територия. От началото на гражданската война досега всички намесени държави успяха да избегнат директен военен сблъсък. Но след предполагаемата химическа атака над град Дума в събота, двете "коалиции" се поляризираха още повече и говоренето за война рязко зачести.

Какво цели всяка замесена страна:

Лагерът на БАШАР АСАД

Неизбежно е да не се попита какво се опитва да постигне всяка една от замесените страни чрез войната в Сирия. Причините на Асад за продължителните атаки срещу сирийското население са ясни - той цели да запази властта си, застрашена първо от бунтовниците от Свободната сирийска армия, второ от влиянието на "Ислямска държава" и трето от кюрдите в северозападната част на страната, чието намерение е да основат своя собствена държава. 

РУСИЯ

От геостратегическа гледна точка Сирия е важна за Москва, тъй като тя е сухопътен "мост" за излаз на Средиземно море, а свободното преминаване на Русия през Сирия зависи от политическата обстановка в страната. Следователно, Путин не би позволил властта на Асад да падне, тъй като на негово място се предполага, че ще дойдат или джихадисти, или изключително нестабилната обстановка в региона ще позволи развитието на терористични организации, които рано или късно биха да поели контрол над страната. Поради тази причина Москва използва реториката за „борба с тероризма“ – за тях терористи са всички, които заплашват „законното сирийско правителство“, опитващо се да се защити на всяка цена. Същевременно, Кремъл смята за важна подкрепата си към Асад, тъй като по този начин Русия разширява своето "могъщество" в Близкия изток - регион, традиционно приеман, че е под влиянието на САЩ.

ИРАН

Иран подкрепя режима на Асад, тъй като той е един от главните доставчици на оръжия за шиитската военизирана ислямска организация „Хизбула“ в Ливан, както и съюзник на Техеран в борбата с Израел и Саудитска Арабия. Въпреки че Израел не е изявил своята официална позиция в конфликта, страната нанесе удари срещу сирийски обекти, като по този начин вероятността за директна конфронтация между двете държави нарастна, коментира Би Би Си. От началото на конфликта Саудитска Арабия подкрепя сирийските бунтовници, като изпраща оръжия през Турция и през Йордания. 

Противните на Башар Асад:

САЩ

Намесата на САЩ в конфликта има няколко цели. Първоначалното намерение на Вашингтон в Сирия също бе „борбата с тероризма“ – САЩ започна да обучава сирийски бунтовници през 2014 г., за да спрат систематичните атаки от страна на Асад, а по-късно, за да прекратят и нарастващото влияние на терористичната групировка "Ислямска държава" в региона. Тази реторика бе използвана от американския президент Барак Обама до 2016 година, но тя рязко се промени след използването на химическо оръжие в атаката над сирийския град Алепо през пролетта на миналата година. Оттогава насам целите на Вашингтон се преориентираха към възпиране на Иран и Русия в региона. Новите цели на Доналд Тръмп бяха ясно изразени, ако не чрез въздушните удари на 7 февруари край Дейр аз Зур, водени от коалицията на САЩ, то поне чрез публичните му залахи за военна намеса от сряда в Туитър. Тогава той заяви, че Русия трябва да се подготви за „умните“ американски ракети, които ще ударят всички цели, разположени на територията на Сирия. 

„Вероятността за директен сблъсък между военните сили на САЩ и Русия е по-голяма отколкото по време на Студената война. Единственият ми въпрос е: ще отвърне ли Русия на удара, когато САЩ насочи своите ракети към Дамаск?,“ коментира бившият руски военен служител Дмитрий Тренин по-рано тази седмица.

Същевременно, вчерашното изявление на Тръмп, отново в социалната платформа Туитър, породи още по-голяма несигурност за целите на САЩ в Сирия: 

"Не съм казвал кога ще има нападение срещу Сирия. Това може да стане скоро, а може изобщо да не бъде скоро!" 

ТУРЦИЯ

Турция също е намесена в конфликта в Сирия. Като страна членка на НАТО се предполага, че Ердоган би трябвало да бъде част от американската коалиция, но американската подкрепа спрямо кюрдите в северозападната част на Сирия "силно дразни" Труция. Години наред Труция се бори с кюрдския сепаратизъм на собствена територия и затова след като Белият дом заяви през януари че планира да изгради в Сероизточна Сирия групировка за защита на границите, Анкара започна своята военна операция. Целта на Турция, следователно, е да предотврати евентуалното отцепване на кюрдите от Сирия, за да не събуди отново кюрдския сепаратизъм на собствена територия. 

ФРАНЦИЯ и ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

САЩ разчита на подкрепата на Франция и Великобритания, чиято военна намеса би била под претекст, че „варварските“ атаки срещу сирийското население трябва да бъдат спрени. По-рано вчера френският президент Еманюел Макрон съобщи, че има доказателства, че Сирия е използвала химическо оръжие в атаката над град Дума. Френското правителсво обаче все още не е решило дали страната ще се включи в евентуални военни удари срещу режима на сирийския президент. За разлика от Макрон, британският премиер Тереза Мей ще предприеме мерки срещу режима на Асад, след като тя получи подкрепа от своите министри. Тя заяви в четвъртък, че събитията в град Дума са "изключително обезпокоителни" и пoказват сериозни нарушения на международния закон за забрана на химическите оръжия.