"Америка на първо място" продължава с пълна сила, макар и твърде опорочавайки първоначалната Рейгънова концепция за слогана, наред с идеята за американския изолационизъм. Очаквано, на 8 май Тръмп официално обяви, че САЩ ще се оттеглят от „Иранската сделка”, след неуспешните опити на европейските лидери да го убедят.

Най-общо, сделката представлява гаранция от страна на Иран, че стопира разработването на ядрената си програма и намалява ядрените си съоръжения, а останалите шест страни по сделката се задължават да премахнат всички икономически санкции, наложени заради програмата. Споразумението носи регионална и световна сигурност, наред с икономически облаги за всички страни. Или поне носеше, допреди няколко дни.

Проблемът с този вид политика е, че Тръмп иска да продължава да извлича ползите, които американската дипломация и доверието в нея осигуряват, но същевременно да не „инвестира”, дори да не обмисля компромисни варианти със съюзниците си. Оттеглянето ще се отрази и на преговорите, свързани със Северна Корея, като има вероятно да ги подрони отчасти. Това е нагледно поведение на един дилетант, който третира световните афери като бизнес. Не че не е вярно, но е само на повърхността.

Оттеглянето се явява умело завоалиран стратегически ход, чиято причина не се корени в текстовете на документа от 2015 година или в това, че Иран нарушава сделката, защото това просто не е така. Всяка европейска държава, страна по сделката, множество експерти от различни международни агенции и комисии, и включително бившият президент на САЩ Барак Обама единодушно констатират, че Иран не е нарушавал сделката и че подобно безпричинно оттегляне е лудост. В Йерусалим и Вашингтон обаче не мислят така и имат „доказателствата”. Тръмп може да е циник и да отвращава много хора, но това изобщо не означава, че е глупав. Всъщност този му облик играе единствено в негова полза, защото е още по-трудно да бъдат разчетени действията му.

Както френският външен министър се изрази: 

"Регионът заслужава повече, а не по-нататъшна дестабилизация, провокирана от американското оттегляне.” 

С тези си действия Тръмп отваря вратите към един съвсем различен сценарий, който със сигурност не е по-добър, нито желателен, или поне не за Иран. Нито пък е добър за европейските страни, говорейки в чисто финансов аспект.

Както е известно, политиката е тайминг и Тръмп не случайно започна да говори за потенциалното оттегляне от сделката още през есента на 2017 г. В същото време на запад вече бяха обявили Асад за „победител” във войната и по всичко личеше, че интервенцията на САЩ е загубена кауза, която не успя да донесе желаните резултати.

Сирийският петрол и природен газ не представляват интерес за големите играчи на арената, както се говореше години наред. Те са странична облага, съпровождаща целите на различните страни. В случая, Сирия и Иран са трън в окото на Израел от десетилетия, подобно на отношенията между Иран и САЩ. Генералната идея бе посредством Сирия двете съюзнически страни да се доберат до Иран. Вместо това, войната имаше обратен ефект и в момента Техеран разрасна влиянието си много повече, тъй като мащабните военни действия в региона му предоставиха тази възможност.

Сирийската война отключи прокси съревнованието между Саудитска Арабия и Иран, което пък доведе до войната в Йемен, която е един от най-пагубните конфликти на нашето време. Наред с всичко това, в момента Иран оперира свободно от съюзническа Сирия и застопори позициите си в Ливан, доближавайки се една крачка по-близо до Израел. „Престрелките” между двете страни прераснаха в повече от думи и станаха ежедневие. И ако тази ситуация не изглежда никак добре за региона, оттеглянето на САЩ от сделката само и единствено ще я влоши. И за да поправи положението, администрацията на Тръмп се превърна в гнездо, в което „долетяха” цяло ято „либерални ястреби”, готови да разкостят наследника на персийската империя.

За да разберем защо се случва това, трябва да се фокусираме върху координираните действия на Тръмп и на израелския министър-председател Нетаняху. Както споменах, Тръмп заговори за оттегляне от сделката, още през есента на 2017г., докато през цялото време - от секундата на сключването ѝ досега, Нетаняху води самостоятелна борда срещу споразумението.

Този кръстоносен поход обаче не се изразява просто в реторически нападки и израелският премиер не е стоял със скръстени ръце през последните години. През 2016 г. Нетаняху е оторизирал Мосад (израелско разузнаване) за провеждането секретна операция на територията на Иран. Тя цели  Израел да се сдобие с „оригинални документи”, които да  показват, че Техеран продължава да разработва ядрената си програма. При посещение на главния директор на Мосад във Вашингтон през януари 2018 г., Тръмп е бил информиран за проведената операция и течащия анализ на документите. Американският президент втвърди тона си по адрес на споразумението в началото на тази година.

На 30 април въпросната операция бе осветлена по време на пресконференция, дадена от Бенямин Нетаняху. Той представи 55 хиляди страници с документи и 183 компактдиска, съдържащи иззетата информация и заклейми Иран, че сделката се крепи на лъжи. Информацията най-вече е свързана със строго секретния ядрен проект на Иран – „Амад”, за разработване и тестване на ядрени оръжия. Тридесет минути след въпросното събитие, Тръмп даде съвместна пресконференция с нигерийския президент, в която подчерта, че представените сведения от израелския му колега само доказват, че той е бил прав през цялото време. Перфектното координиране доказва, че съюзниците се движат устремено в една и съща посока.

Картите са на масата и Израел снабди САЩ с необходимата причина за оттеглянето им от сделката. В Йерусалим се надяват, че ударът, нанесен от САЩ с оттеглянето и налагането на „най-строгите” икономически санкции, в крайна сметка ще доведат до смяната на режима в Техеран.

Иранската икономика не се справя особено добре в последно време, а сривът на иранския риал само показва комплексната ситуация, в която се намира страната. През първата седмица на месец април, един щатски долар се търгуваше за 60 хиляди риала, което е най-голямото дъно, което валутата е стигала. Анализатори посочват като основна причина политическата несигурност в страната. Предстоящите санкции от страна на САЩ само ще забързат свличането и най-вероятно скоро ще станем свидетели на масови протести.

През годините Израел изпитваше трудности на двата фронта в противопоставяне си с Иран. Единият, който се стремеше да стопира ядрената им програма, а другият - да пресече износа на оръжия от ислямската република, насочен към проирански групировки в Ливан и Газа, а отскоро и в Сирия.

Знаейки, че САЩ плътно пазят гърба на Израел, Техеран действа предпазливо. В момента пред Нетаняху се оформя идеалната възможност да действа още по-решително, за да премахне оформящото се силно влияние в Сирия, докато върховният водач на републиката е зает с  вътрешни проблеми.

Дори и да не се стигне до смяна на режима, това е удар, който ще има трайни последствия за Техеран. Всичко това не е без риск, разбира се, тъй като ако Израел не пристъпва достатъчно внимателно към изпълнението на плана си, рискува да се въвлече в открита война на собствена територия, активирайки Хамас и Хизбула.

В бъдещето на Близкия Изток за пореден път се чуват барабаните на войната. А историята учи, че каквото и да се случи, то ще коства реки от кръв и множество страдания.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".